И ние успяхме

[PETYA 04]

И ние успяхме на интервюто днес. Интервюто беше в 10.00 и мисля че бяхме единствени защото преди нас нямаше никой и след нас също. Аз съм водещ кандидат с френски 6/6 английски 10/10. Бакалавър Маркетинг и реклама с стаж по специалността 2,5 г. Мъжът ми френски 4/4 английски 6/6 работи като бижутер със средно образование. Имаме
син на 3г. Бях много нервна имах чувството че ще я оплескам но се бях зарекла че ще говора ако трябва глупости само да не стоя безмълвно. Въпросите бяха стандартни :
Поиска паспортите ни и свидетелството за брак
Работа: задължения, интересува се от спецификата на работата. Пита ме колко време съм била по майчинство. Интересува се предимно от последната месторабота, аз между другото съм на нова работата от 2 месеца и нямах никакви проблеми поиска ми копие от трудовата книжка с измененията. Пита ме и за задълженията на предното място. Това което ме учуди че изобщо не се интересува защо съм напуснала. Мъжът ми го питаха какво работи,задълженията му. До тук той беше добре, но като трябваше да обясни подробности за това как монтира камъни, направо се обърна към преводачката. Която мисля че беше добронамерена и ни помогна на няколко пъти. Честно - мъжът ми беше много зле с франсето даже изобщо не вярвах че ще минем. На няколко пъти му казвах какво да каже. Но г-н Жор го прие добре или по-скоро не реагира. Повече не го закачи за нищо де...
После мина на английски и на мен ми олекна имах чувството че ми се отпушиха ушите. Пита за къде съм учила английски. Поиска дипломите ни, свери ги. Пита ме дали съм писала дипломна работа – темата и дали е била използвана. След това отново на френски - Пита какво знам за Монреал, Квебек за климата. Интересува се какво искаме да работим там и дали сме се интересували – дадохме му няколко оферти от интернет. Попита дали знаем какви са наемите на апартаментите. Мисля че остана доволен от това че сме се поинтересували. Попита дали съм проверила за училища за детето аз му отговорих – не, и че нашите приятели ще ни помогнат с това. Очаквах да ни попита за приятелите, но не. След това каза че решението му е положително. И от там нататък няма смисъл да разказвам.
Наистина много позитивен и внимателен човек. Мисля че нашият френски не беше добър но според мен и важно да се опиташ да обясниш независимо дали е мн. правилно все пак по-добре отколкото да мълчиш.
Пожелавам успех на кандидатстващите след нас. Искам и да благодаря на всички които споделят опита си във форума защото на няколко пъти много ми помогнахте.
УСПЕХ!

[Таня Калинчева]

Честито! Бърза и лека процедура нататък!

[feanor]

Поздравления и от нас !Успех нататък!

П.С феанорка съм Да ,много е важно да се споделя защото винаги има нещо различно и ще е в помощ на тези след нас,ето нас например въобще не ни питаха за Квебек,но ме питаха с какви мои лични качества ще си търся работа в Монреал.

[pashevam]

Да, и аз съм съгласна с моята дружка "феанорка", че трябва да се споделя. Хем толкова неща уж знаем, а непосредствено преди интервюто прочетох някъде, че му направило добро впечатление, ако си носиш оферти за работа и тогава... о чак тогава стоплих за това, което наистина знаех, че трябва да носим... Та с други думи разпечатахме офертите в последния момент Има полза, голяма полза даже. Но сякаш още по-голяма полза има спокойствието и самообладанието, та да успее човек да извади това, което е научил

[tini]

Честито и от нас.Наистина пита горе долу едно и също.И аз се замислих за момент че няма да минем.Според мен е важното винаги да отговаряте без значение какво пита защото за много подробности пита,и да успеете да го убедите че ще се справите с трудностите.На нас мисля че това ни помогна.

[PETYA 04]

Благодарвя Ви, и дано процедурата нататък да върви бързо и леко