Bistra написа:Аз какво ти говоря, ти какво пееш?!
Абе,Joy, всеки мери според аршина си.Аз не ти говорех за спасяване, а за купон.
Ти си бай каквото искаш, ама аз за тоя уикенд имам само 3 покани за парти от "изтормозени и стресирани" хора.Чудя се как да ги сместя.
Ще се самоубиваме после...Ха-ха-ха.

Божее...говори на някой за купон дето не е живял там- може и да ти повярва.

Ако си в българското гето на Кот сан Люк и се събираш с българи по комшийски във вечерите между ходене на Кофи, може и да имаш някакво бледо подобие на някакво поне общуване. Работещ човек и живеещ в нормален район, за купони забравя тотално. Я се наканил да излезне някъде семейно през уикенда, ама най-вероятно не. Защото ще употреби това време за пазар и висене в трафик.
Аз лично за толкова години не стигнах до единствената си приятелка нито веднъж да и видя поне новороденото бебе. То порасна и на училище тръгна, но така и не смогнах.

Общуването- по телефона и то ако не си достатъчно изтормозен да имаш желание за разговор с който и да е.
Системата е просто размазваща. Не толкова от физическа гледна точка, колкото от психическа.
Понятието за свобода е много неопределено и не съвсем разбираемо от този който я има в някаква степен. Той я приема като даденост и не я цени. Но когато ти я отнемат тотално, ти си вътрешно абсолютно ограбен и изтощен. Като говоря за свобода, говоря за свобода на действие, слово и мисли. Каквато не можеш да имаш работейки на СИСТЕМАТА. Тя ти диктува как трябва да мислиш, какво да говориш, да не говорим пък за действия. И при това диктува абсолютни идиотизми, които са в тотален разрив с личностната ти ценностна система. Ето от такива неща хората стигат до лудница и аз абсолютно го разбирам защото знам много добре какъв е натиска.
Аз не мога да се нарадвам на свободата си и имам чувството че ще се пръсна от щастие от факта че дишам със свободни гърди. Като пусната на свобода птичка държана дълго време в златната си клетка. Имам чувството че цял един живот ще ми е малко за да и се насладя и да я чувствам със всяка фибра на душата си.