Много свежо
http://ide.li/article3076.htmlЛято в България
23.07.2008 г. Sandy
Съседката отново не ми говори и не ме поздравява. Завижда, че тази година вече за втори път съм била на почивка. За мен ходенето в България не е никаква почивка. Винаги след като точната дата на пътуването е насрочена сърцето ми се свива и ентусиазмът, който ме е накарал да си купя билет, предателски ме напуща.
Връхлитат ме стари спомени, къде топли и мили, къде направо потресаващи. Един неопределен страх прокужда съня ми в нощта преди заминаването. Какво ли ще заваря този път? Или ще се потвърдят тайните ми съмнения, че глупост голяма съм направила, дето съм емигрирала.
Всъщност, България е съвсем близо до Германия, някакъв си час и полoвина полет със самолет. Ударът по джоба си го бива. Дори с евтини билети нашата четиричленна фамилия "се ръси" минимум 800 евро, така че да си ходим когато ни се прииска, както софиянци си ходят по родните места всяка неделя, не става. Но веднъж в годината трябва, важно е за утехата на родата и за нашата собствена утеха, че имаме корени...
Първата забележителност е новата софийска аерогара.
Голяма била, казват. Модерна и въобще но... в сравнение с мюнхенската изглежда като скромна провинциална автоспирка. Но все пак, нова е! Слизаш и се качваш на самолета от ръкав, има колички да си натовариш багажа като ти го пуснат по лентата и даже тоалетните са чисти. Не трябва да газиш вода до колене и здраво да си затискаш носа да не се отровиш, както беше едно време. Всичко по евростандарт... Ашколсун!
Излязохме на Ботевградско шосе и без малко да се набухаме в цигански керван от коне, които кротко сновяха на средата на пътя в зиг-заг. Успяхме да ги задминем без да има пострадали и продължихме в очакване на следващата изненада.
Изненадата бе, че пътищата са постегнати, дупките – позакърпени, асфалтът - подновен, даже маркировката свежо изрисувана. Колите – нови, лъскави и мощни. Личи си, че капиталът щедро раздава потребителски кредити и лизинг, та да може и нашего брата да опита що е туй хубави коли. Е, още ги има соцтаратайките, но рядко. Иначе темпераментният стил на шофиране - както си го помним от едно време. Народът кара все едно е на три ракии. Абе, направо кара на три ракии. Блъска се, трепе другите и себе си и за къде бърза в крайна сметка? За под кривата круша. Вярно, че като яхнеш Тойотата, изкушението е голямо да й набиеш газта до дупка. Тя затова е и направена. Но не за българските пътища, а за немския автобан, където ограничението на скоростта е само препоръчително.
Разрухата в провинцията е още тук
Минахме покрай села и паланки. Общият фон е сив. Грозните отпечатъци на прехода все още се виждат. Изоставени домове, ръждясали, зарязани коли. Но навсякъде се ветрее българският трибагреник закачен редом със звездния кръг на ЕС. Личи си как българинът се гордее, че са го признали най-сетне за европеец. Въпреки беднотията, въпреки окаяната картинка. Бял човек е като французите, германците и швейцарците.
Направи ми впечатление, че народът по селата масово строи зидове. Гледаш къщичка, същинска избушка, порутена, мазилката се кърти, покривът ще отхвърчи, обаче опасана с нов новеничък, висок зид. Стара архитектурна традиция от османската епоха. Възродила се е. Някога зидът е пазел от чалмите и хайдуците. А сега пак от хайдуците и малцинствата и пак от съседската злоба и завист.
В София животът е друг
София не е България, както не беше и преди демокрацията. "Улиците пак са тесни, а мадамите чудесни", както се пееше някога в песента. Не разбирам от мадами, но на мъж ми на няколко пъти очите му изкачаха от орбитите. И не защото някакви неземни красавици се разхождат из София, а заради предизвикателния начин, по който са облечени. Реших и аз да си купя някаква дреха в този стил, дано отклоня шарещите очички на мъжа ми в моя посока. Няколко дрешки наистина ме впечатлиха докато оглеждах витрините в подлеза на НДК. Продавачките - адски мазни, до момента, в който не схванат, че няма да те метнат да купиш. Парцалките на пръв поглед ефектни, но ако решиш да си с европейски изисквания, забелязваш кривите тигели, висящите конци, омърляните ръбове. Цените като в Германия, даже по-високи, а квалитетът - повече от посредствен. Толкова по въпроса за мадамите. Иначе улиците изчистени, даже видях как ги мият. Уличните кучета на изчезване, заменени с жизнерадостни котараци. Сигурен признак, че благоденствието се завръща. Заведенията както винаги претъпкани догоре. Ето това много му харесвам на моя сънародник, че ако ще светът и парите да свършват той все ще намери време да седне, да хапне, да пийне, и да поплямпа на маса. Темите само се сменят в зависимост от епохата. Някога се разказваха вицове за Тато, после бе прието да се мъти политиката на висок глас, да чуят всички, че вече не ни е страх, да се плюе партията и да се хвали СДС-то или обратно. А сега разговорите на чашка се въртят около кой какво си взел, за колко си го взел, колко му е лихвата на заема, колко струват цимента и плочките за ремонта или строежа. Хуморът, еуфорията и дървената философщина са отстъпили място на кроткия еснафлък. Нито едни от приятелите, познатите и роднините не пропусна да ни попита "дали сме си зели къща или поне апартамент".
- Не сме. Живеем под наем.
- И на колко квадратни метра?
- В тристайка.
- На триста?
- Не бе в тристайка!
- Ах, добре!
Като видях колко е разочарована от мене леля ми реших, че следващата година, ще се снимам с Аудито 7-ца на съседа, пред някоя къща от съседния квартал дето живее селската шикария и задължително с новото "Рококо" на Калина, дето е женена по сметка за Германия. Ще подредя снимките в албумче, както правели българчетата от Испания, та да няма разочаровани. В крайна сметка едни от принципите на пропагандата гласи "Фактите са такива, каквито ги представяш".
Много хора са се върнали от емиграция. Случайно срещнахме на улицата познати, от предишни гурбети, на които бяхме загубили следите. Жива ме ожалиха, че съм била бледичка и поотслабнала и изобщо съм имала измъчен вид. Така е, животът в емиграция не е лесен. Сигурно са го разбрали, щом са се върнали. Аз пък забелязах, че всички в България са се позакръглили, поналели тъй да се каже или направо... Абе, направо надебелели. Очевидно народът си е възстановил спокойствието и сигурната кльопачка и като цяло се е успокоил. Няма ги вече социалните истерии, няма ги пенсионерите по площадите, няма ги озверелите хора в градския транспорт, няма ги просяците на всяка крачка. Даже чалгата и битака на Централна гара ги няма... Бурята е отминала, пластовете са се наместили. Обществото окончателно и безвъзвратно се е разделило на бедни и богати, на заминали и останали, на умрели и оцелели.
И така... до следващото лято и следващото посещение в България, което аз не искам да призная за почивка.
