На хората желая успех !

Бих допълнил още един въпрос - съдействие от българското посолство в Канада търсили ли са?velkov написа:Ако е удобно разкажете повече за случая, без имена. Предполагам, че доста хора от форума се интересуват . Най малкото за да не се повтаря случката и да няма други в подобна ситуация.
На хората желая успех !
В тоя въпрос има известна доза лотария, понякога много голяма.Desito написа:Ние все още се колебаем къде ще е най-добре да се установим. И въпреки, че Кебек си има своите предимства като за начало, обмисляме и други вариянти.
За мен пък именно това бяха основните критерии. Работа рано или късно ще си намериш (поне в моята област е така), ама океан и планини не можеш да си направиш, нито пък да промениш климата или града.optics написа:Мани климат, мани голям/малък, море/степ и т.н.
Досега не бях чувал някой да е имал подобни проблеми, но може нещата да са се позатегнали ...Desito написа:Разбирам,че на някой Ви звучи невероятно но фактите са си факти. На мен ми е интересно дали биха направили проблем, ако кацнеш в Монреал и след 10 дни се преместиш в Тороното. Ако някой от скоро кацналите е минал по този път нека каже впечатление. Ние все още се колебаем къде ще е най-добре да се установим. И въпреки, че Кебек си има своите предимства като за начало, обмисляме и други вариянти.
Дано убедите съдията....dwars написа:На летището обяснихме на имиграционния защо кацаме там и че нашето намерение е да заминем за Квебек възможно най-скоро, но той каза, че щом сме кацнали веднъж в Торонто не можем да го убедим по никакъв начин, че ще живеем в Монреал. .
Не веднъж съм казвал, че трябва да се казва истината и само истината. Имиграционния офицер е искал да знае вашето окончателно решение къде точно ще живеете. Вие не сте го убедили в нищо. Не сте били категорични.dwars написа:Правя малък коментар, защото виждам, че разисквате нашия случай, без да знаете подробности, но всеки се изказва компетентно. Нали не си мислите, че след близо 3 години подготовка за бъдещата имиграция и живота в Квебек, сме решили просто ей така да кацнем в Онтарио, щото не ни кефи Квебек. Има си причини, които не искам да споделям тук. На летището обяснихме на имиграционния защо кацаме там и че нашето намерение е да заминем за Квебек възможно най-скоро, но той каза, че щом сме кацнали веднъж в Торонто не можем да го убедим по никакъв начин, че ще живеем в Монреал. Събра ни всички документи и паспорти и ни прати на admissibility hearing. В момента сме без статут - рефюджитата имат повече права от нас - без право на здравни грижи, работа, учене и т.н. Но не сме се отчаяли, чакаме си процедурата, наели сме си адвокат, който движи нещата.
И още нещо - съдействието на българското посолство в случая е продиктуването на няколко телефона на адвокатски къщи, с които посолството работи и толкова.
За съжаление си много прав.pumpy също.В нормалния свят си има правила и общо взето никой от властите не се интересува от личните съдби на когото и да е независимо дали е правилен тоя подход или не.Поне аз винаги когато знам че отивам в "насрещното" гледам да питам всички държ. инстанции и то писмено за да може да се защити някакво изключение от правилата.Иначе другото е огромен риск особено когато имаш работа с имиграционни власти които гледат всичко не под лупа а под микроскоп.optics написа:Ако аз бях на мястото на имиграционния - също нямаше да ме убедите. Бяхте ли се замислили за това ?