Ами приличат си...Аз това се опитвам да кажа откакто съм в този форум,че няма значение в коя друга страна си (почти).Където и да си,нещата са почти същите.Аз живях в Русия повече от 10 години и се чувствах по същия начин като повечето тук.Всяко лято с нетърпение се прибирах.В началото все ми се струваше,че София е променена до неузнаваемост към по-добро и че правя голяма грешка да стоя там. Поприбрах се за 1 година и хайде обратно...После за 2 в България,и хайде пак обратно.Установих,че България ни най-малко не се променя и още по-малко към по-добро.Моите очички просто гледаха по-различно замъглени от мъка по близки,роднини и дом. Единствените новини за България хващах по Радио Свободна Европа в 1:30 през нощта.Нищо не можеше да ме спре да ги слушам...Това беше и единствената българска реч,която чувах.
Е,след толкова години на вяра в по-добро и тотални разочарования,вече съм поизлекувана.Сега знам,че животът ми в чужбина ми е дал не само финансова сигурност,но и много повече! Винаги съм била на принципа да се развива човек и да върви напред,като под "напред" не визирам само финансовата страна на въпроса. Дали човекът с 2500 лв заплата има там възможност за развитие,не се знае и бих казала почти сигурно е-не! Какви ще бъдат възможностите един ден на детето му,е също под голям въпрос.Ще виждат ли въобще какъвто и да било стимул за развитие се пита в задачата...
