Интервюто ни продължи към 1:20 мин. Мадам започна от жена ми (придружаващ) с въпроси от рода "как се казвате, кога сте родена, детето ви..." След това подхвана мен - коя е рождената дата на съпругата ви, какво работите, какви задължения изпълнявате на работата, регионите на Квебек, но тези, които са до Монтреал, коя е столицата на Квебек, и коя е столицата на Монтережи (на този не можах да отговоря). Пита ме какво ще работя и ми иска всички обяви за работа, които бях разпечатал. Пита ме кой е министър председател, мин. на имиграцията и на икономиката. Бях ги научил и ги имах разпечатани и й ги показах. Остана много доволна.
После ме подхвана на английски - защо съм учил английски, защо имам сертификат, трябва ли ми, използвам ли езика (в работите, които работя и съм работил се е изисквало) и как поддържам нивото. Казах, че го използвам на работата си, гледам ТВ, слушам музика. Попита ме каква музика харесвам. Доста си говорихме на английски.
После продължихме на френски. Попита ме за VALEURS COMMUNES. Казах и няколко. Пак доволна.
Поиска ми CV по Квебекски (бях пратил европейски образец). Имах - дадох й го. Пита ме дали аз съм си го писал и ме изпита па него. Видя, че си носех Apprendre le Québec, който нарочно още в началото го сложих на бюрото да "вади очи". Бях подчертал интересни теми и това й направи впечатление. Интересното е, че не ме пита нищо за мотивацията ни.
През цялото време проверяваше документите с преводачката.
Това е общо взето. Изчаква, повтаря въпроса, добронамерена е. Преводачката също е готина. Включи ни се за 2 въпроса, които бяха специфични за трудовите ни договори.
Съвет и от мен: НЕ НОСЕТЕ нищо на английски. Аз бях изпуснал 2-3 листа с обяви за работа и ми направи забележка!
Каза, че френския е езикът на Квебек, а английския е предимство. Изнесе ни цяла реч за това.
И накрая: Bienvenue au Quebec!
Искам да благодаря на моята учителка по френски - Дана Апостолова, за отзивчивостта и подкрепата, която ни оказваше! Благодарим ти!
