Да споделя и аз малко впечатления от интервюто (все на някой може да са му полезни). Дето имаше една приказка за ручането на жабета в началото е те тва е едно от малките жабета, които трябва да се „ручне“. Интервюто беше в сградата на PEO (в моя случай). Пращат ви писмо с дата и час. Отивате малко по-рано. Викат ви ... В стаята имаше двама инженери и една голяма маса – аз от едната страна, те от другата. Първото, което разбрах, е че без да искам съм нацелил дрескодът – костюм с вратовръзка.

Трябва ли да се представя първо, къв съм кой съм? Не, не, колега, давайте направо, по същество. Явно преди това ме бяха проучили. Единият инженер през цялото време пишеше. Другият, който се оказа българин, водеше интервюто. Естествено цялото интервю беше на английски. На български дори една дума за майтап нямаше. Бях приготвил 3 проекта правени в Канада, по канадските норми. Вторият проект – едно училище в Хаити го бях правил сам – сметки, чертежи и детайлни армировъчни планове, които тук проектантите не си играят въобще да правят, но за Хаити трябваше да ги направя. Другите два проекта бяха правени с колеги. Представих първия – една 12 етажна сграда с дървена конструкция в Отава. Имаше въпроси по дървената конструкция. Добре колега ама сега може ли да покажете нещо, което вие сам сте правили? Ъъъ ... викам, да бе, що да не мога!? Показах училището. Имаше въпроси от стоманобетона. До третия проект не стигнахме. Имаше след това въпроси от статиката и стоманените конструкции. При стоманата леко се разминахме. Вероятно можеше и по-добре да се обоснова, но дето се вика за толкова пари толкова; а и дългата поредица безсънни нощи си оказаха думата. Това, което ми направи впечатление – вие си подготвяте проектите, намисляте си какво да говорите половин, един час но всъщност интервюто не го водите вие. В един момент ви прекъсват и започват да ви задават въпроси по тяхно усмотрение. Важното е да отговорите на въпросите. За съжаление те могат да са всякакви. Мисля, че по-малко от половината време си представях проектите. През по-голямата част отговарях на въпроси. Накрая - Благодаря колега, в рамките на 4 седмици, ще получите по пощата решението на комислията. Получавате един плик по пощата. Оваряте го и виждате „присъдата“. За мен интервюто беше успешно. Неуспешно интервю означаваше забавяне с още поне 3 години (в моя случай) и маса загубено време, за парите не говорим (те в случая са най-малкия проблем). Разочарованието при неуспешно интервю разбираемо е доста голямо, особено като виждаш учели не доучили бакалаври да стават инженери а ние – магистри с по 10-20 години опит да ни пращат да доучваме. Някак си не е ... Прекалено много жабета стават. В заключение: Интервюто се записва но камери не се виждат така, че не ви притесняват със сценична треска. Изпитващите са доброжелателни и се усеща, че искат да минете, а не да ви скъсат. В мрежата има и точно обратни мнения, че е по-лесно да вземете интервюто в друга провинция и след това да си изкарате лиценз за Онтарио, отколкото да се явявате на интервю в PEO. Като минете интервюто в рамките на една година трябва да вземете изпит по „закон и етика“ – 3 часов писмен изпит по разни законови казуси. Имате 5 дати и право на 4 опита да го вземете. След това доказвате една година канадски опит и 3 години, примерно български и ... Воала! Дават ви пръстена, слагате тапията на бюрото, като останалите инженери и ... ставате почти подобен на тях.
P.S. Малко в страни от темата. Има доста работа и търсене на Ревит техници (лични впечатления от Квебек Сити и Торонто). Добър Ревит, може да е голям плюс в началото, при намирането на първите n+1 работи. Става минус, когато трябва вече да се запоне работа като инженер. Тогава вероятно Revit-a трябва да се затрие от СВ-то.