Здравейте,
Крайно време беше да опиша малко по-детайлно нашето интервю в Париж което беше насрочено на 19.05 от 11:30.
Малко увод (май доста дълъг ще излезе)
Младо семейство:
Тя: Главен подател със 4 1/2; години трудов стаж, от които 3 в Лозана. Молекулярен биолог от СУ-то. Френски 4/5(писа си точно толкова колкото знае за говорене иначе за разбиране е към 7, но....преглеждайки официалният документ на имиграционните за самооценяването на езика това излезе), английски 8/8(по-добър е отколкото си писа, но можеш ли да спориш с половинката си...никакъв шанс)
Той: Мрежови специалист със 1 1/2; г трудов стаж, Френски факултет във ТУ-София, Френска Гимназия-София, фрнски 10/11(за всеки случай, ако се притесня много), английски 8/8 и роднини от дълги години в Монреал.
Забележка:
Слаби точки :
1. Той: Имам един отказ, не работещ в момента.
2. Тя: Нестабилен изказ на френски,
Препоръка която спазихме: Папка за всеки със доказателства за търсене на работа, тенденции в бранша, описание на професията на всеки един от нас със съответният CND(code national des professions),acte de mariage, carnet de mariage, препоръки от работодатели, дипломи за средно и висше образование, ит сертификати,езикови атестации, извлечения за трудов стаж и не забравяйте принтираният он-лайн тест.
11:30 Сме във делагацията в Париж на rue de Boеtie 87-89. Още в началото на нашият престой видяхме, че "момчетата" от делегацията на Кебек в Париж са се устроили много добре. Въпросната уличка е пряка на Елисейските полета....не си поплюват имиграционните от Кебек, на широка нога харчат държавните парички.
Влизаме вътре представяме се и ни казват да изчакаме малко. Да, ама не. Това чакане беше 35 минути, помилсихме си "така ако се работи и в Кебек ......." и след това се появи M. Philippe Poulin покани ни да влеземе в офисната част на делегацията /за инфо офисната част и приемната част се делят от блиндирана врата с автоматична система за заключване с смарт карта/ .
12:10 Интервюто започна, встъпително изречение от сорта на " Целта на вашата визита ни е ясна, предстои да видим ще вземете ли това за което сте дошли”. Това изобщо не ни стресна, тъй като вече знаехме че интервюто е с цел да Ви видят нивото на френски И да се опитат да Ви изкарат извън нерви. Ако успеете да запазите хладнокръвие сте минали.
Искам да уточня, че интервюто протече малко нестандартно. Какво имам в предвид ли?? –Ами, първо че въпросите бяха разпределени 50% тя, 50% той, за другото, сами ще си извадите изводите.
Първи въпрос Poulin на към мене: Значи живеете във...?
-Във Лозана, господине.
Poulin към мен: И отколко време сте там :
- Ами година и половина вече, ще стане.
Poulin към нея: А вие , госпожо откога сте в Лозана
- Ами от 3 години и два месеца.
Poulin към нея: Виждам че скоро сте се оженили
- Да, това беше преди 1 година и половина
Тука следва най-тъпият въпрос/констатация която съм чувал през живота си.
Poulin гледайки акта за брак ,я пита: Значи той е бил в Лозана когато сте се оженили???
- Да, разбира се /бяхме хората с каменните лица, но отвън го изкоментирахме якооо/
Poulin към мен: Какво сте завършили
Отговарям.
Poulin и кога ви отказаха за Кебек:
-Това беше през 2001 г.
Poulin: И преди ли имахте такъв френски?
- Да.
Poulin: Как се казваше офицера?
- M. Yves Bougie - / с този отговор, той успокои малко топката/
Poulin : Защо ви отказа M. Yves Bougies?
/провокационен въпрос, ясно защо/
- Ами, защото не отговарям на изискванията за селекция за Кебек.
/тук усетих че по-добре да почна с локумите, а не да го чакам да ми вади думите от устата/. А и сега гледайки през призмата на изминалите години, мога да кажа че това беше едно зряло решение което аз приех с цялата му тежест и за това говори факта че не съм го оспорвал по-никакъв начин. А и това ми помогна да бъда по-подоготвен за живота и неговите трудности, и не съм си губил времето през тези 3 години.
При тези мои думи, M. Poulin се успокои тотално и премина към съпругата ми.
М. Poulin : Дайте ми вашият паспорт, ако обичате.Мерси.
С какво се занимавате в момента??
М. Poulin : А ви госпожо с какво се занимавате?
- Правя докторат във ISREC.
Poulin: Защо избрахте Кебек?
- Ами защото франкофонската среда много ни харесва а пък и това допълнено с факта че Кебек е отворен към имигрантите ни накара да поемем този път.Така също не можем да не споменем и факта, че никога няма да бъдем част от обществото в Швейцария. А и имаме кой да ни помогне в началото.
Poulin:Виждам че сте си писала 4/5 по френски, но в начлаото бяхте за повече, но сега си го влошихте и в крайна сметка сте се оценили правилно!!
Poulin:Госпожо , ще трябва да наблегнете повече на френският, тъй като в Кебек ще изпитате голями трудности с намирането на работа и в ежедневната ви комуникация.
Тя: Разбирам какво искате да кажете господине, но аз мога да си намеря работа и само с английски/тук стана много напечено, честна дума/ ,защото в моят бизнес се работи само на английски независимо от държавата в която се намира специалиста. Ето ще ви дам оферти за работи, а и ние живееме във френската част на Швейцария, но въпреки това работният език е английски.
Poulin: Да права сте, но мислите ли, че ще се оправите само с английски?
Тя: Да, да прав сте/добре че отстъпи малко иначе..../ ще трябва да си подобра френския, в това няма никакво съмнение. В Лозана нямах време, надявам се в Монреал да имам/ако отидеме там изобщо!!
Poulin:
Ще отидете селектирани сте
Аз лично ми идваше да извикам като на футболен мач, но нали сме цивилизованни хора се сдържах/жалко може следващ път да няма/.
Никаква реакция от наша страна, той явно беше свикнал и продължи нататък. Въпреки че ни каза че сме “приети” продължи с въпросите!!!!
Poulin: Как бихте реагирали, ако Ви кажат че вашите дипломи не се признават
Тя:/съпругата ми пак “подскочи” да се “кара” с офицера/ Ама как така не се признават. Ето ви официалното становище на MRCI за условията регулиращи достъпа до моята професия. А и аз свършвам PhD-to след след 5 месеца..
Poulin:Да, да. /изобщо не погледна директно се съгласи/. Въпреки това какво бихте направила?
Тя: Ами, Ще направя каквото трябва.
Тук той кимна доволно с глава и ме пита и мене
Poulin:А Вие господине?
Той: Ами аз не се водя професия регулирана от професионален Орден, поне така си мисля.
Poulin:Как точно ще опишете професията си? Вие сте инженер или...
Той: Ами аз имам диплома за informaticien, и...имам и сертификати в тази област а и това съм работил. Така че мисля че съм по скоро CND 2147 или по-точно казано Informatique de Gestion.
Poulin: Да, Вие имате професия която не се регулира от никакъв орден, така че спокойно можете да започнете работа по специалностаа си.
Пожела ни понататъшни успехи и ние му казахме Бон апети.
И туй то. Съжалявам ако мислите ми са разхвърляни, но това е което Ни се наби в главите след интервюто. Общо взето това е около 80-85% от интервюто, все пак има и шум в комуникацията която не си заслужава да се изписва.
Извод: В нашия случай, сертификатите бяха набрани предварително, това се видя по продължителността на писане(1-2 минути) и главни цъкаше с мишока. Друго ходеше му се на обед и бързаше. Трето няма да се косите и се дръжте дсотойно.
За английския ни пита как сме с него- ние му казахме че имаме приличен английски(абсолютни реалисти сме) и той се съгласи казвайки следното: "Да, бил съм в много източно европейски държави. Английския език е втори език". Беше много впечатлен.
На информационния сеанс следобеда от 15:30 часа бяха 8 двойки от които 5 от Франция, една от Ливан, един щвейцарец и 5човека живеещи в Щвейцария.
Успехи на всички
Cheers

PS: Искам само да добавя(тъй като с право ме питаха за това), че причината поради която не бях одобрен на първото интервю (2001г.) бяха лично мои грешки. И по точно:
1. Явих се неподготвен на интервюто(без да съм репетирал възможните деликатни въпроси), което показва глупаво подценяване!!!
2. Тъй като, малко преди интервюто бях прекъснал тогавашната си работа, заради започнато обучение, което му направи много лошо впечатление
3. Лошо подбрани документи които ми изиграха лош номер
4. Неподходящо облечен(много бизнесменски), което беше капака на всичко
Но си извадих нужните изводи, а и човек навън се учи на много неща:)