69-Едно преждевременно остаряло поколение

[Bistra]

Това е провокирано от онази тема на Клисуров, в която той акцентираше на възрастта си и след това изброяваше какво е свършил и какво не е за този период от време.
Статията е много хубава. Заслужава си! Enjoy!
69-Едно преждевременно остаряло поколение

[klisurov]

Това е провокирано от онази тема на Клисуров, в която той акцентираше на възрастта си и след това изброяваше какво е свършил и какво не е за този период от време.
Статията е много хубава. Заслужава си! Enjoy!
69-Едно преждевременно остаряло поколение

И като мантра повтаряме: „То, нашето, мина, дано поне децата променят нещо..."

Е, аз не го повтарям ... даже не го и мисля ... след години, като изуча децата си, може и да го кажа, но за сега ми е рано ... онази тема бе за да "разлаеш кучетата", но е факт, че тогава зарязахме всичко и тръгнахме да градим всичко от начало, от нулата ... ето защо не се причислявам към "Едно преждевременно остаряло поколение" ... по скоро се причислявам към поколението, живяло интересно: ходех по пионерски лагери, бях командир по средношколски бригади, бях организационен секретар в техникума, организирах първата (реално и последната, т.к. след това го преименуваха) окупационно стачка във ВМЕИ "Ленин, загубих студентски права, основах първата си фирма, опознах "мутрите", обиколих Европа, изкласих инженер, ходех с удоволствие сутрин на работа и вечер с нетърпение се прибирах у дома, основах втората си фирма, зарязах всичко и имигрирах в Канада, мизерствах на социал, но понаучих френски и станах младши инженер, поработих за кумова срама, основах първата си фирма и отново с удоволствие сутрин излизам по работа и вечер с нетърпение се прибирам в къщи ...

Повярвахме, че примирението е част от пътя и нищо не зависи от нас. Без да усетим подменихме студентските си лозунги с едно единствено изречение „Не ми пука!". Станахме млади конформисти. Притихнали, разочаровани кариеристи, чието недоволство обитава разбитите ни семейства, обърканите ни деца и безсънните ни нощи. Оказахме се извън собственото си време, неспособни да го живеем адекватно.

Може и да е така, но аз определено не съм от тях. Аз се радвам на Живота и аз съм Щастлив, най-малкото защото за втори път с по-добрата ми половинка създадохме Дом, Дом, в който тя, децата ми и аз сме си у дома ... навярно защото и у нея, и у мен има вяра

[Bistra]

Е, аз имам вяра, ама не точно такава. Смятам, че българската литература е загубила един нежен лирик по очевадни причини - в главата са му бръмчали неподходящите революционни идеи.
А темата неслучайно е пусната в подфорум България.
Има още хора там, които продължават да се оплакват какво е било и какво е сега, без да правят нищо за да го променят. Все някой друг им е виновен за собствените неудачи, за безмисления им живот. Това за мен са не преждевременно остарели, а направо мъртви хора. А дали въобще са били някога живи?
Защо трябваше да се връщаш към разлайваща кучетата тема от 2007 г.? Да не би Форумът да няма достатъчна посещаемост? Или се свършиха провокативно лудите, които да пишат? Не мога да те разбера, но за всеки случай и не искам....нито в Монреал, нито където и да е другаде...Бъди все така щастлив! Успех ти желая от сърце!

[pumpy]

Има още хора там, които продължават да се оплакват какво е било и какво е сега, без да правят нищо за да го променят. Все някой друг им е виновен за собствените неудачи, за безмисления им живот. Това за мен са не преждевременно остарели, а направо мъртви хора. А дали въобще са били някога живи?!

Toчно тези "мъртвите" нямат нужда от тязи статия/тема, те няма да я разберат и пак някой друг ще им е виновен и така ця; живот

[Bistra]

Що бе, пумпи, аз от човещинка.Може да попрочетат и да си вземат бележка.И в този Форум има доста от тях, па макар от другата страна на океана.

[klisurov]

Що бе, пумпи, аз от човещинка.Може да попрочетат и да си вземат бележка.И в този Форум има доста от тях, па макар от другата страна на океана.

Защото Бистре, в повечето случаи човек живее така, както желае, стига да има сили и куража да го направи.

Ето ти още една интересна тема, пак от времето на онази тема, и пак за размисъл

[Bistra]

Клисуров, нямам нерви да ги чета тези неща? Не знам как ти имаш. Само да попитам....Има ли гаврещи се?
Щото аз не съм от чувствителните, ама ми правят впечатление такива дребни нещица. Не съм си позволявала да давам тон в живота на никого, но тук сякаш има такава тенденция. Зачитай всички хора за да бъдеш и ти зачитан!
Ти сега защо пишеш? Нали сме били от ненормалник и нагоре? Или очакваш от другиго отговор на въпроси , на които сам не можеш да си отговориш?
Аз също имах период, през който се двоумих, но го преживях и не смятам да се връщам назад.
Не съм дошла тук заради децата си само, а и заради себе си. Как може въобще да се впускаш в някакво начинание, ако поне един от семейството ти е нещастен?...Не знам, не го разбирам. А мен хич не ме бива да правя комромиси нито по отношение на другите, нито по отношение на себе си. Само че за всеки успех си има и някакъв разумен срок, стига да се върви по вярната пътека. Ако се въртиш в кръг, освен да гониш опашката си без да я стигаш друго не знам.

[спиро]

етти маменце нещо доста по смислено. щот текста на онази неврастеничка е блудкав....

Хора – и тя е човек!
Автор: К. Терзийски

http://e-burgas.com/archives/49482"

[Bistra]

Четох го този текст преди няколко седмици. Тъй като ми се стори меко казано изкуствен и пълен с популизъм се поинтересувах от личността на автора. Знаеш, не съм от дълго време в България => Не са ми известни местните звезди...Та под името на Калин Терзийски ми изкочи, че бил психиатър, който се вихрел като поет и журналист....
Естествената ми реакция след това беше: "О,Боже! В България, както може да се очаква, всеки се занимава с това дето не му е работа."
Видно отвсякъде е, че като писател не го бива.Ако струва толкова и като психиатър и имайки предвид личните ти интереси по социалните мрежи,с които по незнайни за мен причини държиш непременно да ме осветлиш,...почвам да си мисля, че си неразривна част от неизлекуваният му контингент.
Иначе по отношение на случката: Охраната се е престарала очевидно, изпълнявайки служебните си задължения. Бабаитлъкът е закономерност като се има предвид какви назначават на такива длъжности в България. И друго какво? ...Отговор: Нищо!
Навремето бяхме по-човечни? Тц! - съвсем убедително
След като съм ти маменце си на годините на дъщеря ми и не помниш, но навремето на ъгъла на "Милин камък" (или следващата пряка - не помня вече) и "Джеймс Баучър" (ли беше дето вървеше трамвай #2) имаше училище за бавноразвиващи се - олигофрени един вид. Ами държеха ги под ключ в двора като затворени животни в клетка. Ограда с бодлива тел.И няма как да беше по друг начин. Само на неколкостотин метра се извисяваше луксозната кооперация на тогавашният военен министър - Ген. Добри Джуров. Къде го беше, тогава Калин Терзийски да се възмущава от безчовечие? Е, вероятно е ходел в някое елитно училище - няма лошо, изглежда ми набор...Ама как така отведнъж му текна да се прави на герой? Аре, скрий го и не ми го показвай повече пред очите тоя!
BTW, в Канада децата аутисти учат наравно с нашите - нормални деца. Тук каза някой, че било "див капитализъм"
Кажи му го това на батко ти Калин при следващия сеанс...Стига да практува, де , че гледам и литературен клуб с Карбовски е основавал...Мани, мани!

[ivandaman]

Аз съм от това поколение... Статията е горе долу достоверна..

Прецакани сме но нямаме право да се оплакваме... Животът е несправедлив. Колкото по-бързо свикнем с този факт толкова по-добре. Много малко са хората на които всичко им е наред от люлка до гроб..

Ами какво да кажат нашите връстници от бивша Югославия или СССР ??? Ами тези от Латинска Америка?? От много държави в Африка и Азия?? Те да не би да са по-късметлии от нас?

Времето минава, животът се променя, порядките се променят и ние също трябва да се променяме или поне да се научим да се адаптираме.

След още едно две поколения нещата ще са още по-различни и нашите деца и внуци и те ще остареят и ще пишат колко са прецакани...

Истината е че последните 50-60 години са едни от най-прекрасните в историята на човечеството и ние трябва да сме ултра благодарни че сме се родили точно в това време независимо от всичките предизвикателства които ни поднася..

Аз лично оплаквания нямам

Това е моето мнение, но може и да греша..

[IRA]

Аз съм по млада, но не фрапиращо ,та не разбирам за какво е това вайкането на някои хора. Хич не сме за оплакване, не сме преживели война, аз бях в училище като се смени режима т.е на практика в съзнателният ми живот не съм била ограничавана да пътувам, имала съм избор. За мен провалено поколение е това на бабите и дядовците ми,били са на по 20 години като са им се натресли комунистите и съсипали живота. Аз моя живот си го харесвам. Не разбирам мъката на някои хора за бай Тошовото време.

[Bistra]

Ами анджък, де! Значи няма място за вайкане от типа " какъв ми бил стандарта сега и по-рано " и препрочитане на стари теми (и аз колко глупости съм изписала не е истина)
Едно мога да кажа за себе си: "Не съжалявам за никое свое решение и не се връщам назад"
Сега има много повече възможности. Най-важната, че можем да се махнем от място, в което псевдоинтелигенция се опитва да ни формира чувства (пример горната статия, която пространно коментирах), докато все същите от едно време си бройкат стандарта. То хубаво да си състрадателен към олигофрените, ама те всички ни обърнаха на такива. Ай, сиктер! Аз съм от лудите и ще продължавам да пиша във Форума, колкото и на някои да не им се харесва.

[Marto]

Аз съм по млада, но не фрапиращо ,та не разбирам за какво е това вайкането на някои хора. Хич не сме за оплакване, не сме преживели война, аз бях в училище като се смени режима т.е на практика в съзнателният ми живот не съм била ограничавана да пътувам, имала съм избор. За мен провалено поколение е това на бабите и дядовците ми,били са на по 20 години като са им се натресли комунистите и съсипали живота. Аз моя живот си го харесвам. Не разбирам мъката на някои хора за бай Тошовото време.

Съгласен съм. По-съобразителните от 69ти набор (че дори и тези малко по-големи) успяха да идат да учат и живеят на Запад. Батковците им с десетина години бяха по-накофтени, родителите ни още повече, а за дядовците ми просто не искам да мисля какво им е било (по на 30-35 години са били) когато им вземат всичко, което са били постигнали дотогава.

Тези с мъката по бай Тошовото време са типът мързели и/или тъпанари които са били "за" национализацията и текенсетата едно време.

[Павел]

Аз съм по млада, но не фрапиращо ,та не разбирам за какво е това вайкането на някои хора. Хич не сме за оплакване, не сме преживели война, аз бях в училище като се смени режима т.е на практика в съзнателният ми живот не съм била ограничавана да пътувам, имала съм избор. За мен провалено поколение е това на бабите и дядовците ми,били са на по 20 години като са им се натресли комунистите и съсипали живота. Аз моя живот си го харесвам. Не разбирам мъката на някои хора за бай Тошовото време.

Съгласен съм. По-съобразителните от 69ти набор (че дори и тези малко по-големи) успяха да идат да учат и живеят на Запад. Батковците им с десетина години бяха по-накофтени, родителите ни още повече, а за дядовците ми просто не искам да мисля какво им е било (по на 30-35 години са били) когато им вземат всичко, което са били постигнали дотогава.

Тези с мъката по бай Тошовото време са типът мързели и/или тъпанари които са били "за" национализацията и текенсетата едно време.

Като примерно учители, на които по тошово време не се е налагало да ровят по кофите за боклук, нещо което сега правят като пенсионери. По мои скромни наблюдения, по-голямата част от днешните пенсионери изпитват носталгия по тошовото време, явно всички до един тъпанари. Изключваме разбира се богатите фабриканти и крупни земевладелци, на които комунезите взеха всичко. Излишно е да се пояснява, че видният наш ненадървен философ произхожда именно от подобен знатен род.

Ако аз трябва да избирам между моето детство и това на днешните деца до тийнейджърска възраст, бих избрал моето - пълно с много удоволствия, сигурност и пълна липса на наркотици и компютри. За да свалиш най-готиното гадже, ти трябваше малко чар, чувство за хумор и вносни дънки на гъза. Ако пък притежаваше VCR, цялото у-ще беше твое.

Статията прочетох през ред, щото е нескопосано написана, скучна, даже излишна.

[Bistra]

Ех, Павле, Павле! Жал ми е за теб. Ама и да не го бях казала, то се подразбира.
...А да те съжалява жена...Абе, какво да ти кажа? Ти си знаеш.