Вече кацнахме в Квебек!

[kaka_dora_Luk4o]

Аз пък още мога да изрицитирам първата страница на Бородино на Лермонтов, което учих в 6 клас Определено мисля, че имаме по-висока обща култура от местните. Скоро, например, питах директорката ми, млада кебекарка, дали знае кой е Карлсон, който живее на покрива, ами нямаше си идея. Географските им познания са много слаби, като си говоря с колегите за Европа ми става ясно, че им е пълна мъгла. За столици да не говорим. Сега работим една тема за пътувания в 3 секондер и на въпроса: Кажете ми една страна в Европа, където се говори английски, учениците отговарят Калифорния, Индия, Колумбия...най-близкият отговор до Европа е Франция, ама надали говорят английски там.

Иначе, за разликите в образователните системи, като най-основна мога да посоча тази, че в България се опитват да извадят всички по калъп. В смисъл, почваш и трябва да завършиш с набора, всички учат едно и също, ако прекъснеш, оставаш без диплома. Рядко някой остава да повтаря. Тук не е така: ако знаеш и можеш, може да минаваш от клас в клас по-бързо, или да си в клас за напреднали (enrichi), където съответно научаваш повече. Ако не си от най-ученолюбивите, вариантите са много: 1.prolongation (допълнителна година след 2 секондер, да си наваксаш пропуснатите знания), ако пак нищо не става 2. pre dep (програма в 3 секондер, в която те подготвят за занаят и ти дават основни общи знания), 3. FPT (подотвят те за пазара на труда и заминаваш да работиш) и разбира се училище за възрастни (над 16год.), където набързо получаваш кредитите, които не ти стигат, за колеж или DES. За колеж ти трябват само математика, френски и английски за 5 секондер, за другите предмети трябва само 4ти. Т.е. ако искаш, може само до 4ти да учиш и после в училище за възрастни. Никой не се движи с набора си и не им пука. В един клас имам от 14 до 16 год. И всеки стига до там, докъдето са му силите.

А най-важното - всичко зависи от самия ученик, от семейната среда и от мотивацията. Имам не толкова блестящи ученици, но толкова надъхани, старателни, мотивирани, че реват на оценка 85%. Но зад гърба им са родители, които изискват. Докато имам страхотни ученици, които не си помръдват пръста и се задоволяват с 60%, колкото да не echoue, но там на родителите не им пука особено.

[ice-cream]

(...) набързо получаваш кредитите, които не ти стигат, за колеж или DES. За колеж ти трябват само математика, френски и английски за 5 секондер, за другите предмети трябва само 4ти. Т.е. ако искаш, може само до 4ти да учиш и после в училище за възрастни.

Това да речем е така - и то не баш така - от съвсем скоро (2011). Преди си трябваха бая повече предмети от 5-ти секондер. Те се взимат ''набързо'' в училище за възрастни, само ако съветникът те информира как (с изпити, които дават много кредити). Ако няма кой да каже на ученика и той не намери информация сам (или училището не предлага такива изпити), въобще не е бързо, нито пък по-лесно от обикновено училище.

И още нещо. Имам въпрос към тези, които споделят как децата ги ''мъчат'' в България - вас в началното училище ''мъчили'' ли са ви? Защото мен не. Е, и тук в повечето начални може и да не се учи много (пак си зависи от училището), но след това обикновено се учи здраво. Колко се научава е отделен въпрос, но в много от училищата в Квебек децата и тийнеиджърите правят контролни почти всеки ден; отделно имат домашни, проекти и какво ли не.

И винаги, винаги най-вече зависи от училището - и в България, и в Квебек. Някои си минават ученето с песен почти без да учат, а други изнемогват от болните амбиции на учители или директори. Това с прескачането на класове също си зависи от училището и не навсякъде го има този номер.

Иначе съм съгласна, че има някаква гъвкавост. В противен случай процентът недипломирани в провинцията щеше да е още по-трагичен.

Надали и в Онтарио ученето чак до 12-ти клас е рисуване, забавления и ''търкаляне по земята''.

[optics]

Румене, ти ме фърли в оркестъра !
В България били гърчели учениците ?!?

В България учениците ходят да се видят с приятелите и да си лафят кво била изпяла Райна, кво Преслава, да си покажат телефоните и другите атрибути. Някои не се появяват с месеци в училище. Не, не става дума за супер изключения а за множество случаи. Това от първа ръка, от учител го знам. Аз самият известно време учителствах в "елитна" частна гимназия. Мъка, мъка. От друга страна в 31-во децата ми се видяха далеч по-свестни. Тъй че има някаква надежда.
Но надеждата гасне тъй като все по-малко родители виждат образованието като някаква ценност.


За какво гърчене говорим като от наше време до сега, първо махнаха съботата като учебен ден, после допълнително имаше съкращавания на часовете по математика и природните науки.

На въпроса по-горе дали помним гърч по наше време - да помним - имаше и шамари и наказания прав до стената и съм писал ченгелчета оставен след часовете (не на моя чин, а специално на друг на който печеше слънце).
Да говорим за гърч в наши дни в Българските училища като цяло е просто неуместно.

[the_coach]

OK. За гърченето на децата в Българските училища зависи от гледната точка. Според мен доста често има абсолютно идиотски изисквания за какво ли не, като да караш децата да ходят с риза с дълъг ръкав в 35 градусова жега например. Или пък да замерват учениците с тебешир, или да си пренасят нервните изблици върху децата ни. Това се случва в една от елитните гимназии във Варна.
Ще споделя случката с отписването на сина ми от училище. Отивам и казвам - напускаме страната, искам да отпиша сина си от вашето училище. Директорката ме гледа умно и почва - ама не бързайте да го отписвате, всичко се случва, може да не ви хареса, може да се върнете, ние ще го запазим като ученик, бла бла бла.......
Казвам си на акъла, цялата работа е заради субсидията, всеки ученик носи приходи на училището. И отговарям - добре, така да бъде, но да знаете, че ние няма да се върнем.
Сега директорката е друга и се чуди защо сина ми не ходи на училище. Неговите съученици казват - ми той е в Канада. Как така в Канада, защо не е отписан, и т.н. Трябвало някой роднина сега да отиде и да го отпише. Обаче да го ду хат. Да си оправят грешката сами.
Кажете ми как да харесвам тази система ? Вижда се, че е прогнила отвсякъде.
В същото време виждам какво е отношението тук, и как децата ми ходят с кеф на училище. И как на пърия учебен ден още с нас се свърза надзорник на училищата и ни каза, че каквито и проблеми да имаме да не се колебаем да й се обадим, защото това й е работата. Слава богу, тук учителите си обичат работата и се отнасят с децата ни като със собствени.
Така че искам да се обърна към тези, които тепърва ще идват в Канада - Не се плашете от нищо, тук има ДЪРЖАВА, която наистина може да ви помогне, ако сте в затруднено положение. Още веднъж казвам - начинанието си струва
Успех !

[Joya]

Аз подкрепям това за гърченето на децата в България.
Не знам как е с големите, но имам пресни впечатления за малките.
Най-добрите ми приятели, с две близначета, които от 1 клас се борят,
имат учителите план и го следват, и който от класа не успява, се започва, срещи с родителя, как детето е разсеяно, не се концентрира, не разбира, едва ли не е пълно идиотче. След това айде тест за дислексия, айде тест с логопед, айде с психолог. Купуища домашни, децата седяха да учат до среднощ, на следващият ден става, и как да се концентрира, обаче учителката иска домашните.
Не може всички деца да са еднакви. Аз гледах диктовките на детето, ами то просто пише по бавно, не грешно, започва изречението и не го завършва....и подобни безумия.
По "наше" време не помня много с подробности как беше, аз бях в руска паралелка и учихме всичко на руски, беше много натоварено, понякога не съм имала време за игра въобще, но тогава и нямахме право на глас А сега става дума за нашите деца. Защо детето ми да учи 12 години , какво ли не, за да влезе в един университет, след който ще седи без работа, или в най-добрия случай ще е секретарка на някой.
На пръсти се броят професиите които се реализират без протекции в България, и не всеки е за тях.
За общата култура и знанията, ок, ама аз срещам тук хора, които имат много богата обща култура. Така че и не всички местни са в един калъп. Пък и както всички знаем семейството е най-важната среда. Ако родителите имат висока обща култура, разговарят с децата си на различни теми, обсъждат книги, насърчават ги да четът и да се интересуват....тогава дори да има някой пропуск в учебната програма, той ще бъде наваксан в къщи.

Ето примерна програма за първи клас, който го интересува:
http://www.kadedaucha.com/?id=1313&aid=7363

[Bistra]

Аз пък още мога да изрицитирам първата страница на Бородино на Лермонтов, което учих в 6 клас

Е, ти ме уби! Браво! Отивам да се срамувам в ъгъла. Аз не си спомням какво съм писала самата аз миналата година по същото време, ти Лермонтов искаш да ти рецитирам наизуст.
...И дрелка не мога да завивам.
Извод: От мен ще стане добър министър.

[miteto]

Както се сещаш, в училище не ги учат да завиват с дрелки ... Така че ако пипаш такова нещо за пръв път, трябва да имаш някакво IQ, което поне се доближава до средното, за да зацепиш, че дрелката върти в обратна посока и в такъв случай, вероятно има нещо (например бутон), което сменя посоката. Което пък ме навежда на мисълта, че "бастуна" не е особено добър мат'рял за министър ... освен ако не става дума за БГ, където подобно IQ е повече от достатъчно за премиерска позиция ....

Румене и в България и в Канада министър ще стане не този, който може да завива с дрелката, а този дето целува задници в правилната партия, а тати и вуйчо са в подходящите среди и са го побутнали мощно. Но спор няма, качеството на българските политици е плачевно (сравнено с канадските).

[Rhea]

[quote="Bistra
Е, ти ме уби! Браво! Отивам да се срамувам в ъгъла. Аз не си спомням какво съм писала самата аз миналата година по същото време, ти Лермонтов искаш да ти рецитирам наизуст.
...И дрелка не мога да завивам.
Извод: От мен ще стане добър министър. [/quote]

ХАХАХАХА

[Marto]

Че сме най-интелигетната нация в света и всички имаме завидна обща култура, ясно - мухътъ е доказателство.

Аз имам обаче един сериозен въпрос към педагозите тука. Няколко международни изследвания излязоха през последните години, не ми се търсят сега, където българските деца се представяха много лошо. Помня, че най-големият им проблем е липсата на умението да мислят, критично или въобще, което е ставало явно в задачите от типа четене на текст и отговори на въпроси свързани с него. Като чета горе мненията, явно и днес се набляга на зубренето и сляпото запаметяване. Това кога и как ще се промени?

Моят най-голям проблем едно време беше предметът български език и литература. Изкарах май 3.25 на изпита по литература за гимназията, след това някак ми пишеха петици до завършването (благодаря Ви др./г-н Мерджанов ). Куриозното е, че непосредствено след това, на университетско ниво в САЩ, редовно изкарвах "шестици" на есетата/пейпърс, които трябваше да пиша -- и литературни, и други. Убеден съм, че разликата беше това, че в България се очакваше да запаметяваме разни теми от едни сборници ли кво ли бяха, докато на другото място ни насърчаваха да мислим.

Последно, имам един колега, който е един от най-начетените и интелигентни хора, които познавам сподели, че негови състуденти, учили в частни гимназии в Онтарио са били много, много напред с материала и определено му се е налагало да навасква в университета. Той е от Нова Скоуша. Така че между провиниции, градове и училища разлика голяма. То къде ли не е така де.

[Rall]

Не е точно по темата, но бегло засяга образованието та за това ще го постна тука, мисля, че е интересно...
http://motivirai.me/1197/50-uspeli-hora ... -tchast-1/"

[dea]

Вие как мотивирате децата си да учат?

[optics]

Никак. То си е в гена. На мен баща ми ми викаше - стига си учил бе, отивай да играеш.

[Bistra]

Никак. То си е в гена. На мен баща ми ми викаше - стига си учил бе, отивай да играеш.

[ablood]

И мен не са ме напъвали. Стигаше им да нося 4-ки и 5-ци. Тройките бяха приемани с неудоволствие, но докато бяха рядкост не бяха причина за безпокойство.

Същото изисквам от децата си. Пази боже от амбициозни родители.

[pumpy]

И мен не са ме напъвали. Стигаше им да нося 4-ки и 5-ци. Тройките бяха приемани с неудоволствие, но докато бяха рядкост не бяха причина за безпокойство.

Същото изисквам от децата си. Пази боже от амбициозни родители.

И на нашите им стигаше да им нося 5-ци и 6-ци
Аз изисквам от моя син 90% и отгоре и на "горкото" дете му отнема не повече от 30 минути на ден, всеки ден за да го постигне. Това прави ли ме амбициозен родител ? И трябва ли да се пазя от нещо ?