Озо, вече писах, че казармата при соца беше синтезиран вид на живота.
Това, което ставаше на практика имаше много малко общо с това което трябваше да става и с това което се отчиташе по партийните ви събрания и конгреси.
Та шкафчета не е имало камо ли пък етикети за парадните униформи.
Имаше купчина панталони, купчина сака, купчина ризи и купчина шапки. Естествено никакви везани имена не е имало.

Отиваш ровиш за нещо дето ти става горе-долу, обуваш каквито имаш чорапи, нахлузваш обувки (мисля че бяха точно кафяви) и излизаш градска.
Аз поне я носех двеса метра до къщата на едно турско семейство, където имах чисто бельо и цивилни дрехи. Чакаше ме запален бойле на дърва, взимах душ и след като се на обядваме (гледаха на мен като на собствен син) евентуално излизах цивилен. Беше лудост да излезеш униформен с такъв сбиротак дрехи - комендантските точно това чакаха.
Войниците парадни униформи не сме крали, щото нямаше къде да ги държим. Крадяхте Зелените Чорапи.
На нас всичкото ни имущество ни беше по джобовете - самобръсначака, сапун за бръснене, четка за бръснене, паста и четка за зъби.

Партенки и аз не съм носил - плетени от баба ми вълнени селски чорапи от октомври до април, които бабата туркиня дето бях на квартира ги кърпеше и наплиташе. Вълната дори и мокра и овлажнена държи топло за разлика от памука и дебелите чорапи предпазват краката от подбиване, а ние се движехме доста из Пирин и Родопите.
При уволняване се върнах от бригада и сдадох квото беше на гърба ми. Не само аз ми и целия полк от хиляда човека беше така.
Това беше БНА в действителност, пък ти си приказвай приказки за устав и извезаните имена и шкафчета за парадните дрехи.
