носталгия

[Bistra]

Моят съвет е: Намери си приятели, по възможност небългари. Затвори компютъра и не го отваряй за нищо на света, докато не се излекуваш! Излез навън и спортувай! Физическото натоварване помага повече от хаповете....И не си ходи много често в България! Там и здрав ще се разболее, камо ли болен. Успех!

[leaf]

Депресията не е носталгия, а е сериозно заболяване. Сигурно вашите лекари са ви говорили за това, но ако четет английски, ето няколко важни препоръки от National Institute of Mental Health.
How can I help myself if I am depressed?

If you have depression, you may feel exhausted, helpless, and hopeless. It may be extremely difficult to take any action to help yourself. But as you begin to recognize your depression and begin treatment, you will start to feel better.

To Help Yourself

Do not wait too long to get evaluated or treated. There is research showing the longer one waits, the greater the impairment can be down the road. Try to see a professional as soon as possible.
Try to be active and exercise. Go to a movie, a ballgame, or another event or activity that you once enjoyed.
Set realistic goals for yourself.
Break up large tasks into small ones, set some priorities and do what you can as you can.
Try to spend time with other people and confide in a trusted friend or relative. Try not to isolate yourself, and let others help you.
Expect your mood to improve gradually, not immediately. Do not expect to suddenly "snap out of" your depression. Often during treatment for depression, sleep and appetite will begin to improve before your depressed mood lifts.
Postpone important decisions, such as getting married or divorced or changing jobs, until you feel better. Discuss decisions with others who know you well and have a more objective view of your situation.
Remember that positive thinking will replace negative thoughts as your depression responds to treatment.
Continue to educate yourself about depression.

Everything didn't get better overnight, but I find myself more able to enjoy life and my children.
/http://www.nimh.nih.gov/health/publicat ... dex.shtml/
Не бързайте да вземате глобални решения. Идете до България, вижте дали ще се чужствате уютно и подкрепена от близки хора. Самата смяна на държавата може да задълбочи депресията поради новия стрес. Вземете решение как да промените стила си на живот.
Желая ви да прекарате чудесно в България.

[Californian]

Моят съвет е: Намери си приятели, по възможност небългари. Затвори компютъра и не го отваряй за нищо на света, докато не се излекуваш! Излез навън и спортувай! Физическото натоварване помага повече от хаповете....И не си ходи много често в България! Там и здрав ще се разболее, камо ли болен. Успех!

Защо и говориш глупости.
За сам човек в чужбина, най-доброто което може да направи е да отиде при близките си хора където и да било това.
Отивай при близките ти хора и гледай да не си сама, това е решението на задачата ти.

П.П - Бистре, защо даваш съвети на проблем който ти никога не си изпитвала, едно е да живееш сам/сама 5 години в чужбина друго да емигрираш със семейството ти както ти си направила.

Аз си позволявам да давам съвет, защото съм попадал в същата ситуация и при мен близките ми хора ми помогнаха, е те дойдоха при мен, за месец не аз при тях но същността е една и съща.


А на момичето ще кажа, не се притеснявай, всичко ти е наред, просто това става от последователно от лоши неща случващи се с живота, проблеми с работата, проблеми с нещо друго, и накрая човек просто не издържа, съвсем нормално е, ти, аз и милиони човеци по света сме го изпитвали това, моя съвет е както казах, не бъди сама, отиди при близките ти или ги накарай те да дойдат при теб.

[ivandaman]

Ирина,

Първо, поздравления за това че споделяш твоят случай . Това означава че осъзнаваш че нещо трябва да се направи и се опитваш да промениш ситуацията.

Абсолютно никой не е застрахован от депресия и на всеки може да се случи до някаква степен. Едва ли има човек който да не е попадал в "емоционална дупка" просто при теб нещата са се задълбочили още повече.

Едно е ясно че не можеш и нямаш право да се предаваш. Когато става въпрос за здраве човек трябва да е ЕГОИСТ. Направи здравето си Основен Приоритет. Ако смяташ че ходене и времененно или постоянно оставане в БГ ще ти помогне направи го. Майната и на Канада и на всичко останало. Като оздравееш пак ще се върнеш ако решиш. Понякога човек трябва да направи крачка назад за да може да продължи напред.

Ако решиш да се бориш тук в Канада е абсолютно задължително да потърсиш така наречените "Support Groups" . Тук има такива групи за абсолютно всичко.. Професионалното лечение също е важно но трябва да придружено със интернет проучване от твоя страна за да се образоваш в материята. Колкото по-добре разбираш естеството на предизвикателството пред теб, шансът ти да се справиш с това предизвикателство се увеличават.

Не забравяй че животът е подарък, който трябва да оценяваме всеки ден. Както вече други споменаха. Бъди активна. Намери си хоби, Направи нещо за себе си което те кара да се чувстваш добре. Иди на масаж, направи си маникюр или каквото там имаш нужда но не си го правила отдавна. Фитнесът е абсолютно задължителен в твоят случай..

Ще ти дам един пример. Преди доста години имах един познат българин тук в Канада, който след катастрофа остана напълно ПАРАЛИЗИРАН. Само можеше да говори.. Веднъж ми каза: "Ванка, само ако мога да стана от този проклет стол и да проходя отново имам чувството че за мен няма да има невъзможни неща и че мога всичко да постигна" ..
Той нямаше надежда но ти я имаш, и докато имаш надежда трябва да драпаш със зъби нокти дължиш го на себе си на близките ти и на всички хора кото те обичат и имат нужда от теб.

Така че приеми това предизвикателсто въоръжи се с оптимизъм и позитивна енергия и тръгвай на битка. Като победиш в което не се съмнявам, сподели тук във форума добрата новина, за да знаем че вече си добре и да се радваме заедно с теб. Може да се наложи да се бориш цял живот, но докато не се предаваш винаги ще си де факто "победител" дори и само заради факта че все още си в играта наречена живот.

П.С.
Разбира се можеш да си пишеш тук и по време на битката, което всъщност е препоръчително..
УСПЕХ

[mortigur]

Срещу депресията само hiking с авери. Друг лек няма поздрави ....

[IrinaV]

И аз мисля, че ако човек не е бил сам е различно...
Както и да е, благодаря за съветите! За сега смятам да започна да тренирам всеки ден . а не през ден както преди...и живот и здраве на 11ти пътувам - надявам се това пътуване ще ми се отрази добре - ще се видя с родители и стари приятели и ще се разходя по старите софийски улици.
ivandaman -
благодаря за хубавите думи!

[Californian]

Така, ще си освежи живота, че ако е карък човек най-много да се самоубие от някоя прихваната болест, трибуквена...

Абе вие хора не сте нормални май....нЕам думи, аз се lurk-вам отново, до нови срещи.

Приятни мигове в България Иренче.

[umeiko]

Може да прозвучи много грубо, ама има само едно решение

[IRA]

За сам човек имиграцията е много по трудно,отколкото за семейство. Остани по дълго в България,3седмици не са достатъчни.

[NightMartini]

Добър вечер Ирина

Понякога мълчанието е тежко, затова реших да наруша тишината. Въпреки че всички в тази тема са прави, реших да споделя личен опит.
Преди години моята майка заемаше висок и отговорен пост. Настъпиха промени, които я извадиха от системата. За нея това беше тежък удар. Разочарование, което я промени завинаги. По това време аз бях жив и здрав, моят баща също и освен това се справяше доста добре с живота. Всичко беше прекрасно и подредено и нямаше основателна причина за болките и страданията на майка ми. След месеци минали в колебания и изследвания вече имахме диагноза. Биполярно разстройство, редуващи се епизоди на депресия, меланхолия и еуфория. Близо 20 години след тази диагноза бях само на един дъх разстояние от нея. Болката от това, на което бях свидетел се засилваше с всички несъзнателно изказани обиди и огорчения срещу мен, които трябваше да изтърпя. Прочетох много литература, провеждахме групови терапии с рисуване и керамика, правихме излети сред природата, разкривахме душите си за да преодолеем страха от промяната и да се изправим пред новото предизвикателство. Всяка години лекарите променяха лекарствата, докато не превърнаха тялото на майка ми в химическа лаборатория. От доста години приема литиев карбонат, което ще продължи до края. През тези години почина баща и. Той се самоуби скачайки от 7 етаж пред погледа на баба ми. Последните две изречения са ми нужни за да направя един паралел. Баба ми се съвзе много бързо. През зимата плетеше дантела, а лятото я продаваше. През тези години нито веднъж не позволи самотата да завладее душата и. И тъй като тя също страдаше за дъщеря си поне веднъж в седмицата си говорихме за този проблем, а накрая на разговора сълзите покриваха лицето и. Но след това с грубовати движения избърсваше сълзите и продължаваше да бори живота. Прави го и до днес, когато е на 86 и все още е една от лидерките в търговията с плетена дантела. В този момент осъзнах, че в основата е характера. В началото всички сме равни, но с времето всеки от нас различно развива умението си да се справя с живота.
Известно време работих в Сен Жерон. Едновременно в психиатрия и болница. Ментални увреждания срещу физически увреждания. Лекарите в болницата се справяха доста по успешно, от лекарите в психиатрията, защото е по-лесно да лекуш видимата повърхност, отколкото болната душа.
За съжаления Ирина думите, крилатите фраза, книгите нищо това не помага. Помагат само желанието и воля за живот.
В този форум съм единствено за да повтарям, че единствено важни са семейството и споделената любов. Нека ти придналежат. Дотогава щастието и търпението трябва да вървят ръка за ръка, както при Маркес - след 57 години, 6 месеца, 3 седмица и 2 дена душата ми най сетне намери покой.
Когато всичко това се случи, ти пожелавам това.
Заедно заспиваме в тишината. Все по-слабо възприемаме звуците на нощта.Затваряме очи и се наслаждаваме на вечер без мрачни видения и тревоги. Достигаме вечността отвъд границите на човешките възможности. Изчистваме душите си от калта на земята и се връщаме възродени изпълнени с воля за живот, там където единствено аз и ти бихме могли да стъпим. Невъзможно е да ти обясня, но това бе най-щастливият ден в живота ми.
Единственото универсално некомерсиално лекарство е любовта.
Хубава вечер Ирина

[myhata II]

Ирина да си доведеш половинка в Канада,аз това ти пожелавам,а другото са локуми !

[myhata II]

Е тя е българка,мисля !

[Californian]

Ирина да си доведеш половинка в Канада,аз това ти пожелавам,а другото са локуми !

Не, че нещо но това трудно ще стане.
Както казах в началото това е практиката за български мъже - или да си доведе жена от българия или да хване някое "цигане" разбирай от някоя страна от Мексико включая и надолу до Аржентина от третия свят, или пък от източна европа или пък азия.
Трудно ще видиш Българин с Американка, Канадка или друга от западна европа.
Просто си има расизъм това е, докато при мъжете от северна америка (без Мексико щото са си от третия свят и те )и западна европа той не е така силно изразен.

Ако жена не си намери мъж в Америка и Канада, то значи шанса да си намери качествен такъв в България е близък до нула, съжалявам но съм си такъв винаги си казвам реалната истина.

Ако беше мъж да важи написаното от теб, но в случая Бистрето е права - щом не може да си хване не българин(по мое мнение американците и канадците са с занижени изисквания за красота на жените) то българин ще и е още по-трудно да си намери.

[IrinaV]

NightMartini,
Съжалявам да чуя тази тъжна история, аз имам приятелка близка с биполярно разтройство - и тя е опитно зайче с лекарствата. Съгласна съм, че само волята за живот помага, но тя трябва да се подхранва особено от мечти - а откак се тръщнах брутално на земята след тази психоза ми е трудно да мечтая - само да споделя, психозата се дели на грандомания, религиомания и еротомания - аз бях третото където си въобразяващ, че някой е влюбен в теб, а човекът не е и чувал за тебе. Има един филм с Одри Тоту " He loves me he loves me not", "A la folie pas de tout" Психиатрите изкрено ми съчувстваха защото това е болестта на любовта - не съм вярвала, че човек може да се поболее от липса на любов!!!Но животът ми се състоеще от рисуване и тренировки, без дори една прегръдка с някого или здрависване - тук мисля е МНОГО трудно човек да си намери някого. И познавам много момичета като мен ,които си остават самички... Не сме създадени да живеем сами. В БГ поне имам родители,които винаги ме обичат безусловно....тук нямам НИКОГО...
myhata11
Ами дано, благодаря за пожеланието!

[IrinaV]

Тук възпитанието е много различно от това в БГ - жените са много агресивни, а мъжете са пасивни. Няма значение как изглеждащ, защото един мъж може да те зяпа година и да не те доближи от страх, че ще го обвинищ в сексуален тормоз... А аз съм се напатила и от източно европейци и съм се научила да си чакам. Уви, има да си чакам...хахаха