Проект за Национална стратегия за българите в чужбина

[optics]

Държава не се развива с пенсионери. Освен ако това не е нарочна политика. Но тогава няма значение пенсионерите дали са собствени (върнати от чужбина) или какви да е. За тая цел трябва евтинджос храна и услуги, включително и медицински, което автоматично означава бананова република и се връщаме на първото изречение - държава не се развива с пенсионери.

[borismorev]

Държава не се развива с пенсионери. Освен ако това не е нарочна политика. Но тогава няма значение пенсионерите дали са собствени (върнати от чужбина) или какви да е. За тая цел трябва евтинджос храна и услуги, включително и медицински, което автоматично означава бананова република и се връщаме на първото изречение - държава не се развива с пенсионери.

Прав си. Пенсионерите не са приоритет на никое правителство.
Иначе типично по български като никои не се интересува от имигрантите ние сме недоволни. Сега някои се оглежда да направи нещо и ние пак сме недоволни.

Еми за това, българина за нищо не трябва да го питат

[speedy]

Гледам, че сте ме взели на сериозно за пенсионерите

Съгласен с Iris - няколко чиновници ще се уредят на държавна работа с пътуване в чужбина на обществени разноски.

[borismorev]

Гледам, че сте ме взели на сериозно за пенсионерите

Съгласен с Iris - няколко чиновници ще се уредят на държавна работа с пътуване в чужбина на обществени разноски.

За съжаление тези пътувания на държавни разноски си вървят и без такива инициативи. А има сума ти хора по посолствата, който ходят на работа само за да си скайпват с роднините в България. И им плащат сума ти пари (в сравнение със заплатите в БГ).

Това, което държавата трябва да направи е да търси начин да върне докторите в България и едновременно да спре теча на млади доктори към всяка една точка на света. Скоро няма да имаме грам доктори и ще сме си направо като Африканска държава. Няма да има кой да ни лекува болните и застаряващи родители.

Другият приоритет трябва да са учителите, да им се плащат малко по-нормални пари, че няма да има кой да учи и малкото останали деца в България.

Икономисти, адвокати и маркетингови специалисти имаме бол , работа за тях няма.

Единственото положително е, че аз лично поне наблюдавам леко завръщане на вече квалифицирани инженери, главно в ИТ сектора.

Ако можем и да привлечем някои от по-кадърните и мотивирани хора от българските диaспори в по-бедни от нас страни като Албания, Косово, Украйна и Молдова сме златни.

[Koko]

Ето някакво развитие по темата.
Значи били уведомили 450,000 човека през Фейскбук (някой от живущите в Канада може ли да се похвали че е бил уведомен?), а на срещите са присъствали 750 човека. Очакваме данни колко са тези дето са се завърнали като резултат от въпросната агитационна обиколка.
Ако студа и стреса на работното място са толкова важни фактори, то в Канада българи да не са останали.

http://www.segabg.com/article.php?id=689984"

Студът и стресът можели да върнат емигрантите от САЩ у нас
Държавата е дала 146 хиляди лева за кампания с неясен ефект

Макар да няма точна представа и политика за това как би привлякла обратно българите, потърсили късмета си зад граница, българската държава поне е наясно какво би могло да ги накара да пожелаят да се върнат в родината си. Студеното време, лошите условия и стресът на работното място били сред причините, които карат сънародниците ни да се замислят дали да не си купят билет за обратно.

Това стана ясно при отчитането на проекта на Агенцията за инвестиции и Агенцията за заетостта, свързан с популяризирането на инвестиционния климат в България и привличането на нашите емигранти в страната. Информационната кампания е глътнала 146 000 лева без ДДС от програма "Конкурентоспособност". Тя е била реализирана в рамките на 20-ина дни през февруари в 11 града от Европа и САЩ. Според спечелилия и изпълнил поръчката консорциум "Ламбаджиев-Кръстев" за срещите са били информирани 450 000 българи по света чрез "Фейсбук" страницата на обиколката. В социалната мрежа тя събрала 140 харесвания, имало и над 50 публикации в български медии в чужбина.

В крайна сметка в срещите са участвали общо 750 българи, но не стана ясно дали някой се е върнал или поне е изразил подобно намерение. "Не е толкова лесно, тъй като това е дългосрочно решение", обясни шефът на Агенцията за инвестиции Светослав Младенов. И добави, че това е дълъг процес, а сега предстои надграждане на вече направеното.

Малко преди да разкаже няколко success stories, или истории на успеха на българи в чужбина, депутатът от БСП Мартин Захариев, който е бил поканен да участва в презокеанската среща с наши емигранти в Бостън, заяви, че те живеят в тежки условия. Температурите били от минус 15 до минус 20 градуса, хората трудно се справяли, студът ги измъчвал и те с носталгия си спомняли за България. По думите му кампанията не целяла "физическото им връщане", а това да се ползва тяхното ноу-хау, за да се прави бизнес у нас.

Изказването на Мартин Захариев обаче рязко се размина със заявката на шефа на Агенцията за инвестиции Светослав Младенов, който минути преди това бе обявил, че държавата ще пише стратегия за връщането на българите, при това с конкретни мерки.

Българка от консултантска компания пък се оплакала, че работи под огромен стрес и затова обмисля да се върне в България. Офисът й бил в Ню Йорк, а фирмата, за която работи, имала представителство в България, стана ясно от думите на Христо Етрополски от Агенцията за инвестиции. Според него вече имало и завърнали се емигранти - някои от тях работели по Програмата за развитие на селските райони и бизнесът им вървял, а други имали интерес към бутилирането на минерална вода в България.

Какво би върнало българите, които живеят в Европа и по топлите страни, вчера не бе съобщено. Според последното проучване на Икономическия институт на БАН близо половин милион българи в трудоспособна възраст в момента са готови да емигрират.

ТУР

С цел да представи възможностите за инвестиции в България почти околосветска обиколка ще направи и икономическият министър Драгомир Стойнев. През април и май Драгомир Стойнев ще бъде в Щутгарт, Хановер, Женева, Копенхаген и Москва. Ще има три азиатски форума - в Пекин, Шанхай и Сеул, както и два в САЩ - в Бостън и Ню Йорк. Прогнозната стойност на поръчката е над 1.3 млн. лв., като все още не е избран изпълнител, показва справка в регистъра за обществените поръчки, съобщи вчера Медиапул. Сега в етап на изпълнение е медийна кампания в ЕС, САЩ и Азия, която да ни представи като топ дестинация за правене на бизнес.

[optics]

Вместо министъра, аз съм съгласен да направя околосветска обиколка, да се срещна с българските общности, да им разкажа за температурите в България и т.н. При това без министерска заплата - само пътя, храната и спането да покрият.

[Koko]

Вместо министъра, аз съм съгласен да направя околосветска обиколка, да се срещна с българските общности, да им разкажа за температурите в България и т.н. При това без министерска заплата - само пътя, храната и спането да покрият.

Да, не е лошо като идея.
Интересно ми стана защо не виждам в списъка с градовете където ще ходи министъра двата града с най-голям брой българи в Северна Америка - Чикаго и Торонто? Едва ли българите в Пекин или Сеул са повече.

[optics]

Бил съм на среща в посолството в Токио с тогавашния вице-президент на България.
Като почна да говори едни глупости - все едно сме някакви дисиденти избягали в Бразилия отпреди 44-та година.
Как да сме се върнели, вече имало демокрация, няма страшно и пр.
Та се наложи някой да вдигне ръка и да каже - ама извинете, ние тука не сме дисиденти от време оно, а сме предимно студенти, преподаватели и изследователи от сегашно време.
Мисълта ми е - тия дето ходят въобще не се подготвят къде каква е конкретната обстановка.

[borismorev]

http://www.bbc.com/capital/story/201403 ... t-to-repat"



As travellers arrive at Dublin Airport’s Terminal 2, they’re greeted by the voice of former US president John F Kennedy, an Irish-American, whose speech about the enduring links between Ireland and its diaspora sounds out over loudspeakers.

It’s inspiring for certain, and the audio is meant to call to mind a love of Ireland before the point of playing it is revealed.

At the close, travellers — many of whom are either starting or ending a business trip — are greeted at the foot of the escalators between customs and the departure gates by professionally-dressed people armed with pamphlets and clipboards.

Returnee history
A look at one nation with a long record of repatriation...
The concept of repatriation is ingrained in Israel. Aliyah is the concept of returning to the holy land from wherever you might live. Judaism provides a direct link to Israel citizenship and a number of organisations exist that step in to assist with the logistics and financial costs of making the trip. Immigration to Israel, overall, is on the rise.

“With Judaism and Israel there is a very clear understanding of the diaspora and the duty that you as an individual have toward Israel,” said Michael McLoughlin, chief executive officer of ConnectIreland. That is the sort of emotional connection that his group looks to emulate in spirit.

At the close of Kennedy’s speech, the audio continues and asks listeners if they know of any businesses looking to set-up shop in Europe. The awaiting greeters are there at just that moment to take down information from travellers who can connect them with companies who might be a good target. The aim: to encourage anyone expanding overseas to pick Ireland for their operations.

Why would anyone readily give out the name of a professional contact? Simple. For every sustainable job created as a result of the introduction the tipster provides he or she is rewarded 1,500 euro ($2,076), up to 100 jobs created.

This welcoming committee is one arm of an extensive, around-the-world awareness campaign targeting people with Irish heritage that ConnectIreland, a privately funded, government-supported job stimulation and creation program, is carrying out.

It urges business travellers to become “connectors” and pass along their tips to the ConnectIreland team, which works with the government’s Irish Development Agency. The team follows up in a bid to get the target firm to open operations on the Emerald Isle.

ConnectIreland’s tagline is “harnessing our diaspora,” and the programme targets the estimated 70 million Irish nationals scattered around the globe as the “eyes and ears” of Ireland. The aim is job creation and — the big picture — economic recovery in a country that experienced a 14% drop in GDP and an unemployment rate that hit 15% following the 2008 recession.

“It looks to build on what the Irish are naturally good at, which is connecting, talking and getting to know people and use that for the good of Ireland,” said Michael McLoughlin, chief executive officer of ConnectIreland.

Taking networking to a national level is a novel approach. The ConnectIreland campaign is believed to be the only incentivised global referral programme currently in operation.

But it is one of a number of examples of how countries look to their expats and emigrant populations as key players in solutions to economic woes or improved standing in the global arena.

Repatriation in Asia

From job creation in Ireland to recruiting top academics in China in an attempt to stem brain drain, countries around the world are rolling out similar programmes that appeal directly to individuals’ heritage countries.

Institutionalised programmes and government support have encouraged many Asians to return to the countries of their ancestry to contribute to the local economy and start businesses, be leaders and more, said Edward Park, a professor of Asian Pacific American Studies at Loyola Marymount University who studies immigration movements.

Park said the movement has been “striking” in the past couple of decades.

“When these countries are thinking about attracting people from abroad, the first group they imagine are the people who left or are the descendants of people who left,” he said.

China and Korea, both countries Park said are looking to “step up the ladder of capitalist development,” have introduced a number of legal measures and programmes to draw certain profiles — generally educated, skilled workers — to the country. The Overseas Korean Act, for example, makes renewable work visas available to those of Korean descent. Even more privileges are available to those of certain professional, educational or financial levels in hopes of attracting and retaining skilled, wealthy professionals back to the country. More than 7 million “overseas Koreans,” as the government labels them, are spread around the world.

China has taken an even more targeted approach, with programmes like the Chinese Academy of Science’s 100 Talents Program. The programme recruits top scholars in science and engineering to university teaching rosters with the offer of competitive salaries and extra benefits like housing, targeting and expecting applicants with ties to China. The objective? To keep top students in China and, ultimately, help the country rise above its reputation in some circles as “the factory of the world,” Park said.

Returnee logic

The logic behind such efforts is the belief that people, even generations removed from the ‘country of their fathers’ fathers’ still feel an allegiance to their home nation, which could translate in a pull to help financially. It’s something ConnectIreland has profited from. So far in the campaigns’ two years running, more than 18,000 ‘connectors’ have registered and investment has been secured from 14 different companies, McLouglin said.

Groups spearheading efforts to actively attract “repats” — as some scholars label expat returnees — often assume that these professionals can re-integrate with ease because they have an understanding of the country, its culture and its language.

While many “repats” do flourish, painless assimilation is not always the norm. A number of articles have touched on the “repat” phenomena. It turns out that a contingent of people find that while they identify with their heritage, when they “return” they often encounter culture shock. That’s especially true in places like India where business is governed by a different set of norms — people and business dealings tend to be non-confrontational, for example — than in the US or Europe.

Whatever the case, the pace of repatriation efforts is growing. McLoughlin said a number of other countries have inquired about ConnectIreland’s programme creation and implementation.

“There’s very much an element of playing your part in a time of economic need,” he said.

What do you think about these repatriation efforts? If you are an expat, would you go back home if incentivised? If you would like to comment on this story or anything else you have seen on BBC Capital, head over to our Facebook page or message us on Twitter.