Имам въпрос/и тъся отговор

[ant_dgrad]

Здравейте отзивчиви хора!
От около месец размишляваме над ПРИКЛЮЧЕНИЕТО КАНАДА.
Но като чета мненията на останалите кандидат емигранти определям нашият случай като много тежък.Ще се опитам да бъда кратка:
На 35 навършени съм аз,а мъжът с който живея е на 34 .Разведена съм с дете от първият брак на 15 год и имам второ на 4 год от мъжа с когото живея сега.Родителските права след развода са присъдени на мен и имам декларация от бащата че е съгласен синът му да излиза извън страната.Първият ми въпрос е необходимо ли ще бъде нещо друго да се иска от биологичният баща (които наистина е само такъв) и ако евентуално някой определя случаят си поне малко сходен с моя или на познати моля да ми напише всичко за което се сеща и което ще ми бъде от полза,а аз го пропускам в момента.
Моля да ме извините ако ви звуча малко объркана но от 168 ч съм само в ПРОЦЕДУРАТА.

[Linko]

Здравей, ant_dgrad.
Интересно по какви критерии определяш случая си на "много тежък". От казаното нищо такова не виждам. Много кандидати, включително и аз, са с предишен брак и дете/ца от него. Аз имам 2 деца от предишен брак и като заминавах бившата ми отказа категорично да ми издаде въпросната декларация. А ти, както виждам, нямаш такива проблеми с бившия си съпруг.
Нищо друго не се изисква от другият родител освен тази декларация, не се притеснявай.

[ant_dgrad]

Благодаря на Linko за светкавичния отговор!!!
Относно тежкия случай притесненията ми произтичат от факта че дори за едни детски/разбирай помощи 35 лв на дете/ в България респективно Димитровград ходя на всеки 12 месеца с една папка и ме отделят в друга приемна където разказвам цялото си житие и битие - самотна майка/само дето спи и яде и работи с мъжа си/,разведена ,пък с две деца те пък с различни имена и т.н и различни адресни регистрации ,та сигурно ти е ясно че и с френският още съм на Вие ,как бих го обяснила всичко това ако изобщо стигна донякъде?

[Linko]

Тези чиновници от социалното направо са те побъркали.
Това е поради несъвършеното законодателство у нас, тук не е така. Твоят случай си е съвсем обикновен и няма никакви неща за обясняване и изясняване. По тукашните правила си имаш си 2 enfants à chаrge и един conjoint de fait, което обяснява всичко.

[sudju4e]

Подкрепям Linko . Те хората са си го измислили отдавна, а това че тука в БГ всичко се усложнява с всяка изминала секунда, вместо да става по-простичко и достъпно както е в нормалните държави е друг въпрос... За това сме се заели с мисията Канада - за да имаме ясен, простичък и по-подреден живот.. или поне аз така мисля

[ant_dgrad]

Здравейте sudju4e от Стара Загора,както виждам Вие вече сте направили първата крачка.Ние още не ,защото нещо още ни стягат чепиците.Първо защото аз съм инициатора ,а мъжа още си мисли /нямали да му признаят ловния билет и разрешителното за лов/и второ защото нямаме съмишленици от близкото обкръжение.Честно казано най много се притесняваме относно работата и децата.Тази година за първи път си смених работата, 17 год работих за БТК и Виваком /Сътрудник Продажби/нищо че съм на 35 год ,а мъжа работи в строителна и транспортна фирма от 8 год.Както разбирате за хора които са верни на работодатели и принципи не е много лесно ей така да тръгнат.Другото което е образованието .Моята специалност е Икономика и управление на телекомуникации което май в Канада нищо не означава/ 0 точки в теста/ ,а на мъжа Техникум по строителство и архитектура /строителство на сгради/ и куп удостоверения за професионални квалификации ,всички категории в книжката,работа с тежка строителна механизация и т.н./а пък те такива сигурно си имат/ та незнам.
Моля ако някои иска да сподели нещо по Философията Дзън да напише нещо.

[Kan_Tangra]

Аха, значи заминаващите са бепринципни хора, които не се понасят с работодателите, често ги сменят и тн.

Май наистина си объркана, като говориш. Дай си малко време. Нещата ще поулегнат. В смисъл идеите за тази емиграция.

Виж, ако казваш, че сте били дълго на една работа, защото не обичате да се местите. Това по би имало смисъл. Независимо дали е вярно.

Виж, за работата, не знам. Тя е ключовият момент. Трябва да имате предварително идеи какво мислите да правите. Идвате тук и го правите. Дали ще кандидатствате директно за определен вид работа, дали ще ходите на курсове, колежи, университети, трябва да имате план А, Б и тн.

[Linko]

Притесненията относно работата и децата ги има в 99 % от имигрантите. Единици са тези, които са тръгнали при осигурена работа, а адаптацията на децата е въпрос, който може да разбереш единствено на място. Но обикновено тяхната адаптация е най-бърза и лесна.
Колкото до личната мотивация за тръгване, това си е личен въпрос и никой не може да го реши вместо вас. Тук ще прочетете съвети "за" и "против" колкото си искате, но решението трябва да си вземете сами.

[ant_dgrad]

Да Linko за мотивацията и притесненията /които са си живи страхове/ си прав,но колкото повече чета,а повярвай ми не съм спряла оставам с впечатлението че едва ли не повечето от бгканадците са минимум с магистратура.И ако евентуално нямам предварително уговорена работа по специалността,тъй ли все нещо няма да намерим?
А Kan_Tangra за колежи и университети нямам идея ,по принцип в България две деца ,семейство, работа и учение са малко несъвместими понятия .И аз искам да имам план но в момента още само си пълня главата.

[Kan_Tangra]

Винаги има начин ( в Канада), но трябва да си по-амбициозен.
Мъжа ти работи, плаща наема, колата и храната, получаваш детски. Децата на училище (докато се уредите и 2то ще е станало на години за училище), а ти в университета или колежа. Даже ще имаш и студентски заем. Отначало безлихвен, после с ниска лихва.
Подробностите, някой семеен да ти ги обясни. Аз съм сам.

[emili_vn]

Здравей, ant_dgrad!
Виждам, че доста притеснения имаш и реших да ти разкажа моята гледна точка. Аз също доста четох преди да реша и имах доста притеснения. Но изчетох не само форума, а и официалните страници, ордерите, програмите на университетите и куп други неща. Не че сега не се притеснявам, но вече съм си избистрила нещата за себе си, изградила съм си план на действие и си го следвам. Надявам се да завърша успешно цялата процедура.

Да Linko за мотивацията и притесненията /които са си живи страхове/ си прав,но колкото повече чета,а повярвай ми не съм спряла оставам с впечатлението че едва ли не повечето от бгканадците са минимум с магистратура.

Минимум с магистратура би означавало, че повечето са докторанти. Не си много права тук - има всякакви - и магистри, и бакалаври, и със средно образование. Една магистратура носи малко повече точки и то зависи от срока на обучение, но в повечето случаи магистри и бакалаври са равни по точки в процедурата. Така че магистратурата не топли много нито по време на процедурата, нито там. В повечето случаи хората с магистратура, ако искат да си работят по специалността, там си доучват на френски, т.е. изкарват си по още една магистратура, защото тукашното образование не го признават.

И ако евентуално нямам предварително уговорена работа по специалността,тъй ли все нещо няма да намерим?

С предварително уговорена работа трудно ще се сдобиеш, но не знам защо си мислиш, че хората са поели по този път, защото са си подсигурили такава. Линко ти каза, че такива са единици.

А Kan_Tangra за колежи и университети нямам идея ,по принцип в България две деца ,семейство, работа и учение са малко несъвместими понятия .

В България, както и навсякъде по света не е никакъв проблем да имаш семейство и 2 деца, да работиш и учиш едновременно, стига да имаш желание за това. Аз например работя средно между 9 и 12 часа на ден, понякога и доста повече (когато се налага), имам 2 деца, професията ми предполага постоянно учене (закони, софтуер и др.). От 1 година уча втора магистратура, от няколко месеца уча френски, а от юни - и английски и всичко това във връзка с процедурата. Успоредно с магистратурата карам 2 факултативни курса по Бизнес френски и Бизнес английски. Към момента съм завършила семестриално, пиша дипломна работа, явила съм се на 2 изпита по френски и продължавам напред.
Така че това с ученето не бива да те притеснява - невъзможни неща няма...

И аз искам да имам план но в момента още само си пълня главата.

За да си направиш план проучи какви са възможностите за теб и съпруга ти за работа там. Можеш да разгледаш обявите за работа и изискванията към длъжностите там, какво образование трябва да имаш (какво трябва да учиш, колко време, колко ще струва), каква друга работа ( дори и нискоквалифицирана) можеш да работиш докато постигнеш целите си и т.н.

Имай впредвид, че никой няма да ти разпъне червеното килимче в Канада. Трябва да си наясно, че ще е трудно. И в крайна сметка - за разлика от БГ, там доста от нещата ще зависят от теб. Така, че смело напред! И както казва Kan_Tangra винаги има начин.

[miteto]

Здравейте sudju4e от Стара Загора,както виждам Вие вече сте направили първата крачка.Ние още не ,защото нещо още ни стягат чепиците.Първо защото аз съм инициатора ,а мъжа още си мисли /нямали да му признаят ловния билет и разрешителното за лов/и второ защото нямаме съмишленици от близкото обкръжение.

Отговорте си първо на въпроса защо искате да емигрирате? Какво очаквате да се подобри във вашия живот като дойдете в Канада?
Това с ловния билет е смешно, най-вероятно мъжът ти се е чудил какво да даде като довод против и това е първото което му е дошло на ум А децата наистина ще се адаптират много по-лесно от вас, особено ако са по-малки от 10-12 годишни да речем.