Интервю Октомври 2012г.

[Aelia]

Мили, мадам Пиргова.[/quote]

Не, днес не беше мадам Пиргова, а друга жена, чието име не знам.

/Пиша от профила на жена ми/ Да се похваля - и ние минахме, но след 3 дневни премеждия. Интервюто ни беше на 23-ти, но едва днес /25-ти/, след представянето на няколко допълнителни документа мосюто взе решение да ни зарадва. Наистина странно объркване е станало със сертификата на дабъл-трабъл, но се надяваме да нямат проблем в последствие. Преди нас даде сертификат и на двойка от Добрич. Явно днес му е ден за даване на сертификати. Ако иска след мен жена ми ще пише повече за интервюто, защото аз на мосюто не му разбрах 95% /може и повече да беше/ от това, което каза.
Не знам дали утре има още кандидати, но ако да - УСПЕХ. Ако не - на прескочилите стената ЧЕСТИТО!!!

[Desito]

Чеситио, Double Trouble много се радвам за вас.Както и за всички останали прескочили от другата страна . Дано скоро ви зарадват и Визите

[hristoe77]

честито на всички прескочили прапа

[Mirka75]

Честито на всички взели заветния сертификат!Нашият случай беше почти идентичен с този на ,,кантаре,,.Толкова се бях подготвила,а той нищо не искаше да знае.Два въпроса на анг. и ме оцени на 6/6.На френски -лични въпроси и по документите,най-вече стажа ,и къде ще ходим и какво ще работя в Квебек.Това беше,оцени ме на франкофон.Съпруга ми-,,притеснен,, дебютант си глътна граматика ,защото нищо не му разбираше,но успя да отговори кратко на 3-4 въпроса ,което не му хареса много и ни каза да изчакаме до 3ч. за да се консултира за нас.Тъкмо се бяхме отчаяли и мосюто ни съобщи,че сме одобрени.Така се зарадвах,че не видях,че на сертификата съм само с име и фамилия.Дано не е проблем за по-нататък!Това беше-не е трудно,но се поизпотихме.Радвам се за всички,които успяхме и стискам палци на изчакващите!Вярвайте в себе си-живота продължава!!!

[balbi]

честито на всички прескочили прапа

Туй доста зловещо прозвуча...

[martatabs]

Айде и ние да се похвалим със сертификати

На косъм или не важното е, че си взехте сертификатите. Поздрави и късмет, ако имате лятото път към морето може пак да се видим.

[Aelia]

Най-после съм в състояние да разкажа нещо за интервюто.
На първо място искам да предупредя всички, които кандидатстват с докторска степен да си подготвят и допълнителни документи освен дипломата. Никъде не пише за тези документи, които мосюто ни поиска и това ни костваше доста нерви и притеснения. Ако дипломата ви е издадена от ВАК там не пише мястото, където сте си правили дисертацията. Това особено много интересува канадците, понеже те това не го разбират и искат доказателство в коя институция сте учили. Затова си пригответе оригинали или копия от оригинали, заверени от администрацията, че са верни с оригинала от всички заповеди за зачисляване, отчисляване, кой ви е научния ръководител, протоколи от издържани изпити. Това вече ще допринесе за признаването на доктората ви.
Така сега за интервюто. Аз съм водещия кандидат - с магистратура по биология, докторат по растителна защита, заявени нива на езиците - 5 на френски и 11 на английски, на 34 г., работя си по специалността от както съм завършила. Не знам колко продължи интервюто. На мен ми се стори много кратко до момента, в който започна да разпитва мъжа ми. Всички въпроси, които ми зададе ги разбрах, въпреки ужасното му фъфлене. Отговорих съвсем прилично, даже лесно превключих на английски. Той се впечатли и след три уточнения къде съм учила, ценностите на Квебек, какво работя в момента, омъжена ли съм, на колко години е детето и такива лесни неща, премина към мъжа ми. Тогава се възмути че той нищо не му разбира, че самия мосю не му разбира френския. Накара му се защо не е учил. Обяви че никакъв френски не говори, а английския му е елементарен. На мен лошо ми стана. Писали сме на мъжа ми 1во ниво френски, 8мо английски, той е на 40, икономист с много години стаж по специалността.
След това спарингче мосюто се притесни не на шега и каза, че не ни стигат точките. Взе да обяснява как иска да ни пусне, защото имаме добра кандидатура с много високо образование, наблегна на научния ми стаж, колко интересна специалност, но взе да пита мъжа ми какво ще прави в Квебек без език, какво ще работи. Аз взех да обяснявам, че говори английски, но е притеснен. Преводачката много се опитваше и тя да помага, жената. Благодарна съм й за усилията.
След това мосюто каза, че ще разиграе варианта с водещ кандидат мъжа ми. Опита, но за съжаление не можа да му признае дипломата за магистърска, въпреки обясненията на преводачката че по това време не е имало такава практика да се пише бакалавърска или магистърска степен. Освен това за възраст точките му бяха малко и въпреки стажа по специалността, точките не достигаха.
Прекара поне 10 минути в мислене и кахърене как да ни пусне, защото имаше голямо желание. Обясни ни че ако сега не ни пусне, Канада ще бъде затворена за нас за винаги и няма да имаме друга възможност. Обясни че иска да ни повиши точките, но всичко трябва да подкрепи с документи. Аз взех да му обяснявам, че учим френски и в момента и двамата, че се стараем. Той каза добре, ще трябва да ми донесете няколко допълнителни документа, без които няма да мога да ви пусна. Първо доказателство, че учите френски и второ документите за които говорих по-горе. Наблегна, че е края на сесията, че няма време да реагира за съжаление и ще трябва да му ги представим до 11ч на следващия ден (т.е. вчера). Ние хукнахме до Инситут франсе за сертификати. Взехме ги, мъжа ми тръгна обратно към Радисън, а аз към нас да търся онези идиотски документи, забутани кой знае къде. Не ги намерих нито вкъщи, нито у нашите, оказа се че са занесени на вилата - в кашони. От къде да знам, че ще ми трябват. Обадих се на нашата администрация, за да открия къде ми е досието. Работния ден свърши, вече не можех да ги взема. Остана на другия ден сутринта. Отидохме, взехме ги и ги отнесохме на мосюто. Да, ама без преводи, че нямаше никакъв шанс да ги преведем за 1-2 часа. Айде, мосюто каза "утре в 11 ч.". Занесохме ги за превод, експресно разбира се и днес сутринта ги взехме, ни живи, ни умрели. Отидохме в Радисън и виснахме там, където слава Богу се видяхме с дабъл трабъл и още едно семейство, та малко се разсеяхме докато чакахме. Първо да ни извика, после да вземе решение. Като ни даде сертификатите бяхме толкова ошашкани, че първоначално даже не осъзнах какво се случва. И така - даде сертификата вероятно след като ни е повишил нивата (моето го оцени като стабилно Б1 на интервюто) въз основа на сертификатите, че продължаваме да учим, както и след признаването на доктората ми въз основа на допълнителните документи. И така - одобрени сме. Благодарихме сто пъти и ни олекна най-после за първи път от 3 дни.
Като цяло смятам че и интервюиращия и преводачката са добронамерени, но наистина вероятно селекцията се прави предварително. След всички усилия, които положи мосюто да ни пусне няма как да е другояче.
Така, отивам да пия вино, за да излекувам стреса. Наздраве!

[karelia79]

Ухааа имали сте доста силни усещания Аелия! Това обяснява напълно защо чак сега успяхте да споделите своя опит. Много се радвам, че е завършило всичко успешно и за вас! Поздрави и успех и за напред!

[balbi]

Наздраве!
Важно е, че сте преминали. Не е важно как...

[Double Trouble]

Аз също останах с впечатление, че мосюто иска да ни пусне. Голямо пуфтене беше от негова страна, като ни слушаше лошия френски
Водещия му каза, че е учил с частен учител и че има сертификат от него, а мосюто супер пренебрежително отказа изобщо да го погледне, а после вече като реши да ни дава сертификати ни го поиска този сертификат и си го задържа - явно точно, за да може поне с нещо да си подкрепи решението документално.
Почти ни се накара защо не сме продължили да учим във Френския институт /имаме А1 от там/, а сме ходили на частно, та се наложи да му обясняваме, че според нас е по-ефикасно.
От друга страна, ако не ходехме на частни уроци, съвсем щяхме да я закъсаме на интервюто, защото учителката ни /Жана Николова/ ни "тормозеше" от месеци да се подготвим с въпроса какво ще работим по образованието си, а ние все и обяснявахме, че това е пълен абсурд и че няма начин да го работим това в Квебек, а именно - Археология. Тя обаче много настояваше и ни принуди да се подготвим и за този вариант и накрая мосюто точно това искаше да чуе от нас - какво и как ще работим като археолози и добре, че се бяхме подготвили много добре, че иначе със сигурност щяхме да дадем фира. Освен това се оказа, че шансовете ни за такъв тип работа хич не са малко там.
Та искам специално да и благодаря за това, защото в нашия случай може да се перифразира поговорката "На сила хубост става" Ама като от сто години готви за интервюта, вече им знае и кътните зъби на имиграционните

[Montre]

Еййй Честито на " сертифицираните " бъдещи Кебекари. Стискаме палци и на последните утре !
Aelia, егати стреса ! Радваме се на успеха ви ! Дори не искам да си представям какво е да " си на интервю " в продължение на 3 дни ! Браво, че сте се преборили
Този месец ми беше голяма тръпка, заради всички, които бяхте ( и ще бъдете утре ) на интервю Надявам се, че останалите ще сме на " същата сцена " на следващата сесия.
Aelia, защо пък да не е имало шансове за имиграция, ако сте били получили отказ ? Сигурно тенденцията с ограничението на търсените професии ще се задържи няколко години... до този извод стигам...? Господина не ви ли обясни защо го е казал ?

[Aelia]

Предполагам заради възрастта
Не го питах защо. Бях толкова ошашавена, че и лингвистичните ми умения взеха да дават фира. Бях страшно уверена и спокойна, изобщо не се притесних до момента, в който почнаха критиките към мъжа ми и приказките че не ни стигат точките. Щом човек се поддаде на стреса, всичко може да се обърка.
Просто вярвайте в себе си и бъдете уверени, че кандидатурата ви е добра. Само това ни спаси нас. Ако се бях спекла от началото, щяха да ни порежат.

[mare_sr]

лелеее, какво нещо сте преживяли, егати нервите, егати чудото
Нооооо, пък най важен е резултата и той в случая е положителен. БРАВО Наздраве и се отпуснете здравата

Те имиграционните ако знаят какво е нивото на френския институт тука, няма много да се учудват, ама те кат си мислят френски институт и си викат трябва да е сериозна работа, само че нашите са побългарени, за съжаление!

[balbi]

Предполагам заради възрастта

Много правилно предполагаш! Това е причината!

[coolFIRE]

Браво Double trouble и Aelia! Мн се радвам за вас.