Петък 13 не се оказа фатален ден за мен, и успях да се сдобия със сертификата за селекция, въпреки че мисията не мина много гладко и на моменти си мислех, че става невъзножна. Та конкретно по интервюто. След 20 мин чакане, което май се оказва че е обичайно, бях поканен при мадам Хорне. Много мнения четох за бабето, но според мен тя е чиновничка която си върши работата, като внимателно преценя всяка твоя дума и реакция, и се стреми да те провокира по много начини, хем да провери реакциите ти (не физическите
), хем да разбере какво е нивото на френския ти (не забелязах въобще мадам да се усмихва). А моето ниво на френски беше 5/4. След обичайното представяне и рязяснение, че всичко е точкова система, и трябва да се сверят документите и дали говоря френски, мадам ми поиска паспорта. Забеляза, че имам виза за UK, но все пак реши да пита дали съм ходил в Канада и дали това е виза за САЩ!!! След това поиска всички дипломи с въпроси какво съм учил и кога съм завършил. Къде съм учил френски, колко часа и въпроса с който ме изненада, дали аз съм ходил при учителката по френски или тя е идвала у нас. Въпроса на английски беше дали е по-добър от френския ми. След това обичайния въпрос защо искам да имигрирам в Квебек? Реших да започна с една на пръв поглед обикновена фраза от типа, че процедурата на Квебек е лесна, проста и бърза, но се оказа голяма грешка. Започна се с въпросите защо смятам че е проста? С коя процедура я срявнявам? Защото е лесна ли искам да имигрирам там? Какво значи проста? При което с моя френски криво-ляво успях да се измъкна. След това последва въпроса какво ще работя там? Отговорих, че искам да работя и да се развивам по специалността която съм завършил и която практикувам (в областа на телекомуникациите), както че имам познания от компютри, но се оказа че компютърните специалисти не трябва да приравнява образованието си, а инж. по електроника трябва. За да докажа че мога да си намеря работа там бях изтеглил няколко оферти, но се оказа че си вкарах авто-гол. За офертите които бяха за по-ниско квалифицирана работа нямаше проблем, но според мадам били под квалификацията ми и не удовлетворавали желанието ми да се развивам професионално, а в едната която беше според мен близка до специалността ми, сред многото критерии се изискваше познания по Оракъл, а аз като честен българин си признах не нямам такива, и мадам избухна. Каза че няма да ме назначат по тази оферта, че трябва да уча Оракъл и без Оракъл никъде няма да ме вземат, и излезе че според мадам всички фирми търсят хора с Оракъл и трябва задължително да го науча. Опитах се със моя скромен френски да и обясня, че не смятам да уча Оракъл нито тук, нито там и че има и друга работа без да е необходимо да го знам, което още повече я подразни и започна да ръси един поток от думи да удря с офертите ми за работа в бюрото, което тотално ме обърка и нищо не разбрах и трябваше да се намесва преводачката да ми обяснява че мадам искала да каже че не трябва да свивам възможносттите си за търсене на работа, а напротив че трябва да ги увеличавам и че е добре да седна и да науча Оракъл. Реших да си замълча и да пасувам. Интервюто продължи с това какво знам за Квебек, като мадам се дразнеше много от произношението ми на някои думи и ме караше да ги повтарям по няколко пъти (е какво да направя че съм с английска гимназия и със свикнал с английския). Въпреки че ходих в UK за обучение, мадам въобще не пожела да ми погледне сертификатите, а ме попита какво ми е харесало там, успял ли съм да си почина, на дискотека дали съм ходил?!!!!! (успях някак си да и обясня че съм отишъл на обучение, а не на развлечение). Пита в какво се състои работата ми, как си оценявам френския и няколко въпроса които според нея трябвало да прецени какво ми е нивото по френски (от интервюто до тук не успя ли да прецени, та още ще пита!!!), а въпросите бяха от типа какво е най-трудното в сегашната ми работа, кое е най-лесното, какво не ми харесва в работата и какво ми харесва ....
Продължи се с въпросите за парите, дали съм подписал декларациите и дали ги нося, дали имам приятели или познати в Квебек. Отговорих, че имам. Поиска ми декларация от тях, но и отговорих че нямам защото в документите които ми искаха да нося, такава декларация не беше упомената. Никаква реакция от мадам (така и не разбрах дали ми даде тази точица или не). Накрая мадам гледа нещо по някакви таблички, смята, щрака по компютъра и ми каза че събирам точките и ще ми даде сертификата (въпреки, че ми се стори, че го направи с не особено желание).
Препоръки: подбирайте внимателно думите си, когато говорите с мадам, не губете самообладание и не и давайте оферти за работа, ако не покривате някой от критериите по тях. Специално за компютърните специалисти: мадам не прави много разлика от човек, който разбира от hardware и software. Според нея всички са програмисти и като такива трябва да знаят Oracle и SyBase, защото според нея компаниите търсят само такива специалисти.
Успех на всички с предстоящи интервюта. Повече самочувствие, спокойствие и увереност, защото поне за сега не съм чул някой да е имал категоричен отказ от мадам Хорне. Надявам се да съм успял да ви помогна поне малко.
И не на последно място, искрени благодарности на Женя Узунова от Пловдив, невероятен човек и педагог. Благодаря ти Женя
Bon chance!!!
