Здравейте отново!
Преди да се отдадем на празнуване, да напиша каквото е останало в главата
Много благодарности за ценните съвети на хубавите хора KASTA7372 и musil, с които се запознахме преди интервюто! Както и на всички, които написаха отзивите си, така човек се ориентира. В нашия случай, тотално сменихме тактиката с дългите обяснения,които бяхме подготвили. Не и при този консул…
Нашето мнение за него: типичен чиновник, държи на детайлите, но си върши съвестно работата. Усмивката му е по-скоро официална, но и приятна. Няма пристрастия, симпатии и пр., но благоразположен.

Имайте предвид, че обича да обяснява, разяснява… За да ни стане ясно, че няма да ни е лесно там. (да поживее малко тук…

) Не вземайте инициативата в свои ръце! Той води интервюто, вие се настройвате. Чула-недочула, кимах, усмихвах се, oui, oui, oui…
Хубавото е, че странния френски, на който се е наслушал (поне от нас по едно време) не го обезкуражава. Но не спестява коментара! На мен ми каза, че нивото ми по време на разговора варира и направи вълничка с ръка… То и кръвното ми варираше, но нищо!

Накрая ни разказа за курсовете, които трябва да минем там.
Аз съм водеща, юрист, но работя по проекти. Фр. 8/8, англ. 9/9. Съпруга ми е музикант – фр. 8/8, англ. 3/3. Не сме с търсени професии. Май малко се надценихме с това ниво на езика, въпреки, че мъжа ми получи похвала, а аз му я преведох. Преводачката се намеси 3-4 пъти, и 2-3 пъти като я поглеждах. Тя е приятна, интелигентна дама на средна възраст, слуша активно и при нужда се намесва. Имайте предвид, че сигурно е инструктирана така.
Въпросите следват по молбата, като зададените задрасква – и за двамата. Отговорите бяха кратки и по същество. Той кимаше доволно. След паспортите и дипломите, подписах декларация, че няма да работя като адвокат, преди да направя необходимите неща, слава Богу, до Ордери не се стигна.
Редуваше въпросите и към двамата, но болшинството бяха към мен.
Аз явно се успокоих, че разбираме, усмивки и едно истерично веселие ме обхвана! Прекалено щастлива съм изглеждала, той се наведе към преводачката с усмивка и каза нещо като, `имам чувството, че разказвам вицове`… Тук прещраках и осъзнах ситуацията, взех се в ръце и продължихме.
Добрин написа нещо много вярно за процентите от знания, които се показват! Очаквах го, но… На раздела работа го закъсах и се уплаших, че съм провалила интервюто! Попита какво работя, основните задължения, аз си казах, той м/увременно пише, получава се един вид диктовка и повтаря oui, oui, oui… т.е., продължавай.
Дава ясни знаци какво очаква. Бяхме помъкнали едни папки.. Но като стана дума му казах, че нося примери,
ако е заинтересуван. Той потвърди и т.н. Блокирах, когато ме заразпитва конкретни неща за финансирането от ЕС, начина на разпределение на средствата и т.н. Беше простичък отговора, но аз тотално изключих и на бълг.го забравих дори! Измъкнах се с общи приказки, но той като зададе въпрос иска отговор и повтаря или го задава по-разбрано. След може би 5 мин.,които ми се сториха 50 успях да кажа криво-ляво нещо. Той продължи с френския: уроци, къде ,как ,колко – в нашия град няма Алианс Франсез – кимане. Казах, че продължаваме с ученето, той кима. Последва английски, как си представям живота там и как ще търсим работа, аз учудващо казах няколко смислени изречения, само с 2-3 френски думи!

Въпреки, че работя на него… Оферти – кимва, показвам.
Тук последва поредното изпитание. Бъдете подготвени, колкото и да научите за Квебек, той знае повече и държи да ви го покаже! Това е хубаво, че не се налага да се говори, но вчера не мислех така. Исках да разкажа за Hydro-Quebec, във връзка с работата ми и да блесна със знания. На първото изречение ме прекъсна и почна с назидателен тон колко е важно това предприятие. Помислих, че нещо съм объркала. Какво знаете за Квебек – реших да започна с природата, като не толкова конкретна тема като история, география, икономика… На изречението за прекрасните езера, реки, гори.. какъв вид са горите?!

Аз пак се опитах да мисля, но той започна поредната лекция..
Завършихме с откъде научихме, какво знаем за Квебек – интернет и че сме гледали филм, което му допадна, климата дрън-дрън, пита нещо и после обясни, колко била студена и снежна зимата понякога. Каза си фразата, че ще ни даде шанс – мерси боку! Простихме се и изхвръкнахме навън.
Нямаше и 45 мин, но още осъзнаваме какво стана.
Спокойствие, разходки и здрав сън преди важния ден и без четене
УСПЕХ НА ВСИЧКИ СЛЕД НАС!
