Признават ли се медицинските специалности?

[leaf]

jovani:
"Лийф, както и ти (дори и аз) в момента си чешем езиците,..."
аз избягвам да си чеша езика, защото е много грозно:)
Това, че не сте наясно с темата е очевидно, но не говорете за другите.
Болниците в Канада не са държавни. За да се запознаете със здравната система на Канада прочетет:
http://mapleleafweb.com/features/canada ... ticipation"
Познавателно е и простичко обяснено. като човек ползващ услугите на тази система е добре да знаете как работи. Работа в болница не е работа за говернмент. Ето един чудесен пример защо чуждестранните здравни работници е нужно да минат лицнзионен изпит. Да не стане така, че да не знаят, кой ще им плати заплата.
Също така е очевидно, че не знаете разликата между фармацевт и фармацевт техник.
Както обясних по-горе, мисля два пъти; Да имаш диплома не достатъчно. трябва да вземеш съответните лицензиозни изпити за да практикуваш. Процент от завършите в Канада също се провалят на тези изпити и не могат да работят по професията също като вашата позната. Но това са лични причини, не са се подготвили добре.

[pumpy]

и накрая трябваше да вземе много тежък лицензионен изпит, на който можеше да се явява само веднъж на година и тя се провали 2 пъти - през това време работеше одд джобс, опитваше се да върже двата края, имаше и други проблеми и т.н.

Ето това е ИСТИНАТА - няма значение как си стигнал до тук и за колко време. Ако не можеш да си вземеш лицензионния изпит за определен брой пъти си АУТ и толкоз.
В България колко пъти можеш да се явяваш на държавен изпит ? (ако приемем, че това е еквивалента у нас ) Във всеки случай не е безкрайно, но пък можеш да бутнеш където трябва, а тук не можеш.....кофти Канада

[jovani]

jovani:
"Лийф, както и ти (дори и аз) в момента си чешем езиците,..."
аз избягвам да си чеша езика, защото е много грозно:)
Това, че не сте наясно с темата е очевидно, но не говорете за другите.
Болниците в Канада не са държавни. За да се запознаете със здравната система на Канада прочетет:
http://mapleleafweb.com/features/canada ... ticipation"
Познавателно е и простичко обяснено. като човек ползващ услугите на тази система е добре да знаете как работи. Работа в болница не е работа за говернмент. Ето един чудесен пример защо чуждестранните здравни работници е нужно да минат лицнзионен изпит. Да не стане така, че да не знаят, кой ще им плати заплата.
Също така е очевидно, че не знаете разликата между фармацевт и фармацевт техник.
Както обясних по-горе, мисля два пъти; Да имаш диплома не достатъчно. трябва да вземеш съответните лицензиозни изпити за да практикуваш. Процент от завършите в Канада също се провалят на тези изпити и не могат да работят по професията също като вашата позната. Но това са лични причини, не са се подготвили добре.

Лийф - вие ми звучите, все едно, че работите за държавна (провинциална фирма) или частна такава, чиято дейност обаче се покрива от държавното (провинциално) правителство.
Аз съм напълно наясно, че болниците са частни, както и медицинските кабинети, НО голямата част от доходите им се покриват от държавата (или от провинцията - за да не се заядете с мен за това, че казвам "държавата"). Здравните кабинети имат и странични доходи - комисионни от фармацевтичните компании, за да предписват съответените лекарства; различни фийс за прости услуги и т.н. (болниците печелят и от дарения, наеми на помещения за частни бизнеси - кафетерии и пр., паркинг фийс и много други, но отново - ОГРОМНАТА част от приходите им се покрива от държавата/провинцията/града). Това да ти плаща държавата (и да изисква съответните норми) е съвсем различно от частна фирма, чийто приходи идват от пазарна дейност в голямата си част - каквито са аптеките.

И преди ви попитах - дайте ми примери за хора, които познавате, за колко време са приравнили и през какво са минали през това време. Вместо това вие ми давате някакви линкове от държавни сайтове, а пропускате да споменете ВАЖНИ подробности. Информацията, която Пумпи е дал я намирам за много по-качествена и изчерпателна - описал е колко години му е коствало и през какво е минал, лично той е доволен и това е добре. Не е написал само какви заеми е взел, при какви условия и за колко години смята да ги изплати, което също е много важна информация, но поне е написал останалото.

Информацията, която давате (Лийф) е много ограничена и дори подвеждаща (байт енд суитч): видите ли, в болниците дават такива заплати, а това как се приравнява диплома; как се изкарват изпити, докато работите за минимална работна заплата максимално много часове; защо много хора започват да учат отначалото и накрая какви са реалните доходи на хора, завършили фармация в една аптека - тази изключително важна информация просто я пропускате. Да не би да работите за някоя програма за подпомагане на имигранти или нещо свързано с това?

[pumpy]

Информацията, която Пумпи е дал я намирам за много по-качествена и изчерпателна - описал е колко години му е коствало и през какво е минал, лично той е доволен и това е добре. Не е написал само какви заеми е взел, при какви условия и за колко години смята да ги изплати, което също е много важна информация, но поне е написал останалото.

Не ми се даватв цифри, защото в проява на лош вкус. Но ще ти посоча съотношение:
Двамата с жена ми сме инвестирали общо за обучение сума, която се разняват на година и половина семеен доход преди данъци и то първата година след дипломиране. От тази сума 10% си я носехме от България, останалите бяха местни заеми.
За двете години и малко, откакто и аз работя сме изплатили около 50% от заемите си. Остават ми още 50% (които имам в банката, но ги събирам за даун) Плана ми беше до 40 да съм приключил със заемите, до 45 да съм приключил с къщата - днес съм на 38 и смятам да изпълня плана.
Нямам обаче нито цент отделен за пенсия, това в плана беше след 45 годишна възраст и все още не знам дали е правилното решение

[jovani]

Информацията, която Пумпи е дал я намирам за много по-качествена и изчерпателна - описал е колко години му е коствало и през какво е минал, лично той е доволен и това е добре. Не е написал само какви заеми е взел, при какви условия и за колко години смята да ги изплати, което също е много важна информация, но поне е написал останалото.

Не ми се даватв цифри, защото в проява на лош вкус. Но ще ти посоча съотношение:
Двамата с жена ми сме инвестирали общо за обучение сума, която се разняват на година и половина семеен доход преди данъци и то първата година след дипломиране. От тази сума 10% си я носехме от България, останалите бяха местни заеми.
За двете години и малко, откакто и аз работя сме изплатили около 50% от заемите си. Остават ми още 50% (които имам в банката, но ги събирам за даун) Плана ми беше до 40 да съм приключил със заемите, до 45 да съм приключил с къщата - днес съм на 38 и смятам да изпълня плана.
Нямам обаче нито цент отделен за пенсия, това в плана беше след 45 годишна възраст и все още не знам дали е правилното решение

Мисля, че решението ти е добро - пенсията идва след изплащането на заемите, дотогава могат да се случат много неща, които да повлияят положително или отрицателно в/у спестяванията (според мен ще е второто). Много професионални инвестмънт адвайзъри биха ти дали друг съвет, така че не е необходимо да приемаш мнението ми за меродавно.

[plamsht]

и накрая трябваше да вземе много тежък лицензионен изпит, на който можеше да се явява само веднъж на година и тя се провали 2 пъти - през това време работеше одд джобс, опитваше се да върже двата края, имаше и други проблеми и т.н.

Ето това е ИСТИНАТА - няма значение как си стигнал до тук и за колко време. Ако не можеш да си вземеш лицензионния изпит за определен брой пъти си АУТ и толкоз.
В България колко пъти можеш да се явяваш на държавен изпит ? (ако приемем, че това е еквивалента у нас ) Във всеки случай не е безкрайно, но пък можеш да бутнеш където трябва, а тук не можеш.....кофти Канада

Какво и е кофти на Канада освен климата?Не съм съгласен, че "как си стигнал до тук и за колко време" не е важно.DarinaB(авторката на темата) спря да отговаря след 2ра страница.Млад фармацевт с две години трудов стаж (2014)..Предполгам, че се оглежда за ЕУ, Канада и САЩ.
"ИСТИНАТА" е валидна както за Канада, така и за всяко цивилизовано място на планетата..тя/той едва ли питаше за това.Особено днес..

Не бих могъл да коментирам мненията на Джовани, но ако се поставя на мястото на DarinaB, предполагам, че щях да запомня само "Дежардан", "взимах" и "50000" на този етап .. Какво, как и защо - са подробности за после .

Какво се иска и какви са ни претенциите е ясно, там си в десятката, но ако си на 25 точно в този момент, какво би направил и как?

[pumpy]

Не съм съгласен, че "как си стигнал до тук и за колко време" не е важно.

Това е въпрос на реалистични очаквания. Ако някой очаква да се изсипе тук от остров Тамбукту и от летището да го вземат за генерален директор, то това си е негов проблем. За тези работи има интернет и свеки трябва да си напише "домашното" преди да се изтипоса на канадска земя.


Какво се иска и какви са ни претенциите е ясно, там си в десятката, но ако си на 25 точно в този момент, какво би направил и как?

Аз бях на 11 когато исках да стана лекар, на 14 когато запонах да уча френски с тази цел, на 18 когато ме приеха за студент в Медицинска Акадения, на 23 (незавършил все още) започнах да проучвам как се имигрира в Канада, на 28 когато кацнах в Канада и на 35 когато се дипломирах като зъболекар за втори път в живота си в Денвър, Колорадо. Както съм казвал много пъти, всеки има глава на раменете си и да си взима решенията САМ. Ако нещо е работило за мен, няма никаква гаранция че същото ще работи за някой друг, но доказва, че по принцип работи.
От там нататък всичко е въпрос на лично усещане, цел и пособи за постигане на целта.

[plamsht]

Предавам се.
Участвах, защото ми е интересно, ако сега се "засилваш", какво би предприел(конкретни стъпки).
От там нататък няма какво да кажа.

[pumpy]

Същото:

- бих изчел десетки/стотици часове с официална инфомрация по провинции, Университети, федерална и провинциална имиграционни процедури, възможности за финансиране, възможности за някаква работа за да се издържам;
- бих си направил точна и ясна програма по години (+- няколко месеца) какво се очаква от мен и как аз ще го постигна;
- бих събирал пари, за да мога да приложа плана си;
- бих обсъдил в половинката, родителите и приятелите си какво мислят по въпроса;
- бих взел своето решение и бих го приложил на практика;
Общо време за мен: около 12-13 години от момента на замисляне за имиграция до постигане на лиценза.
Ако днес бях на 22 сигурно пак щях да го направя. На 38 не бих. Но това е като девствеността: "лекува се когато и ако се хване на време"

[jovani]

Не съм съгласен, че "как си стигнал до тук и за колко време" не е важно.

Това е въпрос на реалистични очаквания. Ако някой очаква да се изсипе тук от остров Тамбукту и от летището да го вземат за генерален директор, то това си е негов проблем. За тези работи има интернет и свеки трябва да си напише "домашното" преди да се изтипоса на канадска земя.


Какво се иска и какви са ни претенциите е ясно, там си в десятката, но ако си на 25 точно в този момент, какво би направил и как?

Аз бях на 11 когато исках да стана лекар, на 14 когато запонах да уча френски с тази цел, на 18 когато ме приеха за студент в Медицинска Акадения, на 23 (незавършил все още) започнах да проучвам как се имигрира в Канада, на 28 когато кацнах в Канада и на 35 когато се дипломирах като зъболекар за втори път в живота си в Денвър, Колорадо. Както съм казвал много пъти, всеки има глава на раменете си и да си взима решенията САМ. Ако нещо е работило за мен, няма никаква гаранция че същото ще работи за някой друг, но доказва, че по принцип работи.
От там нататък всичко е въпрос на лично усещане, цел и пособи за постигане на целта.

Пумпи, браво за изчерпателната информация. Остава сега да напишеш и къде работиш в момента и картинката би следвало да е пълна (за тези, които могат да четат).
Аз, както казах и преди имам доста близък приятел зъболекар, който се премести да работи 500 км. на север от Отава, просто защото конкуренцията в големите градове като Торонто е убийствена, доходите са сравнително ниски, а разходите (наеми, рекламни материали и пр.) - високи. Та оттам може и да идва разликата от това което ти можеш да си позволиш да плащаш на асистентите си и колко може да си позволи да плаща един разработващ нов кабинет в Торонто зъболекар.

[pumpy]

Не съм съгласен, че "как си стигнал до тук и за колко време" не е важно.

Това е въпрос на реалистични очаквания. Ако някой очаква да се изсипе тук от остров Тамбукту и от летището да го вземат за генерален директор, то това си е негов проблем. За тези работи има интернет и свеки трябва да си напише "домашното" преди да се изтипоса на канадска земя.


Какво се иска и какви са ни претенциите е ясно, там си в десятката, но ако си на 25 точно в този момент, какво би направил и как?

Аз бях на 11 когато исках да стана лекар, на 14 когато запонах да уча френски с тази цел, на 18 когато ме приеха за студент в Медицинска Акадения, на 23 (незавършил все още) започнах да проучвам как се имигрира в Канада, на 28 когато кацнах в Канада и на 35 когато се дипломирах като зъболекар за втори път в живота си в Денвър, Колорадо. Както съм казвал много пъти, всеки има глава на раменете си и да си взима решенията САМ. Ако нещо е работило за мен, няма никаква гаранция че същото ще работи за някой друг, но доказва, че по принцип работи.
От там нататък всичко е въпрос на лично усещане, цел и пособи за постигане на целта.

Пумпи, браво за изчерпателната информация. Остава сега да напишеш и къде работиш в момента и картинката би следвало да е пълна (за тези, които могат да четат).
Аз, както казах и преди имам доста близък приятел зъболекар, който се премести да работи 500 км. на север от Отава, просто защото конкуренцията в големите градове като Торонто е убийствена, доходите са сравнително ниски, а разходите (наеми, рекламни материали и пр.) - високи. Та оттам може и да идва разликата от това което ти можеш да си позволиш да плащаш на асистентите си и колко може да си позволи да плаща един разработващ нов кабинет в Торонто зъболекар.

Колко ли още страници ще трябва да се "оправдавам" ?
Къде работя:
- всеки втори месец, тоест 6 пъти в годината за 24 седмици общо работя TUK
- един път на всеки две седмици от всеки първи месец работя TUK
- почти един път седмично от всеки първи месец доброволствам TUK
- почти един път седмично от всеки първи месец доброволствам TUK:
- 128 работни дни в годината не работя за заплата и/или са ми почивни дни. И освен това имам, както всеки друг още 104 почивни дни през уикенда

И се моля всеки ден да не ми се налага да разработвам кабинет в Торонто, че направо се прибирам в София, без майтап........

[jovani]

Не съм съгласен, че "как си стигнал до тук и за колко време" не е важно.

Това е въпрос на реалистични очаквания. Ако някой очаква да се изсипе тук от остров Тамбукту и от летището да го вземат за генерален директор, то това си е негов проблем. За тези работи има интернет и свеки трябва да си напише "домашното" преди да се изтипоса на канадска земя.


Какво се иска и какви са ни претенциите е ясно, там си в десятката, но ако си на 25 точно в този момент, какво би направил и как?

Аз бях на 11 когато исках да стана лекар, на 14 когато запонах да уча френски с тази цел, на 18 когато ме приеха за студент в Медицинска Акадения, на 23 (незавършил все още) започнах да проучвам как се имигрира в Канада, на 28 когато кацнах в Канада и на 35 когато се дипломирах като зъболекар за втори път в живота си в Денвър, Колорадо. Както съм казвал много пъти, всеки има глава на раменете си и да си взима решенията САМ. Ако нещо е работило за мен, няма никаква гаранция че същото ще работи за някой друг, но доказва, че по принцип работи.
От там нататък всичко е въпрос на лично усещане, цел и пособи за постигане на целта.

Пумпи, браво за изчерпателната информация. Остава сега да напишеш и къде работиш в момента и картинката би следвало да е пълна (за тези, които могат да четат).
Аз, както казах и преди имам доста близък приятел зъболекар, който се премести да работи 500 км. на север от Отава, просто защото конкуренцията в големите градове като Торонто е убийствена, доходите са сравнително ниски, а разходите (наеми, рекламни материали и пр.) - високи. Та оттам може и да идва разликата от това което ти можеш да си позволиш да плащаш на асистентите си и колко може да си позволи да плаща един разработващ нов кабинет в Торонто зъболекар.

Колко ли още страници ще трябва да се "оправдавам" ?
Къде работя:
- всеки втори месец, тоест 6 пъти в годината за 24 седмици общо работя TUK
- един път на всеки две седмици от всеки първи месец работя TUK
- почти един път седмично от всеки първи месец доброволствам TUK
- почти един път седмично от всеки първи месец доброволствам TUK:
- 128 работни дни в годината не работя за заплата и/или са ми почивни дни. И освен това имам, както всеки друг още 104 почивни дни през уикенда

И се моля всеки ден да не ми се налага да разработвам кабинет в Торонто, че направо се прибирам в София, без майтап........

Много добре те разбирам за което, познатият дето е собственик на аптека е от близкият изток (нека не забравяме, че в Канада освен бедни имигранти от източна европа идват и сравнително заможни хора от други места по света) - та доколкото знам е ударил 300 бона на масата и е взел още 2 пъти по толкова заем за да получи франчайза и затова съм сигурен, че не е от най-добрите платци на заплати. С подобни индивиди ще се сблъска и един млад зъболекар търсещ работа и не разполагащ със сериозният начален капитал да купи чужд кабинет или да отвори свой. Ти тези неща си ги осъзнал, но не е лошо да ги напишем във форума, та да ги прочетат кандидат-имигрантите и да добият още по-пълна представа какво ги чака.

[jovani]

И накрая в задачката се пита: "А за какво ги ядохме жабетата?" ако си спомняте този виц.

[pumpy]

И накрая в задачката се пита: "А за какво ги ядохме жабетата?" ако си спомняте този виц.

Е да де, "реалистични очаквания"

[jovani]

И накрая в задачката се пита: "А за какво ги ядохме жабетата?" ако си спомняте този виц.

Е да де, "реалистични очаквания"

Именно де, аз затова казвам, че най-умната постъпка която някой кандидат-имигрант може да направи е да си скъса документите за Канада моментално и да се устрои където му е мястото - където има връзки, диплома и семейство, което да го подкрепи. Или ако предпочита да спонсорира Канада и да изяде една кофа жабета, за да живее в държавата на Цар Киро - може да заповяда.

В предишното ми мнение, като споменах инвеститорът от близкият изток се надявам да не останете с погрешно впечатление, че имам лоши чувства към тези хора - дори напротив, тези инвеститори са също толкова прецакани, колкото и имигрантите, дето идват без пари - но поне могат да си позволят да се олабят над някой още по-прецакан от тях, та поне малко да намалят болката.