ablood написа:Нямам оксфордски акцент, но вярвам, че мога да дам доста добро начало на децата. В детската градина няма нито един емигрант освен тях, камо ли българин. Защо да им усложнявам живота? Не ми е проблем да направя това усилие за тях.
Усилието ти е напълно ненужно. Миналата година на родителска среща с школото на сина ми в Денвър, учителката ме попита дали си говорим на френски вкъщи ?

Аз учудено я попитах как е стигнала до това заключение ? " Еми защото нали идвате от Монреал и понеже Алекс има лек акцент всеки понеделник сутрин, но до обяд изчезва"
На мен ми се видя много смешно и й обясних, че вкъщи си говорим на чист български, ако и да идваме от Монреал.
Та значи да обобщя; моето дете дойде тук на 3.5 години. Тръгна на втората седмица на френска детска градина. После мина на английска, после пак на френски и накрая стигнахме до Денвър пак на английски. Нито един ден не сме си проговорили вкъщи на нещо друго освен български. Даже когато сутрин, закъснявайки за училище ме е питал " белът рингна ли?" не съм мъ отговарял докато не ми зададе въпроса на нормален български език. В училище, днес е по средата на класа и по английски и по иврит, без особена помощ от моя страна. Вкъщи продължаваме да си говорим на български и така ще бъде винаги. Усилието ще го направи той, а не аз, защото в този живот това е най-малкото усилие, което може човек да направи - да говори майчиния си език....