България, година деветдесте и втора! С.Стратиев

[Desito]

Обявление.
Продавам дом, градина, черешови дървета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-а аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, първата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап.

Телефон: 365-82-12
София. Вечер.

след средата на месеца - Монреал, Квебек,Канада, пощенска кутия 15347НХ.
До поискване.

Писмо.
Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.
И когато пораснах, пак посягах към него.
Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе,сине.
Не на динята,сине,не на динята.Моето сърце ти давах,както някога моят баща на мене.
Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си когато се появи.
Ако и той го даде на сина си- значи е българин.

Обратна разписка.
Канада.
1837 Сент Катерин Ест ап.5
Н2 К2 Н2 Монреал/Квебек
Пощенска станция 142ХМ
Няма получател.Лицето неизвестно.Адресът неизвестен.
Станислав Стратиев

[mama mia]

[Странджата]

Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.
И когато пораснах, пак посягах към него.
Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе,сине.
Не на динята,сине,не на динята.Моето сърце ти давах,както някога моят баща на мене.
Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си когато се появи.
Ако и той го даде на сина си- значи е българин.

[IFF]

Това са глупости! Аз познавам българи, живеещи в България, които си купуват салам и не го дават на децата си. Ако някое го барне има шамари. Па що народ си изпива заплатата и децата им гладуват..... Човещината няма народност и националност, или го имаш, или го нямаш.

[Desito]

IEF,това не са глупости. Това е литературно произведение от Станислав Стратиев. Което ме трогна и реших да споделя с вас.
А отностно това, че човещината няма народност съм напълно съгласна.

[IFF]

Това не са блянове по родината, а по изгубеното детство. Не разбирам защо изобщо емиграцията е намесена!?! Или всъщност разбирам....

[mama mia]

Това не са блянове по родината, а по изгубеното детство. Не разбирам защо изобщо емиграцията е намесена!?! Или всъщност разбирам.........Това са глупости! Аз познавам българи, живеещи в България, които си купуват салам и не го дават на децата си. Ако някое го барне има шамари. Па що народ си изпива заплатата и децата им гладуват.....

Нищо не разбираш! И добри хора познаваш,че дори и за представителна извадка ни ги представяш.

[IFF]

Това не са блянове по родината, а по изгубеното детство. Не разбирам защо изобщо емиграцията е намесена!?! Или всъщност разбирам.........Това са глупости! Аз познавам българи, живеещи в България, които си купуват салам и не го дават на децата си. Ако някое го барне има шамари. Па що народ си изпива заплатата и децата им гладуват.....

Нищо не разбираш! И добри хора познаваш,че дори и за представителна извадка ни ги представяш.

Не ги вадя за представителна извадка, говорим за математика-който дава на детето си сърцето на динята е българин, който не го дава е чужденец. Извинете, обаче това е глупаво.

[ivanko13]

Всички се натискахме за сърцето на динята щото там нямаше семки. Сега обаче, Америка ни радва с дини без семки и никой не знае какъв кеф е да ядеш от "петела", така прадядо ми наричаше сърцето на динята... И аз се разтъжих с тая тема...

[anxeli]

Никога никой не се е лишавал за да ни дава най-доброто, да не сме в средновековието моля ви се . Всички ядяхме поравно от динята, баба ми изрязваше до зелено обаче, който не харесва зеленото да яде само средата, от неговото си парче . Сега просто взимаме по-голяма диня и всички ядем почти само сърцето. Като видя единия пръст червено на кората обаче и аз винаги се сещам за баба ми. Ето успяхте и мен да ме разтъжите, хапи нау ?

[roumensp]

Аз пък не мога да се разтъжа поради 2 причини:
1. Напускайки България, човек не си "продава" спомените, те са си негови и ще си останат такива докато е жив.
2. Както IFF каза, "Човещината няма народност и националност" и я срещам в чужбина дори повече, отколкото съм я срещал в България.

А иначе моят баща ми даваше сърцето на динята, не отричам. И аз обикновено давам най-доброто на детето си, но го правя не защото съм българин, а защото съм баща.

[Странджата]

В творбата същественото не е динята разбира се,кой усетил,кой разбрал,но да се обявява това за глупост...

[roumensp]

В творбата същественото не е динята разбира се,кой усетил,кой разбрал,но да се обявява това за глупост...

Ако някой си мисли, че е динята, негов си проблем. Творбата не е глупост, разбира се, но внушението, че напускайки родината, си "продаваш" спомените е меко казано, абсурдно. А също и внушението, че само българските родители "дават сърцето си" на децата си.

[Странджата]

По принцип си прав за спомените,те са непродаваеми,но предполагам Стратиев използва метафора,продаваш си спомените като напускаш местата където са се родили спомените,надалеч от тези места спомените са абстрактни.А когато стъпиш на мястото където са се породили,те оживяват,както се казва!

[vaniliq]

Обявление.
Продавам дом, градина, черешови дървета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-а аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, първата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап.

Телефон: 365-82-12
София. Вечер.

след средата на месеца - Монреал, Квебек,Канада, пощенска кутия 15347НХ.
До поискване.

Писмо.
Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.
И когато пораснах, пак посягах към него.
Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе,сине.
Не на динята,сине,не на динята.Моето сърце ти давах,както някога моят баща на мене.
Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си когато се появи.
Ако и той го даде на сина си- значи е българин.

Обратна разписка.
Канада.
1837 Сент Катерин Ест ап.5
Н2 К2 Н2 Монреал/Квебек
Пощенска станция 142ХМ
Няма получател.Лицето неизвестно.Адресът неизвестен.
Станислав Стратиев


_________________
DSC Виена - 19.07.2011

Браво, много силно . Много близко по стил до Хорхе Луис Борхес. Дори си мисля, че е попреписал от него. И това за динята е много добро.

Писмо.
Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.
И когато пораснах, пак посягах към него.
Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе,сине.
Не на динята,сине,не на динята.Моето сърце ти давах,както някога моят баща на мене.
Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си когато се появи.
Ако и той го даде на сина си- значи е българин.

Човещината няма националност така е. Това се отнася обаче за понятието, за речниковото значение на човещината. Гребена на динята и шепичката черешки, който майка и татко ми оставяха като дете, конкретната проява на тази човещина, си бяха български, в България.