Обичайните заподозрени пак се дърлят
Конкретно по темата (за контекст - ние сме имигранти от близо година, в Монреал, с един работещ и един учещ в семейството и едно малко дете):
Харесват ми:
-Безплатните курсове за учене на езика - ако човек се постарае и да учи, а не само да ги плюе, може да се излезе с нелош език и с известни познания за страната. Пллюс неоценими социални контакти, ако сте отворени хора и не ви пречи общуването с други имигранти
-Приветливите хора. Виждала съм тук-там изкуствени усмивки, но повечето хора са сърдечни, поне според мен.
-Сен Лоран - прекрасна река, по която свеж въздух и десетки видове диви птици долитат насред Монреал. Изобщо всички безбройни езерца, реки, лодки...
-Цяло лято хората живеят навън - колела, ролери, разходки, басейни, къмпинзи. м Кмебек май няма жив жител, който да не притежава собствен сгъваем стол тип "рибарски" и да не се изнася с него през уикенда н апикник, заря, риболов, кой каквото го кефи.
-библиотеките, а най-вече това, че са пълни!
-изобщо безкрайните възможности да си разнообразиш и обогатиш живота, често пъти напълно безплатно
-доброволците. Цъфват като кокичета на всяко публично събитие и освен перфектната организация, самото им присъствие направо те кара да повярваш в човешкия род...
-Хокеят и по-специално Монреал кънейдиънз
-Наличието на детски сокер отбори, включително и за момичета.
-Шарените хора - това е мое лично мнение, но аз съм щастлива, че дъщеря ми играе на площадката с деца с всякакъв цвят на кожата и това дори не и прави впечатление
-Целогодишно достъпните плодове и зеленчуци, евтиното в сравнение с българия и хубаво месо
-Снегопочистването в Монреал - евала!
Не ми харесват:
-големите, дървени печки и големите, дървени перални с горно зареждане, които нито греят водата, нито перат
-безкрайното чакане, звънене и търсене за личен лекар, за всяко изследване... както и липсата в аптеките на някои лекарства като детски олинт или еквивалента му примерно, и почти всички детски лекарства освен тайленол и солена вода, докато антихистамини и кортикостероиди с чудовищна концентрация се продават от рафтовете свободно като пакетчета масло.
-синдикатите в Квебек
-липсата на футбол (сокер) по телевизията
-това, че в детските градини децата спят на дюшечета на мръсния под в стаята за игра, обути и облечени, и ядат пак в същата стая, по правило пица, чипс или пате шиноа (не питайте

)
-липсата на право на болнични и съответно влаченето на всички болни на работа, училище и градина, допи по време на грипната епидемия
-работата на нощни смени без ротация, която сякаш е масово разпространена
-скъпия, бавен и ограничен (обикновено поне 2 от 3те) интернет
-далечко е от България и близките ни там...
Списъците могат да се продължат още, а съм съгласна и с много от нещата, изредени на първа страница.