Езика, езика и отново езика. Средно способен и квалифициран новодошъл си намира по-трудно работа от подобен местен поради съмненията на работодателите, че няма да може добре да разбира или да се изразява в професионалната си дейност. Ако говори обаче добре ( не казвам да му е като роден, защото на говорещите френски като французи местните не им разбират всичко, предполагам подобно е положението и с говорещите английски като англичани), то същия средно квалифициран си намира доста бързо работа. Дори по-бързо от местния, защото работодателите са наясно, че новодошлия е по-мотивиран да се старае. Заплащането, от което емигрантите често се оплакват, е функция не от възрастта на работещия, както е в България, или от квалификацията, както казват било в Щатите, а от стажа или опита на място, съвсем резонно според мен. Може човека да е по-млад или по-некадърен от вас, но ако е работил 5-10 години в компания в същия град и с подобно поле на дейност - е ясно е че ще го предпочетат него. Свършването коректно и бързо на дадена работа се дължи в далеч по-голяма степен на рутина и навици отколкото на творчество и находчивост.
Отделен въпрос е обаче факта, че ние, българите в малко по-голяма степен от други народи сме склонни да се надценяваме и да търсим вина за неуспехите си у другия. И тъй като за рутинни умения оценка се прави по-лесно и обективно, ние сме все иноватори и импровизатори, неоценени разбира се. По подразбиране в този форум конкретно пишат само изключенията - скромни, подценяващи се гении
Аз лично не познавам човек, българин или не няма значение, който да иска да работи и да не работи. На тоя свят работа има като за 10 пъти населението в момента. Късмета се изразява по-скоро в това да живееш (добре) без да работиш, за съжаление местата в наследствената аристокрация никога няма да излязат на пазара - поне на тоя, до който аз имам достъп
.
А който иска конкретен личен пример, да пише на лични. Не съм толкова успял, че да се давам за пример.
