kate_m написа:И аз така мисля , че ще се справим,аз отдавна на превеждам, а работя като изп.директор в една компания и смятам ,че имам добър живот,но все нещо не ми стига тук искам да дам на детето си друг старт в живота ,не съм сигурна, че Канада е мястото за това,но пък ние можем заедно да отидем там и стигнахме до тук само с моите амбиции и труд.Мъжът ми има добър доход ,но не говори английски и смятам че ще трябва да работи като шофьор,ако може де.Но от тук мога само да гадая и няма никога да разбера ако не пробвам.Ами ако заведа всички там и ги обрека на мизерно съществуване?Просто незнам какво да направя.
Не си единствената която се пита дали ще постъпи правилно напускайки България. Всички си мислим че го правим за добро, кой за себе си кой за децата си. Никой не знае къде му е късмета. Освен това 100% сигурност никога за нищо няма. Определено децата свикват много бързо. В началото им е много криво за приятелчетата но с научаването на езика си намират нови приятели. И те както и ние макар и в по-малка степен винаги ще се чувстват емигранти, може би техните деца вече ще се определят като местни. Много от нас и след повечко години тук продължаваме да се чувстваме раздвоени, някой са оставили роднини други приятели. Новините които пристигат от България почти винаги са негативни и няма как да останеш спокоен. Ние също си имаме проблеми, но в една уредена държава със закони няма начин да не намериш решението. Неприятното е че започваш да учиш всичко от начало, други закони, навици, традиции, порядки, език, даже два, което в началото те уморява, но в крайна сметка с хубавото се свиква доста бързо. Намирането на хубава работа е свързано с повечко късмет, понякога ново обучение и както е казал по-горе някой, ако не не ви мързи ще се справите. По правило трябва да сте готови да започнете живота си от нулата, но може и да имате повечко късмет да попаднете на правилното място в правилното време. Не е лесно да дръпнеш чертата на досегашния си живот, но според мен рискът си заслужава. Имаме много приятели които се върнаха и не се оплакват, намериха си пак работа в България. Други са тук и също са щастливи. Ако не го приемате като нещо окончателно, може би ще ви е по-лесно. Успех