Протягам длани да те стигна, но не мога
Лицето ти със пръсти да допра
А после се събуждам в изнемога
И дълго с поглед рея се в нощта
За мен си като мит, като легенда
Поема неизчетена докрай
И всеки стих отлита неизменно
Изгубва се във тъмния безкрай
Ще те обсипя нежно и с целувки
От челото до глезените чак
Дано под мойте парещи милувки
Забравиш за извършения грях
Не си отивай без да ме прегърнеш
Какво от туй, че кратък е мига
Сънят ми във кошмар ли ще превърнеш
Ще те целуна и отново ще заспя
...другата седмица съм вече в Монтреал!...когато губиш, не знаеш какво печелиш!
