Така е,Бате!Виждал съм западноевропейски град,който няма кошчета за бокук по улицитеи е в пъти по-чист от табарнак сити Монтреал.bateto написа:Ми кво да кажа за чистотията.По добра е малко от българската ,но е на светлинни години зад западно европейската.
Виза ... и к'во от това (да разлаеш кучетата)
- MrGeek
- Путлер Капут
- Мнения: 16508
- Регистриран на: Вто Мар 01, 2005 4:20 am
- Местоположение: The Red Square
Гинес, съжалявам, че си паднал в канала, само не мога да си обясня от къде си толкова сигурен, че живота на останалите може да има нещо общо с твоя случай?Guinness написа:Ами вече въпроса не е по коя процедура ще се кандидатства ,а дали въобще си струва усилието,надеждите,терзанията и не на последно място парите ,да кандидатстваш,да чакаш ,да се надяваш, за да се озовеш....... у канала :tk: :tk:
Мистърчо ,съжлявам те ,че не си разбрал елементарни неща!MrGeek написа:Гинес, съжалявам, че си паднал в канала, само не мога да си обясня от къде си толкова сигурен, че живота на останалите може да има нещо общо с твоя случай?Guinness написа:Ами вече въпроса не е по коя процедура ще се кандидатства ,а дали въобще си струва усилието,надеждите,терзанията и не на последно място парите ,да кандидатстваш,да чакаш ,да се надяваш, за да се озовеш....... у канала :tk: :tk:
Ами недей да се терзаеш!Стой и си у канал и не бери грижа за другите!Колкото повече шушумиги като теб са отвъд окена,толкова по-добре!MrGeek написа:Ти мен не ме гледай. Виж по-добре как ще излезеш от канала да не те мислим и теб.Guinness написа:Мистърчо ,съжлявам те ,че не си разбрал елементарни неща!
- filipne
- Изгонен от форума
- Мнения: 3360
- Регистриран на: Съб Яну 31, 2004 12:10 am
- Местоположение: Montreal
- Обратна връзка:
Да знаеш само каква чистота е тука .. особено в центъра на Монреал .. фасове и други боклуци се търкалят на воля.estoyanova написа:Бях в Ирландия февруари месец.Там ми направи веднага впечатление невероятната чистота и колко много правят тези хора за природата и екологията.Е,аз не искам да живея сред задушаващите ме боклуци и мръсотия ,сред строежите и лайната,които са под път и над път в БГ.
Истината е,че човек трябва да си подсигури достатъчно средства,че като остарее един ден да си позволи качествено медицинско обслужване,иначе никой няма да ти обърне внимание!Особено в БГ!
А само колко много правят за природата и екологията да ти падне шапката. Ами те доскоро не знаеха какво е това екология и има ли то почва у нас
A ти в старчески дом как се виждаш? Щото след пенсия в Канада това те чака. Всичката ти пенсия отива за покриването на масрафите около живота ти в дома. А само да видиш колко оттегчени от живота са сестрите. И те ще те гледат?!estoyanova написа:А с пенсия 100 лв виждаш ли се?Аз не!
Истината е,че човек трябва да си подсигури достатъчно средства,че като остарее един ден да си позволи качествено медицинско обслужване,иначе никой няма да ти обърне внимание!
Не че казах много и кой знае какво, но това ще е последния ми постинг свързан с въпроси относно "да емигрирам или не". Всеки знае себе си, всеки се учи от себе си. Аз се водя понякога от принципа "хубаво е човек да се учи от чуждите грешки", но явно за някои неща това е невъзможно. На всеки който е на кръстопътя на големите решения пожелавам успех при взимането им. Аз съм са опраил, че съм тръгнал хората да оправям...
На въпроса защо не се връщам, защото при мен вече нещата няма да същите, каквито ги оставих.
Път, дълъг десет хиляди стъпки, започва с първата стъпка.
Лао Дзъ
Човекът се ражда, отваря очи и започва да опознава света, който го заобикаля. Той е още толкова малък и толкова безпомощен, че не може дори да седи сам и трябва да го подпрат със завивката и възглавничката му. Времето минава. Той расте и укрепва и идва моментът, когато трябва да се научи да ходи и да направи първата крачка - да постави началото на всичко, което му предстои да извърши или да му се случи в живота. След първата крачка той ще направи може би хиляди, може би милиони крачки, но винаги най-важна и най-трудна ще остане тази първа крачка.
И тази история ще се повтаря отново всеки път, когато той трябва да постави начало на нещо ново в своя живот.
Всяко начало е трудно!
Защото трябва не само да се вземе решение, но и да се преодолее инерцията на всекидневието, с което сме се сраснали. Защото трябва да се преодолее инерцията на нашето мислене и инерцията на нашия живот, инерцията на времето, в което живеем.
И ние искаме или не, осъзнавайки или не отговорността пред себе си и пред другите, вземаме решение, правим първата крачка и тръгваме по пътя.
По кой път, ще попитате вие.
Защо питате, ще ви отговоря с въпрос аз. Питайте себе си. Нали вие всеки ден го правите. Вие всеки ден вземате решение и тръгвате по пътя, който сте избрали.
Е, ясно, ще кажете вие. Пак ще ни разказвате историята от книгата “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол.
Да. Това, което ще ви разкажа в тази книга, има действително доста общо с историята за Алиса в страната на чудесата, но в него има и още много важни и сериозни неща.
Освен това сигурни ли сте, че сте запознати с цялата история за Алиса, а не само с част от нея, защото аз сега възнамерявам да ви запозная с цялата.
И така, Алиса, виждайки Котарака на дървото, го попитала:
- Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?
- Зависи къде искаш да отидеш! – отвърна Котарака.
- Все ми е едно къде....
- Значи все едно е и накъде ще вървиш!
- Ама аз ВСЕ НЯКЪДЕ искам да стигна! – поясни Алиса.
- О, ти все ще стигнеш някъде – стига да вървиш достатъчно
дълго! – заключи Котарака.
Е, можеш ли да го отречеш?
Какво правят хората, когато истината е очевидна, но не искат да я приемат?
Те просто прогонват нежеланите мисли и ги заменят с други. Правят всичко възможно да не изглеждат глупави най-вече в собствените си очи.
Как го правят? Ами, отклоняват разговора в друга посока.
Така че Алиса реши да го попита нещо друго:
- Що за хора живеят насам?
- Ей, НАТАМ – махна с дясната си лапа Котарака – живее Шапкаря. А пък, ей, НАТАМ – и той махна с лявата си лапа – живее Мартенския заек. И двамата са смахнати.
- Ама аз не искам да ходя при смахнати! – възкликна Алиса.
- Искаш, не искаш – няма как – възрази й Котарака. – Всички тук са смахнати. Аз, ти ...
- Вие пък откъде знаете, че АЗ съм смахната?!
- Трябва да си – отвърна Котарака. – Иначе какво ще търсиш тук?
Навсякъде живеят хора, хора като хора, и на пръв поглед, всичко е наред. Но не бързайте с изводите. Всички тук са смахнати! Но не го разбират. Като че ли само Котарака го разбира ...
А откъде той знае, че Алиса е също смахната.
Ами защото тя живее в този свят, иначе какво ще търси тук...
И така, тук, пред нас, застава големият въпрос:
Как да се живее в един свят, в който всички са смахнати? В каква посока да направим първата крачка, когато НАКЪДЕТО и да тръгнеш, ще стигнеш НЯКЪДЕ, а всички тук са смахнати?
- Ами вие, откъде знаете, че сте смахнат?
- Да започнем с това ... аз ръмжа, когато се радвам, и махам с опашка, когато се разсърдя. Значи не съм наред, сиреч, смахнат съм.
- Според мен вие не ръмжите, а мъркате – каза Алиса. – Аз поне му викам така.
- Викай му както си искаш, все е тая – рече Котарака.
Да започнем с това.... , че ние, каквото и да правим, веднага и винаги имаме някакво обяснение. Не ви ли изглежда странно?
След като всеки от нас за всяко нещо винаги има обяснение, то всяко нещо би следвало да има, колкото си искаш, обяснения... Значи, ако ние приемем тези наши обяснения, без да разбираме тяхното естество и природата на нашия ум, то не сме наред, сиреч, смахнати сме.
Е, можем да наричаме нещата както си искаме, все е тая.
Al Bundy, bateto и всички други не спирайте да пишете, добре е човек да е подготвен и малко поизтрезнял от първоначалния ентусиазъм, когато прави такава крачка. Иначе всичко е индивидуално - езици, професия, късмет - предпоставките за материалния успех, а още по-индивидуално е усещането за нещата - авантюризъм и възраст, носталгия, любов към близките в БГ. Хубавото е, че все повече хората в БГ започват да се чувстват свободни да отидат където искат, понякога откриват, че има други по-прекрасни места по света, понякога се оказва, че е хубаво да живеят в БГ. Засега БГ за разлика от другаде все още има традиции и дух, животът не е само трупане на вещи и пари. Иначе ... Забраненият плод е най-сладък, затова понякога за хора били затворени за дълго в една държава, платената имиграция изглежда сбъдната мечта ...
Здравейте,
Клисуров, далеч съм от идеята да те съветвам. Най-малкото защото не съм на твоята възраст и опит. Ще споделя само какви са моите движещи сили да искам да замина за Канада.
Знам, че там няма да живея по-добре. Събирам усилено информация какво мога да очаквам в Канада: от форума, от познати, дори прочетох книгата на Миков (След 6 години в Канада). Много от нещата ме учудиха, много се опитвах да си представя как е там и т.н. Вече знам, че там няма да ми е по-лесно, напротив. Живота ми в България не е особено хубав - работя по 12 часа, 7 дена и накрая едвам свързваме двата края. Но е сравнително спокоен. Най-малкото защото съм роден тук и познавам обстановката. Сигурен съм, че мога да подобря нещата. Мога да работя повече, да намеря други решения и малко, по малко да подобря нещата.
В Канада не очаквам да е по-различно. И там ще се работи по 12 часа и 7 дена. И там няма да виждам семейството си повече от 2-3 часа на ден. Вярно, чужда обстановка, непозната.
Пък и винаги можем да се върнем (със семейството ми). Не си поставяме крайни цели. По-точно - няма да късаме с България.
Обаче защо си струва. Както казва съпругата ми: това е още един хоризонт. Ние сме живели винаги в България и не знаем нищо друго.
Канада ще ни даде още един поглед върху живота, а това си струва според нас. Без заначение на каква възраст сме. И така - въпросът е дали търсим лесен живот или нещо повече.
Както вече се прокрадна идеята в други изказвания - нашите грешки най-добре ни учат.
Клисуров, далеч съм от идеята да те съветвам. Най-малкото защото не съм на твоята възраст и опит. Ще споделя само какви са моите движещи сили да искам да замина за Канада.
Знам, че там няма да живея по-добре. Събирам усилено информация какво мога да очаквам в Канада: от форума, от познати, дори прочетох книгата на Миков (След 6 години в Канада). Много от нещата ме учудиха, много се опитвах да си представя как е там и т.н. Вече знам, че там няма да ми е по-лесно, напротив. Живота ми в България не е особено хубав - работя по 12 часа, 7 дена и накрая едвам свързваме двата края. Но е сравнително спокоен. Най-малкото защото съм роден тук и познавам обстановката. Сигурен съм, че мога да подобря нещата. Мога да работя повече, да намеря други решения и малко, по малко да подобря нещата.
В Канада не очаквам да е по-различно. И там ще се работи по 12 часа и 7 дена. И там няма да виждам семейството си повече от 2-3 часа на ден. Вярно, чужда обстановка, непозната.
Пък и винаги можем да се върнем (със семейството ми). Не си поставяме крайни цели. По-точно - няма да късаме с България.
Обаче защо си струва. Както казва съпругата ми: това е още един хоризонт. Ние сме живели винаги в България и не знаем нищо друго.
Канада ще ни даде още един поглед върху живота, а това си струва според нас. Без заначение на каква възраст сме. И така - въпросът е дали търсим лесен живот или нещо повече.
Както вече се прокрадна идеята в други изказвания - нашите грешки най-добре ни учат.
- bliasaka
- Блясъчко Мечтателник
- Мнения: 350
- Регистриран на: Пон Авг 04, 2003 1:20 pm
- Местоположение: Canada
semeen написа:Здравейте,
Клисуров, далеч съм от идеята да те съветвам. Най-малкото защото не съм на твоята възраст и опит. Ще споделя само какви са моите движещи сили да искам да замина за Канада.
Знам, че там няма да живея по-добре. Събирам усилено информация какво мога да очаквам в Канада: от форума, от познати, дори прочетох книгата на Миков (След 6 години в Канада). Много от нещата ме учудиха, много се опитвах да си представя как е там и т.н. Вече знам, че там няма да ми е по-лесно, напротив. Живота ми в България не е особено хубав - работя по 12 часа, 7 дена и накрая едвам свързваме двата края. Но е сравнително спокоен. Най-малкото защото съм роден тук и познавам обстановката. Сигурен съм, че мога да подобря нещата. Мога да работя повече, да намеря други решения и малко, по малко да подобря нещата.
В Канада не очаквам да е по-различно. И там ще се работи по 12 часа и 7 дена. И там няма да виждам семейството си повече от 2-3 часа на ден. Вярно, чужда обстановка, непозната.
Пък и винаги можем да се върнем (със семейството ми). Не си поставяме крайни цели. По-точно - няма да късаме с България.
Обаче защо си струва. Както казва съпругата ми: това е още един хоризонт. Ние сме живели винаги в България и не знаем нищо друго.
Канада ще ни даде още един поглед върху живота, а това си струва според нас. Без заначение на каква възраст сме. И така - въпросът е дали търсим лесен живот или нещо повече.
Както вече се прокрадна идеята в други изказвания - нашите грешки най-добре ни учат.
- estoyanova
- Мнения: 628
- Регистриран на: Съб Авг 23, 2003 1:34 pm
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка:
Здравейте отново!
Темата "ЗА" и "ПРОТИВ" винаги ще бъде актуална.Но според скромното ми мнение,форумите са полезни като ориентир,но могат да създадат и грешна представа.Като пример ще дам факта,че успях да посетя няколко европейски дестинации/едната от които за повече от 10 дни/ Преди да тръгна бях слушала от познати купища негативни оценки за тези места/Италия,Ирландия,Франция/.Аз обаче останах очарована!Намерих навсякъде по нещо интересно и вълнуващо.Идеални места няма никъде!
Моят съвет е ,ако имате реална възможност не се колебайте!Отидете и вижте сами!Всеки човек носи различна индивидуалност,темперамент и потенциал.Не четете само форуми.Има хора,чиято нагласа е да четат негативни теми и да си казват "Ето,значи наистина е гадно там!Какво ще правя аз?Тук ми е добре!" Как ще живеете решавате вие!Бъдете смели,малко авантюристи!Затова е интересен живота!Надскачайте всеки ден собствените си възможности и имайте самочувствие,че живеете един достоен живот!
Темата "ЗА" и "ПРОТИВ" винаги ще бъде актуална.Но според скромното ми мнение,форумите са полезни като ориентир,но могат да създадат и грешна представа.Като пример ще дам факта,че успях да посетя няколко европейски дестинации/едната от които за повече от 10 дни/ Преди да тръгна бях слушала от познати купища негативни оценки за тези места/Италия,Ирландия,Франция/.Аз обаче останах очарована!Намерих навсякъде по нещо интересно и вълнуващо.Идеални места няма никъде!
Моят съвет е ,ако имате реална възможност не се колебайте!Отидете и вижте сами!Всеки човек носи различна индивидуалност,темперамент и потенциал.Не четете само форуми.Има хора,чиято нагласа е да четат негативни теми и да си казват "Ето,значи наистина е гадно там!Какво ще правя аз?Тук ми е добре!" Как ще живеете решавате вие!Бъдете смели,малко авантюристи!Затова е интересен живота!Надскачайте всеки ден собствените си възможности и имайте самочувствие,че живеете един достоен живот!
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ-ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ