ха ха ха хахаха
Becks ,вица е добър :):):)
Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика: - Не, не, искам безопасен секс! Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика: - Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!
Това май няма общо с "сеифт фърст" или "сейфт ту" но ...:)
Да живей демокрацията!
"сейфти фърст"
Ай стига с тоз Кошлуков. Той е ченге и е политзатворник колкото и Доган.
Тва по интересно.
Тва по интересно.
Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете.
Малките чавдарчета са добри другарчета.
Чавдарчето е примерно във къщи и във клас, то помни - "Пионер ще стана аз!"
Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
Чавдарчето родината свободна обича - като своя майка родна.
safety first, of courseDparo u TaHq написа:ха ха ха хахаха
Becks ,вица е добър:):)
Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика: - Не, не, искам безопасен секс! Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика: - Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!
Това май няма общо с "сеифт фърст" или "сейфт ту" но ...
Да живей демокрацията!
-
Dparo u TaHq
-
Dparo u TaHq
Becks ,спешъли фор ю :):)
Зайо Байо искал да сваля Кума-Лиса и тя се оплакала на Кумчо Вълчо. Кумчо Вълчо казал на Зайо Байо: - Говори й за цветя, тя много ги обича. Отишъл нашия пич и казал: - Като си го на зюмбюля, такъв ще ти натръндефиля, че чак листата ти ще окапят! Обаче нищо не станало и Вълчо му казал: - Говори й за строителство, тя много го обича. Зайко пак: - Като си го накирпича, такъв ще ти го бетонирам, че чак керемидите ще паднат! Да ама пак при кумчо: - Зайо, говори й за мотори, тя е влюбена в тях. И Заека: - Кума лисо, като си го на ямахам, такъв ще ти го нахондя, че чак гумите ще фръкнат!
Ицо Стоичков, човек, който е обикалял насам-натам, естествено разбира от кино, изкуство, култура... та разглеждал една изложба на световно известен художник. По едно време дошъл уредника на изложбата и го попитал: - Мистър Стоичков,да ви помогна с нещо? - Не, благодаря. Знам, че това е известната картина "Селянин люпи семки" от 17век. - Не, мистър Стоичков, това е венецианско огледало от 15 век!
Зайо Байо искал да сваля Кума-Лиса и тя се оплакала на Кумчо Вълчо. Кумчо Вълчо казал на Зайо Байо: - Говори й за цветя, тя много ги обича. Отишъл нашия пич и казал: - Като си го на зюмбюля, такъв ще ти натръндефиля, че чак листата ти ще окапят! Обаче нищо не станало и Вълчо му казал: - Говори й за строителство, тя много го обича. Зайко пак: - Като си го накирпича, такъв ще ти го бетонирам, че чак керемидите ще паднат! Да ама пак при кумчо: - Зайо, говори й за мотори, тя е влюбена в тях. И Заека: - Кума лисо, като си го на ямахам, такъв ще ти го нахондя, че чак гумите ще фръкнат!
Ицо Стоичков, човек, който е обикалял насам-натам, естествено разбира от кино, изкуство, култура... та разглеждал една изложба на световно известен художник. По едно време дошъл уредника на изложбата и го попитал: - Мистър Стоичков,да ви помогна с нещо? - Не, благодаря. Знам, че това е известната картина "Селянин люпи семки" от 17век. - Не, мистър Стоичков, това е венецианско огледало от 15 век!
-
MrGeek
- Путлер Капут
- Мнения: 16508
- Регистриран на: Вто Мар 01, 2005 4:20 am
- Местоположение: The Red Square
Наистина съм безсилен да се боря с твърдоглавието ти. Значи имаш желязна "логика", Кримонке. Същата като на онзи шоп, дето казал за жирафа "Е па такова животно нема". За теб няма никакво занчение, че въпросните членове от НК са били факт. Ама нали Кримонката си е разправяла спокойно политически вицове, значи такова нещо нема и неможе да има. Сполай ти за безценните съвети.krimon написа:ми какво да ти кажа - всичко опира до собствения и опит и възприятия. Около мен хората си разказваха свобдно вицове, критикуваха системата и нямаше и помен от застрашаващ затвор. Това ти го написаха по-горе и други хора. Сега, ти си хванал за ушите един авторитет - Г. Данаилов и ми го цитираш като последна инстанция на събитията. Няма начин да ти повярвам, ни на теб, ни на него. Ако е необходимо ще си извадя бумагите от студентските години, за да ти покажа колко други бг авторитети са на противоположното мнение на Г.Данаилов, между които светила, които блестят и в днешния политически живот. Ама няма нужда да го правя - направи референция със собствения си живот и ни разкажи как си треперил от страх да не те опандизят ако разкажеш политичски виц през 80-те години. Това ще струва в моите очи - защото ще е личн твой опит и преживяване. Кажи как са те репресирали лично - теб или семейството ти, приятелите ти, а не ми пиши какво някой си бил написал някъде си и по някакъв повод - всичко е строго субективно, еле пък в историята. И това не съм го измислила аз, а Херодот
п.п. и не се опитвай да ми вмяташ думи, които не съм казала. Ако държиш на нормален диалог, следвай нишката на разговора без да го преиначаваш. Също така без обиди - ако пишеш Кримонке, не се сърди ако те нарекат с изкилифенчен ник
Вербуван е в затвора. Става доста по-лесно, особено след като ти предложат свобода и бъдеща политическа кариера. Няма никаква логика щатен служител да търка наровете в продължение на три години.becks написа:Ай стига с тоз Кошлуков. Той е ченге и е политзатворник колкото и Доган.
-
Dparo u TaHq
Кефи ме хората като пораснат и се вживеят в ролята на родители. Някои особено яко се вземат насериозно. Мислят си, че са отговорни, загрижени, вкарват правила и забрани за всяко нещо, а всъщност най-много са смешни.
Като са сметнали канадците, че замерянето със снежни топки е опасно, ми да изчистят двора от сняг. Откъде накъде ще забраняват на децата да играят и да се забавляват? Като се замислих, май не съм виждала извадено око или счупена глава от сняг. Виж от тичане рани съм виждала.
Та исках да кажа, че ако не искаме децата да правят нещо е по-лесно да им създадем условия да не го правят, а не да забраняваме и обясняваме. То и в Канада ни е по-лесно, защото има създадени условия, а не забрани.
Като са сметнали канадците, че замерянето със снежни топки е опасно, ми да изчистят двора от сняг. Откъде накъде ще забраняват на децата да играят и да се забавляват? Като се замислих, май не съм виждала извадено око или счупена глава от сняг. Виж от тичане рани съм виждала.
Та исках да кажа, че ако не искаме децата да правят нещо е по-лесно да им създадем условия да не го правят, а не да забраняваме и обясняваме. То и в Канада ни е по-лесно, защото има създадени условия, а не забрани.
Имам най-прости вкусове. Задоволявам се само с най-доброто.
ето нещо хубаво по темата,което намерих в Нета:
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките - и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите - но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите.
Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо - вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките - и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите - но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите.
Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо - вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
-
Smart Dust
- Мнения: 926
- Регистриран на: Вто Юли 17, 2007 6:43 pm
- Местоположение: Canada
На мен пък са ми странни хората, които не гледат сериозно на ролята си на родители. Ако това не е сериозно, не знам какво друго би трябвало да бъде. В училището си има правила - какво е позволено и какво не. Следващия път като гласувате за schoolboard trustees питайте кандидатите какво им е мнението за снежните топки. Отношението "те ще ми кажат на мен какво да правя" не върви много.Specialka написа:Кефи ме хората като пораснат и се вживеят в ролята на родители. Някои особено яко се вземат насериозно. Мислят си, че са отговорни, загрижени, вкарват правила и забрани за всяко нещо, а всъщност най-много са смешни.
Като са сметнали канадците, че замерянето със снежни топки е опасно, ми да изчистят двора от сняг...
И на мен не ми харесва, че на един път до нас има ограничение 60км/ч след като върви през празно поле и няма кьорав завой и често превишавам скоростта. Спре ли ме полицай, знам за какво ще бъде. Ако искам да променя забраната, трябва да отида в общината и да се аргументирам защо. Не го правя, защото мисля че имам доста по-важни неща за вършене и забраната не ми накърнява кой знае колко човешките права.
За оплаквания: Armenian Holy Trinity Church - (416) 431-3001