Преди известно време от мен беше поискано обяснение защо определям като неправилен изразаemilcho написа: Граматически правилното е "Да не подразни някого" Отговаря на въпроса Кого? - Някого
Вземи научи български.Според мен Бекс е абсолютно прав. Спийди също ти го е написал, така че да видиш разликата между подлог (някой) и допълнение (някого). Ако все още твърдиш, че е граматически правилно да се каже "Да не подразни някой", би ли дал пример кога е правилно да се употреби "някого"?
За пример ще дам идентичния израз Има ли някой тук? (а не Има ли някого тук?). След това обаче emilcho поиска да узнае все пак моите мотиви т.е. дали не е по-правилно да се каже (Има ли някого тук?), както може да се чуе от героите в някои филми. Аз също съм чувал/чел подобни изрази в чужди филми, дублирани на български или с български субтитри.ablood написа:Ясно е, че всеки ще те разбере. Дано "разговорният" да не издразни някого. Бизнесът си е твой и ти си знаеш как каква потребителска група си се насочил.
Ясно е, че измъкване няма и трябва да давам обяснение. Ще започна малко отдалече – с това, че изречението Има ли някой тук? е безлично. За да ви спестя малко ровене, ето и кратко определение за безличните изречения – тези, в които сказуемото е глагол в 3 л. ед.ч. и не посочва активен деятел, вършител на действието, т.е. изреченията нямат и не биха могли да имат подлог, например:
В колко часа се мръква вечер в Лондон тези дни?
Днес имаше частично лунно затъмнение.
Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш.
В изречението Има ли някой тук? местоимението някой изпълнява ролята на пряко допълнение, но трябва да приложим специална “техника”, за да установим това. Заместваме някой (ед.ч.) с хора (мн.ч.), и установяваме, че глаголът (3 л. ед.ч.) успешно се съчетава с тази дума: Има ли хора тук? Това би било невъзможно, ако хора беше подлог, защото той се съгласува по лице и число (евентуално и род) със сказуемото. След като някой е пряко допълнение, трябва да се употреби винителната му форма, както се препоръчва в граматиките на българския език, и да запитаме Има ли някого тук?
Моето езиково чувство обаче се дразни от това някого. Причините са две (поне аз се сещам за толкова):
• Прякото допълнение много добре се е маскирало в този тип безлични изречения и синтактичният ни анализатор е по-склонен да го приеме като подлог.
• По-същественото обаче е, че винителните форми на местоименията, означаващи лица (кого, когото, никого, някого, всекиго), несъмнено са в отстъпление (тук не коментирам личните местоимения). В съвременната жива българска реч те се заместват от съответните именителни форми (кой, който, никой, някой, всеки) и това не бива да се разглежда само като резултат от непознаване на книжовната норма. Отпадането на падежните форми на местоименията, означаващи лица, е част от един исторически процес, който е малко заплетен и сложен, защото е свързан както с разпадането на падежната система в българския език, така и с различаването на лице/нелице на граматично равнище.
За да не звучи последното съвсем абстрактно, ето как се прави разграничаването:
Човекът [лице], когото настъпи, се разсърди.
Моливът [нелице, предмет], който настъпи, се счупи.
Все повече са обаче случаите, когато сме по-склонни да кажем кой вместо кого, който вместо когото и т.н., особено в разговорната, неангажираща реч (приемам, че интернет много добре я отразява):
Глобалното затопляне – на кой му пука?
Не може ли да питате “Мобилтел” на кой е този номер?
Човекът, който обичаш, е тъжен.
От гледна точка на историческото развитие на българския език това е закономерен процес. Нормата все още удържа винителните форми при част от местоименията, но вероятно не е много далече времето, когато ще се наложи да бъде преразгледана.
Ето защо в изречения като Има ли някого тук? употребата на винителната форма някого вместо някой (ми) изглежда като престараване или просто като нещо, което не се вмества в представата ми за естествена съвременна българска реч.
Нежеланието да се спазват изискванията на книжовния език е частен случай на неуважението на много българи към езика, народа и страната ни. Защото книжовният език не е някаква случайност, а е резултат от споразумение между носителите на езика. А книжовната норма за употребата на някой/някого действително не е много лесна в сравнение с други правила и е много вероятно да бъде премахната при една бъдеща реформа на книжовния език. Книжовната норма за някой/някого е елементарна и има семантичен смисъл... Който не може да я прилага интуитивно, но има достатъчно смелост да спори е много зле с българския език...
За справка можете да погледнете:
Харалампиев, И. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 2006, 104–131.
Всъщност аз споделям мнението на поф. Иван Харалампиев, че нормата на съвременния български книжовен език трябва да се съобрази с упадъка на граматичните форми, означаващи лица.
ПП Още един път извинявай наборе, но се почуствах длъжен да дам адекватно обеснение на аудиторията, която без основание ми даде отпор и взе грубо да обижда!
