Не ми стигат десетки комплекси и подкомплекси, ами където и да погледна, все СОЦ виждам като оня сексуален маниак, дето и часовник да видел, все за секс му говорело... Преди 30 години избрах Монреал за града на моя живот. Правото на избор. Свободата да избираш. "Freеdom of choice". Една зимна вечер (зимна е излишна дума - в Монреал всяка вечер е зимна) се прибирам след снимки в студиото на СВС, снегът бавно по монреалски пада... Тишина като в песента на Борето Карадимчев. Не чувам стъпки след мен, но усещам нечие дихание. Бях с бая изострена параноя. Миналата есен Джери Марков го бяха ликвидирали в Лондон с чадър - дето не бил български. Отключвам вратата - държах под наем партерен етаж. Глас зад мен на френски: "Добър вечер, другарю!" Замръзнах. От тъмното ми се казва "Другарю". Тук, в Монреал, града на свободата ми. Събирам малкото останал "актьорски кураж" и небрежно поглеждам през рамо. Улицата - пуста. Паркираните автомобили не се виждат от сняг - бяло. Насред това бяло един възтъмен силует, с връзка вестници, които се белеят в протегнатата му ръка.
- Кво е тва? - питам с местния френски акцент, който се нарича "жоал".
Бях бързо усвоил ключови изрази, за да се чувствам по-близък до аборигените. Силуетът ми предлагаше (безплатно) печатния орган на Квебекската комунистическа партия - клон "Енвер Ходжа". Изпаднах в истерия:
- Посред нощ! Защо на мене, бе? Къде ме намери! - виках като обезумял.
Силуетът се стопи в раздраната тишина на падащия сняг. След ден минавам по съседната улица. Зяпам по витрините. О, ужас! От една витрина ме гледа благо Енвер Ходжа. Портрет два на два метра, с маслени бои. Отстъпвам крачка, за да прочета табелата на магазина.
Клуб на Комунистическата партия на Квебек
Секция Енвер Ходжа
По-после разбрах, че имало много такива клубове - Троцки, Мао, Че Гевара... Ленинци!... На излизане от метрото към 5 часа следобед младеж раздава печатни материали. Пъхна ми в ръката лист: "Да вземем на богатите парите" - ме призоваваше листовката.
***
Челавек можна да падладейет в тоа Монреал!
***
Днес, 30 години по-късно, на улицата спрели камиони от градската управа - отдел "Красота". Това са специални коли за поливане и засаждане на цветя. Трима работници с оранжево сигнални жилетки, с жълти каски, "садят" африкански виолетки. Саденето се изпълнява така: първи работник, облегнат на камиона - гледа. Това бил началникът на отдела за африкански виолетки. Втори работник държи табла с малки саксийки с виолетки. Трети работник ги бучка в предварително готовата пръст, защото е минала машина за обработка на пръстта, с обслужващ персонал и отговорник. Намерих се всред реалния социализъм.
***
Отивам до болницата. Имам три-четири "байпаса", та от време на време минавам за проверка. С болничната атмосфера съм доста привикнал. Но СОЦА и тук ме догонва, та си викам, като приключа - бегом при моя психиатър, белки ми предпише нещо за успокоение, защото коридорите и кабинетите са пусти. Уж болница, а няма персонал - само пациенти, мълчаливи, дисциплинирани, с наведени глави чакат!
- Кво става? - питам. - Стачка?
- Не бе! Сега е 10 часът. Персоналът на болницата има пауза за кафе до 10,30.
Според профсъюзния договор може и да умираш, но не го прави между 10 и 10,30. Кафето на нашите профсъюзни членове е свещено. Ние, профсъюзните деятели, с кръв сме спечелили тази битка с капитализма! Ще ни уважавате, че ей!
Бате Климбо
Бате Климбо
Откъси от новата му книга "От Нощта на времето" цитирани във вестник "Стършел":
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
-
Странджата
- Мнения: 3606
- Регистриран на: Вто Дек 12, 2006 10:00 pm
- Местоположение: Хъшия
