Към хората със смесени бракове.....

[mufc]

Адмирации и от мен за последното мнение на Бистра

[Bistra]

Извинявай,Joy! Говорех по принцип.Драскам си мисли за живота.Не е задължително да ги взимаш под внимание!
За мен учителката е възрастен човек, който трябва да се уважава.
Партньорът ми е човек, с който ме свързват чувства, т.е. не мога да се държа с него като нещо довлечено от котката....
Просто ти е бедна фантазията каква свобода ми е дал.
Това обаче не пречи ...ДА ГОВОРЯ С НЕГО!!!! (главните букви не са крещене, а за подчертаване на казаното)

[mufc]

а бе и аз съм останал с впечатлението, че жените харесват свободата, но за бившата ми приятелка беше проблем. Даже ми се е чудела , защо не съм я ревнувал

[leaf]

Ех, mufc,
тя наверно не е искала да ограничаваш свободата и,
а да изразиш/ покажеш поне някакви чувства към нея.

[mufc]

Какво да правиш, явно съм си див балканец

[Kan_Tangra]

Според мен Джой бие всички класации по несвързани мисли и бълнувания. Дори задминава Джовани и Мухата.
Абе във Варна психиатри няма ли?

[Bistra]

Ех, mufc,
тя наверно не е искала да ограничаваш свободата и,
а да изразиш/ покажеш поне някакви чувства към нея.

В хода на такъв разговор изниква винаги пред мен въпросът: Какво общо имат чувствата с ревноста?
Ние показваме ежедневно чувствата си с дребните неща, които правим един за друг, дори без думи. Не е нужно да превръщаме живота си в ад като се подозираме и ревнуваме.
Никога не бих поискала от него да ме ревнува, въпреки че той понякога го прави и на мен ми е хубаво.
Да поискаш от един мъж да те ревнува е:
- пълна загуба на доверие в самата себе си
- показване на панически страх да не го загубиш
Мъжете не обичат слабите жени!От опит го знам.

[leaf]

Bistra,
как не разбираш.
Отчаяние е думата.
Т.е. толкова е демонстрирал безразличие, че девойката е била готова на всичко само да забележи някаква форма на афекшън.
Точно това е:
Bistra
"...Да поискаш от един мъж да те ревнува е:
- пълна загуба на доверие в самата себе си
- показване на панически страх да не го загубиш..."

[angelheart]

Ревност като форма на affection... Вие луднахте по никое време бе, хора

[mufc]

Никога не бих поискала от него да ме ревнува, въпреки че той понякога го прави и на мен ми е хубаво.

Аз определено не се кефя, да ме ревнуват. Скапва ми се настроението и започвам да се дразня. Знам, че се твърди, че ревноста се показва когато обичаш силно, но за мен ревноста убива връзката.

[ivandaman]

Аз определено не се кефя, да ме ревнуват. Скапва ми се настроението и започвам да се дразня. Знам, че се твърди, че ревноста се показва когато обичаш силно, но за мен ревноста убива връзката.

Съгласен на 100%..

[atmosfear]

Тука като гледам, много философи, ама явно никой не е бил (буквално и преносно) с мулатка. Само едно ще ви кажа драги ми философи, ненапразно мулатковците са надарени....вервайте ми, природата си знае работата

[atmosfear]

Ех, mufc,
тя наверно не е искала да ограничаваш свободата и,
а да изразиш/ покажеш поне някакви чувства към нея.

В хода на такъв разговор изниква винаги пред мен въпросът: Какво общо имат чувствата с ревноста?
Ние показваме ежедневно чувствата си с дребните неща, които правим един за друг, дори без думи. Не е нужно да превръщаме живота си в ад като се подозираме и ревнуваме.
Никога не бих поискала от него да ме ревнува, въпреки че той понякога го прави и на мен ми е хубаво.
Да поискаш от един мъж да те ревнува е:
- пълна загуба на доверие в самата себе си
- показване на панически страх да не го загубиш
Мъжете не обичат слабите жени!От опит го знам.

Всъщност само един вид мъже не обичат слабите жени (сиреч, обичат силните жени). Но то и това е природа, все некой трябва да е мъжът вкъщата.

[mufc]

Тука като гледам, много философи, ама явно никой не е бил (буквално и преносно) с мулатка. Само едно ще ви кажа драги ми философи, ненапразно мулатковците са надарени....вервайте ми, природата си знае работата

Аз съм бил с мулатка, но за сериозна връзка не става дума. Просто гаджета за около 3месеца. Разбирахме се чудесно с нея но се разделихме, защото исках да сменя града.

[optics]

Просто ако не бяхме избрали обща трета страна за живот на двамата, най-вероятно семейството щеше да се разпадне. Т.к. прекалено дълго се налагаше да живеем разделени. От една страна аз нямах възможност за професионална реализация там, а той пък нямаше такава тук. Така че...изходът беше трета страна.

Добре, ама сега какво ?
Той пак ще се мъчи във Варна ?