Пожелавам ти да си все същия оптимист и на последната фазаkurta007 написа: Не от всяко дърво става свирка нали знаеш

Това добре, но за мен най-важният критерий дали нещата в България вървят надобре е:emodonkov написа: ... Аз съм оптимист по отношение на нещата в България. При последната си отпуска видях доста промени в положително отношение, културата на шофиране се е повишила, културата на обслужване и др. ...
Емо, много ме зарадва твоето мнение!emodonkov написа:.... Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални.
А според мен не тоалетните и петната по покривките са важни! В Канада дори няма много покривки в работническите столове, а пък нещата вървят някак си добре!ZanzibarHero написа: "Състоянието на частните и публичните тоалетни!"......
Когато нивото в този сектор на икономиката (като количество и качество) достигне сегашното ниво на Канада, ще мога да кажа: Да, нещата вървят добре!
......Втория критерий е броя петна по покривките на работническите столове в Англия.....
Аз такива "размити" понятия като: "гражданско общество", "гражданско мислене", "лични ценности", "личен морал", "отделен(кой) човек", се стремя да заобикалям.Жени написа:... А според мен не тоалетните и петната по покривките са важни! В Канада дори няма много покривки в работническите столове, а пък нещата вървят някак си добре!![]()
Важното е да има развито гражданско общество и мислене, за които от главно значение са личните ценности и моралът на отделният човек!
Ами в БГ чисти покривки има навсякъде примерно - аз лично не съм виждала ресторант в БГ без покривки (fast food и пица Hut ресторантите са изключение, за което не говоря)! А на теб не ти се струва, че нещата там вървят добре! Та затова ти разказвам за размитите понятия!ZanzibarHero написа:....Виж чистотата на тоалетните и покривките (примерът е за Англия '60-'70 години на 20 век) е нещо обективно, което всеки може да провери моментално!
ZanzibarHero написа: Виж чистотата на тоалетните и покривките (примерът е за Англия '60-'70 години на 20 век) е нещо обективно, което всеки може да провери моментално!
Да не би да си емигрирал и друг път, защото ако не си няма как да си бил на последаната фаза щом си още в БГ.kurta007 написа:бил съм на последната фаза и оптимизма ми си е все същияemodonkov написа:Пожелавам ти да си все същия оптимист и на последната фазаkurta007 написа: Не от всяко дърво става свирка нали знаеш
emodonkov написа:
Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални.
Не всеки един . За мен не важи. Говори само за себе си.emodonkov написа:.... Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални
Ира, това са фази които емо е описал чудесно, но те важат за хора, очакващи промяната и още повече, когато промяната се очаква да е положителна!IRA написа:Не всеки един . За мен не важи. Говори само за себе си.emodonkov написа:.... Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални
Трябва ли да плачем за тях? Това е част от глобализацията. Винаги има място за скъпи малки магазинчета, но онези не са си намерили мястото. Радвайте се. Всички ставаме емплоита в големи компании, усмихнати, учтиви и с униформички.Всичките гаражни бакалии около блока, в който живея в България бяха фалирали. Мога да дам още много примери, но се страхувам че започвам да спамя по темата.
Аз ходя на пазар в големи заради по-големия избор.mwanza написа: Винаги съм предпочитал да ходя в бакалията при Иван, отколкото в Метро. Не че стоката е различна. Отношението и мохабета и тн в Метро ги няма.