носталгия
носталгия
Здравейте,
Сигурна съм, че тук има хора, които са били в моята ситуация и имам нужда от съвет. От 5 години съм в Канада, сама съм. Бях голям ентусиаст като пристигнах, но сега съм изчерпана. Работех по магазини и ресторанти, най-накрая намерих работа по специалността си през 2011 и след година ме съкратиха. Тази година имах психоза 2 месеца - временно ментално заболяване. Психиатрите мислят, че е от самота и изолация, но все още не са убедени. Сега съм с диагноза депресия и наистина я усещам - нямам мотивация за нищичко. Другият месец пътувам за България и се чудя дали да не си остана там... Знам, че е трудно, но тук не ми е по-лесно. Като че ли имиграцията не е за всеки... Мислех да ходя в колеж, но ми липсва енергия и се чувствам стара, а съм само на 30...
Всеки съвет ще ми е от полза. Има ли хора, които след имиграция тук са се върнали в България и как се чувстват там?
Благодаря
Сигурна съм, че тук има хора, които са били в моята ситуация и имам нужда от съвет. От 5 години съм в Канада, сама съм. Бях голям ентусиаст като пристигнах, но сега съм изчерпана. Работех по магазини и ресторанти, най-накрая намерих работа по специалността си през 2011 и след година ме съкратиха. Тази година имах психоза 2 месеца - временно ментално заболяване. Психиатрите мислят, че е от самота и изолация, но все още не са убедени. Сега съм с диагноза депресия и наистина я усещам - нямам мотивация за нищичко. Другият месец пътувам за България и се чудя дали да не си остана там... Знам, че е трудно, но тук не ми е по-лесно. Като че ли имиграцията не е за всеки... Мислех да ходя в колеж, но ми липсва енергия и се чувствам стара, а съм само на 30...
Всеки съвет ще ми е от полза. Има ли хора, които след имиграция тук са се върнали в България и как се чувстват там?
Благодаря
Re: носталгия
Да си сама не е лесно. И не го казвам защото го знам от опит, а защото съм го чувал от доста приятели, които са сами. Някои от тях се върнаха, после пак се върнаха, други работят по 18 часа на ден, за да не са "сами".
Да си съкратен не е фатално - това отваря нови врати пред теб. Намери си някой и не бъди сама - това е май-доброто решение в дълъг план, но не забравяй, че в България ще си привлекателна и заради паспорта си - прецени си риска. Успех
Да си съкратен не е фатално - това отваря нови врати пред теб. Намери си някой и не бъди сама - това е май-доброто решение в дълъг план, но не забравяй, че в България ще си привлекателна и заради паспорта си - прецени си риска. Успех
Re: носталгия
Емиграцията наистина не е за всеки. И няма нужда всеки да си мисли, че се справя, а всъщност не е така. Никой не е герой и никой не изисква от него да е такъв. Най-трудно е за семейства с деца, в които единият свиква, а другият не...а трябва да се съобразяват и с децата. Моят съвет, ако мога да дам такъв...прибери се в Б-я, остани там една година. След тази година си отговори сама на въпроса- дали си струва да оставаш да живееш в България или да се върнеш тук...тогава може да не си сама. Не се съобразяваш с никого, не мислиш за мъж и деца, мислиш за себе си. Направи това, което искаш в момента- само времето ще покаже дали е било правилно или не.
Няма нищо по-ценно от здравето, особено психическото!

Няма нищо по-ценно от здравето, особено психическото!
Chovek e tolkova golqm kolkoto sa golemi mechtite mu!
Re: носталгия
http://www.youtube.com/watch?v=Xn676-fLq7I
What doesn't kill you makes you stronger!!!!
Тегли й една майна на депресията! Животът е твърде кратък, за да си позволяваш да си губиш времето с депресии!
А си само на 30!
Я по-смело!
Намери си приятели, компания (но не виртуални от Сурат Тефтера
)!
Намери си хоби - много помага.
Не знам в кой край си на Канада, но съм сигурен, че в повечето по-големи градове има или българска църква или културен център и т.н.
Размърдай се !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ако си седиш в къщи и си мислиш колко си депресирана - това няма да ти помогне!
Поздрави и успехи!
What doesn't kill you makes you stronger!!!!
Тегли й една майна на депресията! Животът е твърде кратък, за да си позволяваш да си губиш времето с депресии!
А си само на 30!
Я по-смело!
Намери си приятели, компания (но не виртуални от Сурат Тефтера

Намери си хоби - много помага.
Не знам в кой край си на Канада, но съм сигурен, че в повечето по-големи градове има или българска църква или културен център и т.н.
Размърдай се !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ако си седиш в къщи и си мислиш колко си депресирана - това няма да ти помогне!
Поздрави и успехи!
Когато печелиш, не знаеш какво губиш & vice-versa!
Experience не можеш да си купиш, но винаги си го ПЛАЩАШ!
Experience не можеш да си купиш, но винаги си го ПЛАЩАШ!
Re: носталгия
Иди си до България и се виж с приятели и роднини,после ще решиш каква да я правиш !
Съвет от мен !
Ако можете да си ходите всяка година,ходете си !
Съвет от мен !
Ако можете да си ходите всяка година,ходете си !

„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“
"Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен."
Стефан Цанев
"Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен."
Стефан Цанев
Re: носталгия
Много благодаря за съветите, уви, повечето хора ми казват, че ще се върна тук... И аз осъзнавам, че тук има повече възможности, но като взимах гражданство на церемонията се просълзих не от радост а точно от това осъзнаване.
Да, опитвам се да и тегля майна на депресията , но е упорита! То и аз съм упорита,но си трябва време явно...лекарите ми казват,че отнема около година човек да се възстанови от психоза - на никого не го пожелавам!
Ами... аз си отивам за 3 седмици....дано ми е достатъчно...
Колкото до самотата - аз съм много общителна и даже тук ми казват,че имам много приятели за имигрант...но нямам среда - затова мислех да ида в колеж. За връзка и в България не ми беще лесно.... Тези неща по поръчка не стават
Да, опитвам се да и тегля майна на депресията , но е упорита! То и аз съм упорита,но си трябва време явно...лекарите ми казват,че отнема около година човек да се възстанови от психоза - на никого не го пожелавам!
Ами... аз си отивам за 3 седмици....дано ми е достатъчно...
Колкото до самотата - аз съм много общителна и даже тук ми казват,че имам много приятели за имигрант...но нямам среда - затова мислех да ида в колеж. За връзка и в България не ми беще лесно.... Тези неща по поръчка не стават

- Independent
- Мнения: 1723
- Регистриран на: Пет Сеп 24, 2004 8:03 am
- Местоположение: Montreal, QC
Re: носталгия
Това не е носталгия, това си е чиста депресия. За съжаление е много трудно сам да се измъкнеш от такова блато, трябва човек да е много корав и да го дава малко насила даже.
Един начин е да потърси съпорт групи. Има ги доста по цървките например, за хора с какви ли не проблеми. Помага поне да осъзнаеш, че не си сам и че има някой, който разбира през какво преминаваш.
Друго - хоби. Задължително. По възможност свързано с контакти. Танци, гимнастики, уроци по фотография, каквото ти е на сърце. Може да бъде много трудно даже да се замъкнеш на първото занимание, но според мен за сам човек е задължително.
Казваш, че имаш доста приятели. От личен опит - не е важно колко са, а какви са. Намали отровните приятелства, които те засипват с техните си проблеми. Не си кошче за душевни отпадъци и не си заслужава да си хабиш времето и здравето заради такива. Направо елиминирай от обкръжението си душевните вампири (сори, не знам как иначе да ги нарека), след среща с които оставаш като изсмукан. Намери си приятели, които те правят щастлива, та ако ще и да и ги виждаш един път в месеца.
Друго нещо, което често не се осъзнава. Интровертните личности имат огромна нужда да останат насаме, а екстровертните - точно обрантно, черпят енергия от хората около себе си. Помисли внимателно от кой тип си, потърси Майерс-Бригс тестове ако трябва. От това ще зависи на кое да наблегнеш повече - хоби насаме или социални срещи.
И не на последно място - помисли с какво искаш да се занимаваш. Всички са се залетяли да работят по специалността, но ако подобна работа те изстисква физически и емоционално, потърси нещо по-спокойно, па било и по-ниско платено. Понякога на човек му трябва да направи стъпка назад, че да види по-добре.
Не казваш в кой град си.
Един начин е да потърси съпорт групи. Има ги доста по цървките например, за хора с какви ли не проблеми. Помага поне да осъзнаеш, че не си сам и че има някой, който разбира през какво преминаваш.
Друго - хоби. Задължително. По възможност свързано с контакти. Танци, гимнастики, уроци по фотография, каквото ти е на сърце. Може да бъде много трудно даже да се замъкнеш на първото занимание, но според мен за сам човек е задължително.
Казваш, че имаш доста приятели. От личен опит - не е важно колко са, а какви са. Намали отровните приятелства, които те засипват с техните си проблеми. Не си кошче за душевни отпадъци и не си заслужава да си хабиш времето и здравето заради такива. Направо елиминирай от обкръжението си душевните вампири (сори, не знам как иначе да ги нарека), след среща с които оставаш като изсмукан. Намери си приятели, които те правят щастлива, та ако ще и да и ги виждаш един път в месеца.
Друго нещо, което често не се осъзнава. Интровертните личности имат огромна нужда да останат насаме, а екстровертните - точно обрантно, черпят енергия от хората около себе си. Помисли внимателно от кой тип си, потърси Майерс-Бригс тестове ако трябва. От това ще зависи на кое да наблегнеш повече - хоби насаме или социални срещи.
И не на последно място - помисли с какво искаш да се занимаваш. Всички са се залетяли да работят по специалността, но ако подобна работа те изстисква физически и емоционално, потърси нещо по-спокойно, па било и по-ниско платено. Понякога на човек му трябва да направи стъпка назад, че да види по-добре.
Не казваш в кой град си.
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
- Californian
- Мнения: 853
- Регистриран на: Сря Дек 30, 2009 5:23 pm
- Местоположение: Texas --> Seattle, WA
Re: носталгия
Да беше мъж да те разбера, но жена странно ми е малко мнението ти, щом си сама значи ти искаш да си сама...
Моите впечатления, че по тези земи мъжките и женски роли са обърнати, мъжете им се молят на жените за сериозни връзи, обвързвания и тем подобни, та и аз дори съм се молил на 2-3 жени от Торонто само.
И на колко други...
Пък в България......е точно обратното.
Иначе наистина ти стискам палци да се наредят нещата при теб. Защото знам колко ти е трудно, и аз вече 5та година сам самичък се боря по тези земи и живея сам, та който се подиграва или се присмива на състоянието ти(твоето, моето и на хората които са сами като нас) просто няма сърце.

Моите впечатления, че по тези земи мъжките и женски роли са обърнати, мъжете им се молят на жените за сериозни връзи, обвързвания и тем подобни, та и аз дори съм се молил на 2-3 жени от Торонто само.

Пък в България......е точно обратното.
Иначе наистина ти стискам палци да се наредят нещата при теб. Защото знам колко ти е трудно, и аз вече 5та година сам самичък се боря по тези земи и живея сам, та който се подиграва или се присмива на състоянието ти(твоето, моето и на хората които са сами като нас) просто няма сърце.
Re: носталгия
Independent,
Да, депресия е и то много корава. Напълнях с 10кг, пропущих, пропих, взимам лекарства, виждам се с психиатър и психолог. Ходя на тренировки, преди това да ми се случи си бях чист атлет.... така ми липсват тези времена. Ами може би защото съм борбена и позитивна всъщност действително привличам вампири... Всички са мрънкала около мен, като се започне със семейството ми в България - то си е типична БГ черта де... Не, че тук не мрънкат а се чудя от какво.
Опитвам се да започна пак да рисувам - ако ще ходя в колеж искам да уча 3D
В Монреал съм.
Californian,
Аз познавам много жени тук, които са самички. Не е въпрос на избор - просто не уцелваме подходящото. Недей така да съдищ. И мъж да си и жена да си сам е много трудно.
Да, депресия е и то много корава. Напълнях с 10кг, пропущих, пропих, взимам лекарства, виждам се с психиатър и психолог. Ходя на тренировки, преди това да ми се случи си бях чист атлет.... така ми липсват тези времена. Ами може би защото съм борбена и позитивна всъщност действително привличам вампири... Всички са мрънкала около мен, като се започне със семейството ми в България - то си е типична БГ черта де... Не, че тук не мрънкат а се чудя от какво.
Опитвам се да започна пак да рисувам - ако ще ходя в колеж искам да уча 3D
В Монреал съм.
Californian,
Аз познавам много жени тук, които са самички. Не е въпрос на избор - просто не уцелваме подходящото. Недей така да съдищ. И мъж да си и жена да си сам е много трудно.
Re: носталгия
http://www.book.store.bg/p3827/monahyt- ... harma.html"
Когато отидеш в България, купи си и прочети тази книга
Когато отидеш в България, купи си и прочети тази книга

Re: носталгия
Fighter
Открих тази книга онлайн, благодаря:)
Открих тази книга онлайн, благодаря:)
- Kan_Tangra
- Мнения: 5866
- Регистриран на: Пет Апр 02, 2004 2:40 am
- Местоположение: България
Re: носталгия
Имиграцията в Канада за сам човек изобщо не е лесна. И се иска извънредно много кураж.
Също, животът в Канада е много скъп, особено за сам човек, и особено ако не работи високо платена работа. Социалните удобства като джимове, спортни курсове, танци и тн са сравнително скъпи. (говоря за по-скъпите джимове, които имат курсове със занимания, а също и училищата по танци. Не за кварталните, където има 5 уреда на кръст).
Затова и е хубаво човек да си даде сериозна равносметка, дали за него конкретно си струва да е в Канада. Не мисля е само мое мнение, но при емиграцията в Канада, ползите са много повече за семействата с деца, и много по-малко за сам човек. Т.е. ако си сам има 2 варианта. Яко амбиция и кариера, или /(и) намиране на партньор. Ако нито едно от 2те не става, просто да си сам емигрант е абсолютно 100% безмислено. А дори и да имаш кариера и високо платена работа, ако не намериш никой, пак е безмислието е много близо до 100те %.
Но пък депресиите, цигарите и алкохола, напълняването изобщо не са правилния отговор. Бориш се до дупка. Иначе просто няма смисъл.
Всеки, който търси някой от другия пол, иска силен и позитивен човек. Отчаяните и нещастни хора никога не са били привличащи. Това важи и за мъжете и за жените. Така че ... единственият изход е да си поемеш дълбоко въздух, да се вземеш в ръце и да се стегнеш. Липсата на приятели, самота и каквото и да е не е оправдание за отчаяние и депресия.
На 30 човек е все още съвсем млад и с много сили. Ако сега губиш почва, какво ще ти е на 40?
Излизай колкото можеш повече. Тренирай. Университетите предлагат курсове по спортове и танци на ниски цени. Ако можеш да си позволиш, УМСА е много добро място с много курсове също. Можеш да се запознаеш с други момичета и да излизаш с тях. Това че борбените и позитивни хора са използвани от мрънкачи не е вярно. Именно ако си борбен, ще се пазиш и ще се бориш за независимост и за по-добро място под слъцнето. И за по-добро обкръжение. Просто смени хората. Имай куража да зарежеш мрънкачите и да останеш сама. Запиши се на спортове и там ще намериш нови хора.
Също, животът в Канада е много скъп, особено за сам човек, и особено ако не работи високо платена работа. Социалните удобства като джимове, спортни курсове, танци и тн са сравнително скъпи. (говоря за по-скъпите джимове, които имат курсове със занимания, а също и училищата по танци. Не за кварталните, където има 5 уреда на кръст).
Затова и е хубаво човек да си даде сериозна равносметка, дали за него конкретно си струва да е в Канада. Не мисля е само мое мнение, но при емиграцията в Канада, ползите са много повече за семействата с деца, и много по-малко за сам човек. Т.е. ако си сам има 2 варианта. Яко амбиция и кариера, или /(и) намиране на партньор. Ако нито едно от 2те не става, просто да си сам емигрант е абсолютно 100% безмислено. А дори и да имаш кариера и високо платена работа, ако не намериш никой, пак е безмислието е много близо до 100те %.
Но пък депресиите, цигарите и алкохола, напълняването изобщо не са правилния отговор. Бориш се до дупка. Иначе просто няма смисъл.
Всеки, който търси някой от другия пол, иска силен и позитивен човек. Отчаяните и нещастни хора никога не са били привличащи. Това важи и за мъжете и за жените. Така че ... единственият изход е да си поемеш дълбоко въздух, да се вземеш в ръце и да се стегнеш. Липсата на приятели, самота и каквото и да е не е оправдание за отчаяние и депресия.
На 30 човек е все още съвсем млад и с много сили. Ако сега губиш почва, какво ще ти е на 40?
Излизай колкото можеш повече. Тренирай. Университетите предлагат курсове по спортове и танци на ниски цени. Ако можеш да си позволиш, УМСА е много добро място с много курсове също. Можеш да се запознаеш с други момичета и да излизаш с тях. Това че борбените и позитивни хора са използвани от мрънкачи не е вярно. Именно ако си борбен, ще се пазиш и ще се бориш за независимост и за по-добро място под слъцнето. И за по-добро обкръжение. Просто смени хората. Имай куража да зарежеш мрънкачите и да останеш сама. Запиши се на спортове и там ще намериш нови хора.
pumpy написа:
В момента на стола имам пациент по джапанки - ако щеш....
Температурата навън е минус 12 и вали сняг
ми той на две линии местния нейтив и по шнорхел може да ти седне на стола
Powered by bateto
В момента на стола имам пациент по джапанки - ако щеш....
Температурата навън е минус 12 и вали сняг
ми той на две линии местния нейтив и по шнорхел може да ти седне на стола
Powered by bateto
- Independent
- Мнения: 1723
- Регистриран на: Пет Сеп 24, 2004 8:03 am
- Местоположение: Montreal, QC
Re: носталгия
В Монтреал също има много общински спортни центрове, които предлагат занимания на изключително ниски цени. Плуване, танци, аеробни упражнения, стречинг. Много е забавно, не е много натоварващо, но е изключително добре за повдигане на духа. Аз лично след един час аеробика имам енергия за цяла седмица. Това беше и нещото, което ми помогна да премина през много тежък бърн-аут преди няколко години. Друго, което много ми харесва, е да изляза с ролерите и слушалки в ушите - жалко, че лятото свършва. Колело, който може да кара (аз не мога, пробвала съм
)

I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Re: носталгия
@IrinaV - напълняла си от антидепресантите, като ги спреш до около година е много вероятно да си нормализираш теглото. Психиатрите няма да ти помогнат много, освен да ти изписват лекарства (лично мение). Намери си прихотерапевт. Предполагам и в Квебек те не са безплатни, така че ако не можеш да си позволиш таксите им, намери някой от БГ с който да говорите по скайп. Психотерапевт или психоаналитик, не психиатър.
Бих ти препоръчал тази книга, в края й има описани 3 терапевтични случая, единият от които е депресия, мисля че ще ти помогне, защото е българска гледна точка към проблема:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=19872"
Аз на твое място не бих си ходил в БГ, а бих заминал на 3 седмична почивка на Карибите. Това напълно сериозно. Желая ти скоро да се възстановиш!
Бих ти препоръчал тази книга, в края й има описани 3 терапевтични случая, единият от които е депресия, мисля че ще ти помогне, защото е българска гледна точка към проблема:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=19872"
Аз на твое място не бих си ходил в БГ, а бих заминал на 3 седмична почивка на Карибите. Това напълно сериозно. Желая ти скоро да се възстановиш!
Bulgayrian
Re: носталгия
8 месеца зима няма как да не подейства,а и тишината в спалнята
Моя съвет е иди си в бг за 1г ,лошото е че си отиваш зимата но не е проблем.Намери си приятели,нови занимания,виж как ще се почустваш и тогава реши.
Виж се с роднини,прави старите работи който ти липсват.
ЗДРАВЕТО е най-ценното в тоя живот ! А тя Канада няма да избяга,щом имаш паспорт може да се върнеш когато искаш /някой зимен ден /
Ако имаш пари в бг се живее добре
а и 8 месеца лято са къде къде по добре 

Моя съвет е иди си в бг за 1г ,лошото е че си отиваш зимата но не е проблем.Намери си приятели,нови занимания,виж как ще се почустваш и тогава реши.
Виж се с роднини,прави старите работи който ти липсват.
ЗДРАВЕТО е най-ценното в тоя живот ! А тя Канада няма да избяга,щом имаш паспорт може да се върнеш когато искаш /някой зимен ден /
Ако имаш пари в бг се живее добре


"Mатематически гарантирано е,че Биткоин e обречен"
Powered by Мосю Geek
Powered by Мосю Geek