Marto, вярвам ти че никой не ти е повярвал, но да знаеш, че си щастлив 1. щото не ти казаха, че си получил работа, щото живееш "на м_ _ _ _ _ а си" и 2. щото не те обявиха за а/връзкар или б/лъжец

а иначе - поздрави и успех! ти си още едно доказателство, че всичко може! и да, вярно е за езика, още веднъж ще го кажа - за мен е може би най-важното, и продължавам да го уча, гледам постоянно да запомням думи или изрази употребени по специфичен начин и така

също е вярно, че в определени случаи това, че сме имигранти и сме се преборили с много неща, за да сме тук помага. просто зависи за каква работа кандидатства човек. аз също имам такъв опит - по-скоро респект към това, което сме преодолели, което на тях им се струва адски трудно. така че и това може да е фактор, но не винаги все пак
canat, не съм те нападнала още

засега го раздавам приятелската

ми примери ... аз главно в работата си създавам контакти, но трябва да призная, че ги държа на работно ниво, защото имам лек проблем с клюкарстването и интригантстването в правителството, та предпочитам тези хора да са отвъд бариерата на личния ми живот

иначе имаме приятели, главно на съпруга ми от студентските години... познаваме и някои имигранти тук, европейци са... специално тук, в тази провинция, хората са по-затворени, защото няма чак такива имигрантски общности и като цяло едно домакинство обикновено общува с 2-3 други, най-често съседски и това е. аз имам колеги канадци, които са били в Европа на работа през последните 2-3 години и като са се върнали са установили, че приятелите им отпреди не изгарят от желание да се виждат с тях

та не е само към имигрантите, просто към нас е в по-голяма степен, но по принцип тук хората са по-затворени.
иначе си прав за усмихнатото лице - аз все забравям да се хиля постоянно и получавам по някой укорен поглед от време на време и пак слагам дежурната усмивка

което ... мен лично ме притеснява, щото тея дето най-се хилят, най-често са си сложили ножа в задния джоб... но, е добре да се усмихвате постоянно...
