Интервю за работа - какво да и какво да не правим

[BibitaN]

miteto, apple, благодаря ви!

[apple]

miteto, apple, благодаря ви!

Пак заповядай!

[mwanza]

...В последствие открих, че много от фирмите на практика не използват всички технологии, които са се изисквали от обявата за работа...

Аз бях в една емплоймент програма и там в прав текст ни обясниха, че много често списъка с търсени качества/умения в обявите е по-скоро wish-list от колкото реално необходимото, за да вършиш съответната работа.

Това е много вярно. Аз например в моя бранш изпълнявам съответния wish list. И дори съм имал случаи когато започнем да си говорим за технически неща и те в един момент осъзнават, че аз наистина знам всичко което съм написал. И се споглеждат сконфузено щото незнаят какво да ме питат вече. То и няма как да е де, както знаете аз се занимавам с неща които се виждат веднага на екрана и няма де да се скриеш. Но това важи за моя бранш.

И Джовани е прав също, че обявите се пишат от HR дет си нямат хал хабер за какво става въпрос.

Много е важно също и как се държите на интервю. На едно като ходих, влезнах едих усмихнат в офиса и казах, че имам интервю на секретарката. После когато ме наеха и отидох да почвам работа, тя ми каза че много е искала мен да наемат защото съм бил единствения лъчезарен човек който отивал на интервю в последните 2-3 дена. Хубаво е също да се държите със самочувстие (но не нахално) като на професионалист. Но пак това важи за мен, щото в един момент ще кажат - може ли да направим тест и аз знам ,че ще ги размажа като грозде на асфалт. Както и стана в горе споменатата фирма.

Универсална формула няма. Както и не трябва да се спирате пред никаква обява. Аз например съм подавал документи за работа на място на което знам, че няма да ме наемат. Правеха специални ефекти за кино. Но пак отидох и пак така се усмихвах и се държах непринудено. Защото първо всяко интервю ти дава известен опит демек да видиш как е , тъй или инак нищо не губиш и второ - никога не се знае от кой храст ще излезе заека.
Пак ще дам пример със себе си. Навремето като дойдох на 6тиа ден бех на интервю за работа. И на въпроса - колко пари искате, аз казвам - ми незнам. Естествено не ме наеха, ма тогава бех много зелен още. Сега ако ме извикат на това интервю ще им махна главите просто. Този опит макар и горчив ми беше много полезен после, щото лека полека се усещаш какво да говориш и какво не.

Извинявам се, че давах само себе си за пример, но това е един опит за който мога 100% да гарантирам, че е вярен, щото е минал през мойта глава. А не е нещо от рода на каза ми един познат на мой познат.