- това бяха първите думи когато пристигнахме с моята съпруга десиса в Торонто на петък 13.04 в Canada. Полета с чехите премина отлично с половина пътници на борда, по време на прикачането в последната зала се припотих- една служителка ни покани да се качим в самолета с децата ни преди всички, а аз си мислей край върнаха ни... Минути преди да кацнем под облаците се откри гледката към Торонто, гледаш и не вярваш мислиш си че ще се събудиш- сгради, коли, влакове, магистрали, къщи... кацнахме ок, регистрираха ни взехме си багажа малко накъсан но целия. Посрещнаха ни приятели, на които благодарим най-сърдечно, че и сме с две деца мале мале....
Регистрирахме се за PR царти, СИН, аз взех изпита за Г фул следва Здравните карти.
От скоро сме в собствено жилище- две стаи и всекидневна 950 долара на месец в Норт Йорк, работа си намерих доста бързо в автосервиз дори и вече сам в друг автосервиз пак по мое желание.
Разстоянията не са за пеша, магазините нарядко и големи, до витрината за салами се чувстваш като малечко палечко- големички са.
Онзи ден си купухме компютър Пентюм 3 за 75 долара, не че не се срещат по улиците но нямам време да обикалям и да избирам.
Всичко тук е много различно от Бг все още нищо не сме видяли, рискувахме да излезем с децата на разходка по към центъра два пъти без кола, но малкия се изморява и заспива на половината разходка и трябваше да го нося на ръце, малко хората те гледат, но пак ведбага разбират че си новообранец, дори единият път едно автобюстче за инвалиди ни качи без да сме го спирали. Автобусите вървят редовно, шофьорите сигурно са ветерани от Формула 1, газ- спирачки, като слежеш от автобуса ти се вие свят. Бързо се свиква че пешеходеца има предимство тук и с катеричките и някакви гъски които винаги с по две. Малко са които говорят английски, но търпеливо хората ти обясняват докато разбереш, дори единият път шофьора на автобуса дръпна ръчната и слезе с една пътничка да и обяснява откъде да мине.
Накратко, първите дни си е шоков удар но след няколко дни всичко се избистря и се подрежда. Трудно скъсахме с Бг тази смотана матрица /естествено не по наша вина/ ами смотана си е дори да ми се наложи да се върна някога там, пази боже. Но пак сам благодарен че съм се родил в Бг за да оценя по-хубавото, а можеше да се родя и в някои племе в джунглата и да не чуя и за България дори.
Поздрави на България!
Поздрави на всички имигранти, дерзайте!
p.s. ako ima greshki, izvenete minavam prez poshtata za krilizacia
