Въпросче за квартирите и стаите

[radkoT]

Има и такива, които се водят "голям 3 1/2".

Но пак 65-70 квадрата е абсурдно много.
Можеш ли да си дадеш размерите и квадратурата на 3-те стаи - спалня, хол, кухня?

не ,толкова си е ...
утре ако имам време и не забравя ще ги измеря

[Julian_04]

......ето ги и мойте мерки в метри:

Кухня: 3.40 х 2.40 = 8.16
Хол: 3.70 х 4.45 = 16.465
Спалня: 3.10 х 3.50 = 10.85
Коридор: 1.35 х 1.70 = 2.295
Баня 2.15 х 1.45 = 3.1175
Общо: 44.005 кв.м

Леле и къде правиш екстра тренировки по салса?

[Kan_Tangra]

Е за това винаги има място. Сърцето да е (на) широко. Други работи може и да са на тясно, какво да се прави.

[IRA]

Kan_Tangra , в стара сграда ли си ? Стаите са ти доста малки.
Трудно е да сравняват размери на жилища по брой стаи. Старите сгради са с по малки стаи и безсмислени коридори.
В сградата която сме 3 1/2 са около 80 квадрата. Ние сме в 4 1/2 , който е 105 квадрата без балкона.
В старите дуплекси, триплекси ... има жилища по 5 1/2, че дори 6 1/2 и нагоре, ама те са с много малки стаи , с малки прозорци и са доста мрачни.

[Julian_04]

... Сърцето да е (на) широко...

[Kan_Tangra]

В стара съм, но за сметка на това съм на 10 минути от центъро.

Ако целия апартамент ти е 80 квадрата, то хола трябва да ти е 45. Не е зле. Кога ще ме поканите на гости?

[radkoT]

Има и такива, които се водят "голям 3 1/2".

Но пак 65-70 квадрата е абсурдно много.
Можеш ли да си дадеш размерите и квадратурата на 3-те стаи - спалня, хол, кухня?

не ,толкова си е ...
утре ако имам време и не забравя ще ги измеря

Грубо го измерих ,към 62 кв/м е моя 3 1/2 като не слагам терасата тя е още 8.5 кв/м
тва е в бетонна сграда

[troll]

Виждате ли колко проблеми има да се разберете като кажете 4 1/2?
Ако сте се разбрали де!
Тук, в монреал, се различават chambres и pièces.
chambres са затворени стаи.може да са кръстени спални.
pièces са имагинерните стаи, на които собственика е разделил мислено апартамента и според тях се кръщава 9 1/2.
Например хол с арка по средата е две пиеси. Кухня, в която има леко отделен умивалник се превръща в трапезария и бокс.Един наглец ме убеждаваше един път , че тоз шамбър е толкоз голям (4х4м), че трябва да го броим за две пиеси.
Все пак тук живеят комунално студенти и млади хора.Но сингъли.
Семейството си живее отделно.Има много начини да си намалят сметките, но семейството си е отделно.
Преди около 20 години е имало правило:
1 1/2 - 150 на месец с отоплението включено и печка и хладилник.Телефон и ток за ваша сметка.
2 1/2 - 250 и т.н.
сега цените са пораснали и един 4 1/2 може да е 2-3 пъти по-гол;ям от друг, а наема е 3-4 пъти по-различен.
Май е време да споделя личен опит.
Кацаме на Дорвал и като минаваме паспортния контрол тръгваме по една табелка, дето пише "емиграция". Ма още не сме зели куфарите. Големи вълнения.Къде са куфарите? Седиме и чакаме. т.е. жените седят и чакат.Аз стоя прав с трите "ръчни багажа", които по размер и тегло напомнят малки контейнери.Жените се опитват да ме уредят да поседна. Никакъв шанс. Обесняват им на много добър френски, а и не по-лош англииски, че тука е само за жени. Аз пцувам на български и си викам: "Нали затуй дойдохме, де!" ама не ми се разбира, щото съм захапал едно найлоново пликче с бисквити и водичка.Отвреме на време викам "А" и жените си зимат бисквитки и си пииват водичка. Като свършат си затварям устата т.е. челюстите и стискам, много стискам. Изглежда съм и стъргал, щото към края на клечането бех прегризъл найлоновата торбичка с бисквитките и водичката.Чакахме към 20 минути и една мома -кебекарка в униформа много бързо и вещо ни разгледа документите и ни фана, че не сме си подписали паспортите, което сторихме тутакси. Жената я фана , ч е ни сбърка имената и тя се поправи и ни префърли на един кореец, който ни подготви за около 20 минути за емигрантския живот. Кратка извадка от стенограмата:
"
.... Давате адреса на квартирата си ...
- Ма ние не знаеме де ще спим тази вечер!
- А! Добре! Значи как се наема квартира в монреал? Като видите някой приятел на улицата ...
- Не познавам никого в Монреал!
- ... можете да го питате знае ли някой да дава квартира ...
- Не познавам никого в Монреал!
- ... или там където живее ...
- НЕ ПОЗНАВАМ НИКОЙ В МОНРЕАЛ!
- ...ъъъ...може да говорите и с бащата на вашия приятел или с неговите приятели.
"
Та преборихме го и тоя и ни пуснаха до едно място да си вземем куфарите, това е една относително по-малка зала и там чевръсти момчета и момичета свалят багажи и ги групират с надпис с името отгоре.
Взехме си куфарите и се включихме в нормалния пътникопоток за да минем митницата.Носех 6 харддиска и около 1000 цд-та.Никой не ни обърна внимание.Като влезнахме в Канада, като емигранти пред нас се представи въпроса: "де да спим?" на летището има едно огромно табло с адреси и снимки и една телефонна слушалка под тях. - обаждаш се без пари на тез хора.Използвахме я десетина пъти.
Отначало бехме честни и принципни:
"Значи, ние сме новодошли емигранти и искаме, значи..."
Ефекта нулев. Никакъв шанс!
Подходихме по друг начин:
"В момента сме на летището и ни трпбват три легла за една вечер!"(Което също не е лъжа, де!)
Веднага стана!
И се появи въпроса с транспорта.
кацнахме към 18:00 и вече стана 19:30!
Оставих женорята с багажа, а аз, като истински мъж, тръгнах да търся транспорт!
Отивам да си наема кола - дуки! Искат местна кредитна карта!
Излизам за първи път от летището и веднага разбирам що съм смятал, че климатика им не е добър. Вън е влажно! Много! И е топло! Доста!
Говоря с координатора на таксиата. Обеснявам му за куфарите. "Вие сте за караван! Нямам тук, но мога да го повикам!Ще ви струва около 30-35 долара до адреса, за който говорите!". Ми добре нек го вика.
Отивам при женорята и багажа. Съобщавам добрата новина и почваме да се придвижваме към транспорта.
към 20:00 летим с една тойота сиена по магистала 20, а аз разпитвам шофьора за условията при които работи, като че ли още сега се каня да стана таксиметров шофьор. В 20: 45 кротко спинкаме по леглата. Женорята в една стая. Аз - два етажа по-горе на едно легло и около него стая. Леглото е 3/4 според мен, щото не мога да спя по гръб (аз имам широк гръб).

Ся ще ида да сложа боба и се връщам да продължа по темата "За първите квартири"

[troll]

Там седим 4 дни!
По 100(за тях - 60 за мен- 40) на ден. като идва време да ги плащам обеснявам по български тертип: "Ми то аз нямам нужда от фактура". По канадски тертип спестихме таксите.
От там отидох за един месец в едно нещо, което беше наречено гордо 2 1/2.
Стая 4 на 5 метра бокс 2 на 2 , а зад него кенеф с баня 2 на 2. Пред кенефа коридор с гардероб - 2 на 2.Пред тях тераса 4м на 1.2 м.
Квартирата обзаведена с печка хладилник, микровълнова,чинии и лъжици и кърпи и чаршафи и телевизор с кабелна, телефон и течаща вода, значи.И други неща ма сега не се сещам. Пере се долу в блока за 1 долар пералнята и 1 долар центрофугата. Връхта на съвременната цивилизация и в центъра на Монреал на пешеходно разстояние (много ходене) от всички адреси за подаване на документъи.
Наем 1000 пари на месец. Всичко е включено, но телефона е скопен - можеш да се обаждаш само на 514. Беше през лятото.
След две седмици си намерих голям 4 1/2 за $615 в лашин и така се "покитайчих"!

[troll]

Тъй като леглото в 2 1/2 квартирата все пак не стигаше за трима, единия от които съм аз, то се сдобихме с покъшнина.
Това наложи прехвърлянето към следващата квартира да се извърши с камьон.То аз се опитах да наема микробус, но не ми дадоха. Дадоха ми камьон и ми взеха БГ паспорта за залог.На естествения според мен въпрос:"Ако ме спре полиция как да им обесня липсата на паспорт?Пича вика: ми да ми се обадят!". В БГ съм карал какво ли не, ма камьон с автоматични скорости не бях карал.
Подготвих се много серьозно за маршрута с картата. Назначих жената за навигатор, а дъщерята за главен навигатор при извънредни обстоятелства.
малко се търкаляше багажа из камьона отзад ма туй са бели кахъри.Нищо не загубихме.
Като взех камьона и отидох перед блока няма никакво място за паркиране, и понеже още не се бях адаптирал, та качих камьона на заден през тротоара в една градинка.Пред блока седят двама дядовци и единия ми подхвърля: "Като минат полицайте, а те баш сега минават, щи распорят шушона!" Помахах им дружелюбно и понеже бързах не взех асансьора, а бяхме на 12-тия етаж.За секунди свалих жените и покъшнината и бях възнаграден с нещо от типа: " Тоя ще се оправи!"
Много внимателно се огледах за полиция наблизо и като не видях отидох при тях и им казах: "Аз съм се оправил на едно място, за което, вие нямате идея, та тука ли няма да се оправя?"
Пристигнах в новата си квартира без никакви премеждия.

Ама тогава бях по-млад.

[thehellgirl]

браво, мога само да те поздравя за куража

[troll]

Благодаря!
Ама аз намирам, че тук е много по-лесно от БГ, така че какъв кураж!
А пиша тези неща, щото тук има изобилие от теми за социала, ама за първите 2-3 дни има много общи съвети. А тогава можеш да я свършиш най-голямата дивотия.
Аз правих само малки!
Например, още като кацнах и се мотах по летището гледам една будка с надпис Белл. Отивам там повеждам много възпитан и учтив разговор с жената, която работи там. Обеснявам, че искам карта дато с нея да се обадя по телефона от Монреал до Европа и в частност, БГ.Разбира се мосю! 20 долара.Пъхам картата в джоба и забравям за нея.
На другата сутрин се будя в 5:00 и ръгвам по квартала да не проспя нещо от сутрешния Монреал.
Така стигам до телефон и вадя картата с намерението да се обадя в БГ.
Ама картата е международна за Северна Америка т.е. Канада, Щатите и Мексико.
Съгласно написаното на телефона набирам номера и приятен женски глас ми съобщава, че за тази дестинация трябва да пусна 9.50 Кад. Обещавайки различни неща на майките на канадците, кебекарите, служителите на Белл и който друг се бях сетил, почвам да пускам парите. А женския глас за да ми докаже, че може да събира или изважда или за да ме дразни допълнително, щом пусна монета ме осведомява още колко имам да пускам. И за нея казах много неща.Добре, че от София бях съобразил да си купя канадски монети.
Та първата минута разговор с БГ ми струва 9.5 долара.Това е тъпо. Не е някакъв проблем, но не вярвам да го забравя някога, но то не се знае де.

[troll]

Добре, че се сетих!
Най-голямата фирма за наемане на транспортни превозни средства, като ремаркета, микробуси, камьони е U-Haul / http://www.uhaul.com/
Та там навсякъде пише 19.95 еври деи, ама НЕ Е ПЕР ДЕИ!
Та когато верно нема търсене на камьончета под наем си зимаш едно камьонче от сутринта до вечерта, а може и до другата сутрин и плащаш 19.95 за ден + 0.60 за километър и пълниш резервоара както са ти го дали.
Аз така се пренесох първия път.
Няколко години по-късно сменям квартира на 1 юли - Деня на деменажмона и какво се оказва!
19.95/ на час!

[demococcus]

Пренесох това за квартирите и първата нощувка във Личен опит.