Само едно малко допълнение - нали съм от провинцията, нейсе имаме си и ние летище. Та, за да не бъдем пристрастни, говорейки единствено за столичното такова, нека да отбележа, че и другаде има паспортни проверки и съответните униформени служители. Не мога да кажа как са столичните им колеги, все през "наше село" съм минавала, но не мога да се оплача от качеството на обслужване - и на връщане в България, и на излизане от нея. На влизане в България те поздравяват с добре дошъл на Българска територия, питат как е бил полета, пожелават ти приятно изкарване на отпуската. Бяха направили и доста вълнуващо изключение за майка ми например - тя си е в България, но понеже не си беше виждала щерката и внучката от доста време, явно нетърпението и вълнението са били огромни - та й бяха разрешили да влезе в залата, където се чака багажа по въртящите ленти и където не се допускат "външни лица". На излизане от България също не са правили проблеми - показваш си необходимите документи, изпращат те с "до догодина" и се приключва с всичко.
За сметка на това, мъжа и имаше сериозни проблеми тук на Канадска територия. Каца за 3-ти път вече на летището в Торонто, откъдето трябва да направи връзка за Mонреал. Има малко време до полета за Монреал и като че ли по закона на Мърфи точно този път, за да му стане още по-напрегнато и притеснено, карат го да си отвори куфарите, започва претърсването им. Да отбележа, че мъжа ми не носи хранителни продукти, само една бутилка бира "Болярка" тъмно 1.5л...ми слабост ми е, донесе ми я кучето

. Бутилката бира не представлява проблем, но се стига до един дървен сувенир, спомен от Пирин, с малко причудлива форма. И тук, митничаря задава изконния "граничен" въпрос - "Господине, това бомба ли е?"

. Mъжа ми запазил самообладание, въпреки противоречивите чувства бушуващи в неговата душа и отговорил, че това е вкаменена дървесна гъба. Но митничаря не спира да блести с интелигентността си, заявявайки, че по дърветата гъби не растат, че гъби има само по земята...някои от тях отровни, други не. :idea: А полета за Mонреал не чака. Вкарали го мъжа ми в една стаичка, извикали още служители канадски, даже и някакъв инспектор, който след подробно изследване на сувенира стигнал до умозаключението, че това всъщност не е бомба. Най-накрая го пуснали моя мъж да си ходи по живо по здраво, багажа в куфарите бил в състояние, в което затварянето им се оказало истинско предизвикателство. Добре, че поне не изпусна полета за Монреал.
Та мисълта ми беше, че много зависи на какъв служител ще попаднеш, навсякъде има идиоти и не е някак си сериозно всичко отрицателно да се приписва само на Българските институции и служители. И тук сме виждали какви ли не случаи на безхаберие и непрофесионализъм.