Jeeves написа:
Док, не съм казал нещо нередно, нали? Пък и ти сам се издаде

Всичко е All right!
Спокойно.Няма нищо за криене или издаване.
Тръгнах от Канада за БГ с пълното съзнание,че ще се върна в първия момент който пооправя нещата си в личен план.Пък и исках да оставя детето си в БГ.Така реших и така постъпих за момента......... тогава.
Дори и грешка да е било.Вече е минало.
Не съм спирал да мисля за по-бързото ми връщане в Канада.Други фактори налагаха или определяха оставането ми в БГ до момента.И за да мога да преживявам тук се налагаше да започна да работя.Това за което съм учил.
А по темата:
Има една поговорка,че всяка монета има две страни.Така е и с Канада.И там има добри и лоши неща.Лоши за нас основно, защото ние отиваме там,в техния свят и се налага да започваме от нулата.Да се докажем доколкото можем.Което никак,ама НИКАК не е лесно.
Колкото и да ги дъвчим тези две теми до никъде няма да я докараме.Много е трудно да прецениш,претеглиш нещата "За" и "Против".Как да го направиш?В какви мерни единици?
Много приятели на които държа са ме съветвали да претегля трезво нещата и да решавам.Не става така.Как да претеглиш?
Човек винаги на даден етап от живота си се налага да вземе някакво решение/или да не вземе такова,което всъщност си е пак някакво решение/ и да действа/или да не действа/.
И само бъдещето ще покаже дали сме постъпвали правилно или не,когато нещата вече са безвъзвратно отминали и не подлежат на корекция или рестарт.А живота изтича много бързо-като пясък през пръстите на ръцете ни.
Колкото до нас-имаме PR карти и всички права да се завърнем в Канада и да се постарая и помъча да осигуря там по-сносен живот за детето ми и мен.Тука вече без изхвърляне защото вероятността да работя като лекар клони към нула, а пък по специалността ми-Абсолютна нула!Живота сам ни подсказва и предлага неща на място.Там!Така и да го мислим-нищо няма да измислим.
И в БГ да остана ще оцелеем.Имам база.................НО НИКОГА до края на живота си не бих си простил да имам възможността и правата да живея в Канада и да ги проиграя с лека ръка.
И като порасне детето ми и в един хубав ден ми зададе въпроса:
-Защо тати,като имахме възможност да се върнем в Канада ти не го направи а сега ни обричаш на мизерия и тормоз?И аз ли ще се превърна в поредния унизително нископлатен висшист като всички останали?
Тогава какво ще му отговарям?
-А???
Не,че в Канада ще цъфнем и вържем ама..................... заслужава си да се опита!
Пък каквото- такова.
И пак казвам-Всичко е относително!
Док..................