roumensp написа: Има и доста канадци, които завършват тукашен университет, но никога не придобиват титлата "professional engineer", което обаче не им пречи да работят по специалността си и да изкарват горе-долу колкото лицензираните. Аз дори познавам такава българска архитектка във Ванкувър, не ми е много ясно как се води за архитект на строеж без лиценз, но е факт (жена ми е работила с нея и се е водила като архитект).
Съгласен съм. Само дето не виждам какво толкова важно и най-вече престижно намира човек в това "работя по специалността си". Внушението е, че човек ако е учил за едно, а работи нещо друго, е лузър т.е. загубеняк. Пък то този човек може и да е много щастлив от това, което прави та дори и да си докарва по-добри доходи. Да не говорим, че доходите не са всичко.
Срещал съм много хора (не само българи) в производстото, които се чувстват като преродени след като са напуснали работата в области, свързани с отговорности и пряка работа с хора - в смисъл обучение, ръководство, контрол и подобни. Аз съм един от тях, Аблъда също го е заявявал тук, а съм имал колеги работили примерно като прокурор или адвокат в родината си, които не щат и да чуят за старите си професии. Толкова горчилка и разочарования са натрупали от разправиите с човеците.
С машините е по-различно. Може и да ми е скован кръста след работа, но не ми е надута и не ме цепи главата от проблеми и простотии. А и не ме преследват проблемите дори и в къщи, включително в неделни и празнични дни. С излизането от фабриката съм я забравил, че съществува. Докато това не е било възможно при напускането на което и да е поделение, в което съм служил.
