Живеехме на последния 8-ми етаж и имахме проблем с хлебарките, които се въдеха в подпокривното пространство. Проблемът беше по-голям през лятото, защото поради собственоръчно направени подобрения, като запушване на всички дупки във вентилационните и водопроводни шахти, пътят към жилището ни им беше отрязан през зимата...Ама през лятото те пълзеха по фасадата и ела да видиш, ако случайно имаш неблагоразумието да забравиш балконската врата отворена вечер, какво се случва!
Баща ми залагаше отрова в подпокривното пространство и те ядяха, а на сутринта слизаха по стълбището на входа и умираха, покривайки цялата мозайка с гъст черен килим. Толкова бяха много, че чистачката, която метеше стълбището, отказваше да ги чисти и майка ми се принуждаваше да мете вместо нея нашата площадка + стълбите до междинна площадка.
Да уточнявам ли, че другите съседи "не бяха засегнати" от борбата, която водехме и съответно не плащаха за отрови? От това предполагам никой не е изненадан като се има предвид, колко сме сплотени българите и колко си помагаме.


...И трябвало да страдаме по онова време.
