За посрещането на летището ....?
-
todoto
Krimon-e дядо ти Лао ги е надробил едни не е за разправяне 
.
ТХЦ му викаше Лальо Дзъовски . Та той си немал работа човека и писал, писал, че се олял. Цели 5000 йероглифа написал и те взели, че оцелели има нема на половината на йероглифите му само че в години. Вероятно и още толкова ще оцелеят. А ние тук пишем хиляди писанки дето оцеляват я има я няма един-два дни 
. Его на и аз съм заполовил хилядарката 
.
Ето ти обаче нещо написано от индиец за днешните "духовници"
.
"Животът не е душа, животът не е тяло, животът е и двете. Ти не си тяло и душа, ти си душатяло. Това "и" е опасно, остави го. Виждал съм хора, които са го отстранили, но все пак, когато мислят за душатяло, не могат да направят от тях една дума, поставят малко тире вместо "и" между двете. Дори това тире е опасно, отстрани и него. Направи душатяло една дума. То е едно. Превърни материяум в една дума; превърни този свят и онзи свят в едно. Нека твоят Бог бъде тук, долу в материята и нека твоята материя се издигне високо и да се влее в Бога. Тогава как ще говориш за духовност?
В Индия тази болест е твърде древна, тази болест на духовността. Хората идват при мен, духовни хора. Без да ме познават добре, понякога идват при мен по погрешка. На един дъх говорят за своята духовност и за материализма на другите. В Индия това е клише, че Западът е материален, а Изтокът е духовен. Това са глупости. Това може да го каже само един фанатичен, шизофреничен ум. То възниква от разделянето на душата и тялото - така всичко останало ще бъде разделено, така в целия си живот ще носиш разделянето. Дори и тялото е разделено на две: горната част на тялото е нещо по-висше, а долната част на тялото наистина е долна - долна като оценка. Тялото и душата са разделени, така и самото тяло е разделено: долната част е някак си мръсна, горната част е свещена, свята. В действителност, къде вътре в тялото има разделяне? Можеш ли да отбележиш мястото, откъдето започва долната част на тялото? Кръвта циркулира по цялото тяло, една и съща кръв. Цялото тяло е една система, как можеш да го разделяш? А на хората, които разделят, им кажи: "Отрежете долната част на тялото и живейте с горната. Тогава ще видим.Те незабавно ще у мрат.
Това се случва с духовните хора, те са мъртви хора. Такова е моето впечатление: че даже и материалистите са по-живи от твоите духовни хора, защото материалистите дълбоко в себе си чувстват, че някой ден ще се опитат да станат също духовни. Те не осъждат. По-скоро, обратното, в себе си чувстват самоосъждане, вина, че не са отишли в храма, а при проститутката; че не се молят, а отиват на купон с песни и танци. Знаят, че правят нещо нередно, чувстват се унижени. Така че за тях възможността съществува, защото егото се чувства наранено. А духовният човек е елин егоист Всъщност, понятието за Бога е създадено от най-големите егоисти на света - за да осъдят другите и да оценят високо себе си.
Бог е тотален, ала Богът на така наречените духовни хора не е тотален. Техният Бог е само една абстракция, мисъл, чиста мисъл без никакъв живот в нея.
Лаодзъ не е духовен в този смисъл,и не би позволил никаква духовност около себе си. Той просто е за тоталностга; той е за неразделянето. И аз съм за неразделянето. Когато те посвещавам в саняс, не те посвещавам в духовност, посвещавам те в живота на цялото - опитвам се да те направя свещен, а не духовен. И помни, под свят винаги имам предвид целостността, в която ще живееш един цялостен живот - органично цялостен живот на тяло, душа, свят, Бог, пазар и медитация; един цялостен живот, в който не съществува никакво разделяне; лееща се енергия, която не е разделена. Не искам в теб да има някакви херметически затворени отделения. Твоето същество трябва да е гъвкаво. Трябва да си смел, толкова смел, че дори грешникът да може да съществува до светеца в теб и светецът да не се страхува, а грешникът да не се чувства порицан. Когато твоят светец и грешник се приближават все повече и повече и един ден се превърнат в едно, ти си станал свят. Тогава не отхвърляш нищо, не казваш "не", казал си "да" на целия живот такъв, какъвто е, без никакви предварителни условия. Казал си "да" на целия живот - за мен това е религиозен човек.
Същото важи и за Лаодзъ: той не се интересува от развитието, развитието ще поеме по свой собствен път - ти просто изживявай този момент. Той не се тревожи за духовността - недей да се грижиш за духовността - просто живей тотално, и духовността сама ще се погрижи за себе си. Тя ще се появи - тя е разцъфтяване, не е изучаване."
.ТХЦ му викаше Лальо Дзъовски
. Та той си немал работа човека и писал, писал, че се олял. Цели 5000 йероглифа написал и те взели, че оцелели има нема на половината на йероглифите му само че в години. Вероятно и още толкова ще оцелеят. А ние тук пишем хиляди писанки дето оцеляват я има я няма един-два дни . Его на и аз съм заполовил хилядарката .Ето ти обаче нещо написано от индиец за днешните "духовници"
."Животът не е душа, животът не е тяло, животът е и двете. Ти не си тяло и душа, ти си душатяло. Това "и" е опасно, остави го. Виждал съм хора, които са го отстранили, но все пак, когато мислят за душатяло, не могат да направят от тях една дума, поставят малко тире вместо "и" между двете. Дори това тире е опасно, отстрани и него. Направи душатяло една дума. То е едно. Превърни материяум в една дума; превърни този свят и онзи свят в едно. Нека твоят Бог бъде тук, долу в материята и нека твоята материя се издигне високо и да се влее в Бога. Тогава как ще говориш за духовност?
В Индия тази болест е твърде древна, тази болест на духовността. Хората идват при мен, духовни хора. Без да ме познават добре, понякога идват при мен по погрешка. На един дъх говорят за своята духовност и за материализма на другите. В Индия това е клише, че Западът е материален, а Изтокът е духовен. Това са глупости. Това може да го каже само един фанатичен, шизофреничен ум. То възниква от разделянето на душата и тялото - така всичко останало ще бъде разделено, така в целия си живот ще носиш разделянето. Дори и тялото е разделено на две: горната част на тялото е нещо по-висше, а долната част на тялото наистина е долна - долна като оценка. Тялото и душата са разделени, така и самото тяло е разделено: долната част е някак си мръсна, горната част е свещена, свята. В действителност, къде вътре в тялото има разделяне? Можеш ли да отбележиш мястото, откъдето започва долната част на тялото? Кръвта циркулира по цялото тяло, една и съща кръв. Цялото тяло е една система, как можеш да го разделяш? А на хората, които разделят, им кажи: "Отрежете долната част на тялото и живейте с горната. Тогава ще видим.Те незабавно ще у мрат.
Това се случва с духовните хора, те са мъртви хора. Такова е моето впечатление: че даже и материалистите са по-живи от твоите духовни хора, защото материалистите дълбоко в себе си чувстват, че някой ден ще се опитат да станат също духовни. Те не осъждат. По-скоро, обратното, в себе си чувстват самоосъждане, вина, че не са отишли в храма, а при проститутката; че не се молят, а отиват на купон с песни и танци. Знаят, че правят нещо нередно, чувстват се унижени. Така че за тях възможността съществува, защото егото се чувства наранено. А духовният човек е елин егоист Всъщност, понятието за Бога е създадено от най-големите егоисти на света - за да осъдят другите и да оценят високо себе си.
Бог е тотален, ала Богът на така наречените духовни хора не е тотален. Техният Бог е само една абстракция, мисъл, чиста мисъл без никакъв живот в нея.
Лаодзъ не е духовен в този смисъл,и не би позволил никаква духовност около себе си. Той просто е за тоталностга; той е за неразделянето. И аз съм за неразделянето. Когато те посвещавам в саняс, не те посвещавам в духовност, посвещавам те в живота на цялото - опитвам се да те направя свещен, а не духовен. И помни, под свят винаги имам предвид целостността, в която ще живееш един цялостен живот - органично цялостен живот на тяло, душа, свят, Бог, пазар и медитация; един цялостен живот, в който не съществува никакво разделяне; лееща се енергия, която не е разделена. Не искам в теб да има някакви херметически затворени отделения. Твоето същество трябва да е гъвкаво. Трябва да си смел, толкова смел, че дори грешникът да може да съществува до светеца в теб и светецът да не се страхува, а грешникът да не се чувства порицан. Когато твоят светец и грешник се приближават все повече и повече и един ден се превърнат в едно, ти си станал свят. Тогава не отхвърляш нищо, не казваш "не", казал си "да" на целия живот такъв, какъвто е, без никакви предварителни условия. Казал си "да" на целия живот - за мен това е религиозен човек.
Същото важи и за Лаодзъ: той не се интересува от развитието, развитието ще поеме по свой собствен път - ти просто изживявай този момент. Той не се тревожи за духовността - недей да се грижиш за духовността - просто живей тотално, и духовността сама ще се погрижи за себе си. Тя ще се появи - тя е разцъфтяване, не е изучаване."
-
todoto
Ами аз кво казах, точно същото.todoto написа:Що бе, то на летището е хубаво да има и посрещачи. На вас каца ли ви се на празно летище. Па като нема кой да ги посрещне хората може и наш Лальо а дойде, що па не
Крайно време беше!!!Аз само да уточня лекинко, че преди всичко ми се каца на летище. Него да го има, а останалото са бонуси, да не кажа глезотии.
-
todoto
E па аиде още малко от наш Лальо посрещача, да им е хаирлия на хората кат кацат на летишето значи 
.
"Опитай се да разбереш, че егото не е субстанциално; егото е като сянка. Тялото се движи - то прави сянка, физическа сянка; умът се движи - създава се умствена сянка. Тази умствена сянка е егото. Когато умът спре, не съществува его, когато умът не функционира, не съществува его. Когато умът работи, егото съществува; ако умът работи прекалено много, егото е представено в твърде голяма степен. Затова ще видиш: хората, които прекалено много работят с главата, са по-егоистични от всеки друг. Брамините,. учените, професорите, пандитите, така наречената интелигенция, те притежават най-изтънченото его. Интелектуалците, писателите, поетите, философите - те притежават най-изтънченото его. Не са нищо друго, освен его - само едни глави са.
Хората, които работят с ръцете си, които наричат "работна ръка", са смирени хора. Отиди в някое малко селце на селяни, работници, фермери, които работят с ръцете си Те са смирени хора.
Има една история за Конфуций. Историята е стара, като Лаодзъ.
Конфуций пътувал, минавал през някакво село, и видял един старец да вади вода от кладенеца и да полива нивата си. Работата била много тежка, а слънцето препичало. Мислейки си, че вероятно този старец не е чувал, че съществуват механични средства за вадене на вода от кладенец -можеш да използваш коне или волове и ще ти е много по-лесно, отколкото да вадиш водата сам - Конфуций се приближил до стареца и казал:
--Не си ли чувал, че сега са измислили механични средства? Водата може да се вади много лесно от кладенеца и работата, която вършиш за дванадесет часа, може да се свърши за половин час. Конете могат да я свършат. Защо се мъчиш толкова много, без никаква нужда? Та ти си толкова стар.
Старецът трябвало да има деветдесет години.
Той казал:
- Винаги е по-добре да се работи с ръцете, защото когато се използват хитроумни средства, се появява хитроумният ум. Всъщност, единствено лукавият ум използва лукави средства. Не се опитвай да ме поквариш. Аз съм един стар човек, позволи ми да умра така невинен, както съм се родил. Много е хубаво да работиш с ръцете си. Човек остава смирен.
Конфуций се върнал при учениците си. Учениците попитали:
- Какво си говорихте с този старец? Конфуций казал:
- Прилича ми на ученик на Лаодзъ. Здраво ме разтърси, и доводите му изглеждат правилни.
Когато работиш с ръцете си, не се появява никаква сянка на главата, човек остава смирен, невинен, естествен. Когато започнеш да използваш изкусни средства, намесва се главата. Хората, които работят с главата, се наричат главни - главен чиновник, главен учител - наричат ги глави (главни). Не бъди глава (главен). Дори да си чиновник е прекалено зле, а да си главен чиновник... си приключен. Да си учител е достатъчно за ада, а да си главен учител... Опитай се да бъдеш ръце. А ръцете са осъждани, защото не са лукави, не са достатъчно конкурентноспособни; изглежда доста примитивни. Опитай се да работиш повече с ръцете и ще откриеш, че се появяват все по-малко сенки.
."Опитай се да разбереш, че егото не е субстанциално; егото е като сянка. Тялото се движи - то прави сянка, физическа сянка; умът се движи - създава се умствена сянка. Тази умствена сянка е егото. Когато умът спре, не съществува его, когато умът не функционира, не съществува его. Когато умът работи, егото съществува; ако умът работи прекалено много, егото е представено в твърде голяма степен. Затова ще видиш: хората, които прекалено много работят с главата, са по-егоистични от всеки друг. Брамините,. учените, професорите, пандитите, така наречената интелигенция, те притежават най-изтънченото его. Интелектуалците, писателите, поетите, философите - те притежават най-изтънченото его. Не са нищо друго, освен его - само едни глави са.
Хората, които работят с ръцете си, които наричат "работна ръка", са смирени хора. Отиди в някое малко селце на селяни, работници, фермери, които работят с ръцете си Те са смирени хора.
Има една история за Конфуций. Историята е стара, като Лаодзъ.
Конфуций пътувал, минавал през някакво село, и видял един старец да вади вода от кладенеца и да полива нивата си. Работата била много тежка, а слънцето препичало. Мислейки си, че вероятно този старец не е чувал, че съществуват механични средства за вадене на вода от кладенец -можеш да използваш коне или волове и ще ти е много по-лесно, отколкото да вадиш водата сам - Конфуций се приближил до стареца и казал:
--Не си ли чувал, че сега са измислили механични средства? Водата може да се вади много лесно от кладенеца и работата, която вършиш за дванадесет часа, може да се свърши за половин час. Конете могат да я свършат. Защо се мъчиш толкова много, без никаква нужда? Та ти си толкова стар.
Старецът трябвало да има деветдесет години.
Той казал:
- Винаги е по-добре да се работи с ръцете, защото когато се използват хитроумни средства, се появява хитроумният ум. Всъщност, единствено лукавият ум използва лукави средства. Не се опитвай да ме поквариш. Аз съм един стар човек, позволи ми да умра така невинен, както съм се родил. Много е хубаво да работиш с ръцете си. Човек остава смирен.
Конфуций се върнал при учениците си. Учениците попитали:
- Какво си говорихте с този старец? Конфуций казал:
- Прилича ми на ученик на Лаодзъ. Здраво ме разтърси, и доводите му изглеждат правилни.
Когато работиш с ръцете си, не се появява никаква сянка на главата, човек остава смирен, невинен, естествен. Когато започнеш да използваш изкусни средства, намесва се главата. Хората, които работят с главата, се наричат главни - главен чиновник, главен учител - наричат ги глави (главни). Не бъди глава (главен). Дори да си чиновник е прекалено зле, а да си главен чиновник... си приключен. Да си учител е достатъчно за ада, а да си главен учител... Опитай се да бъдеш ръце. А ръцете са осъждани, защото не са лукави, не са достатъчно конкурентноспособни; изглежда доста примитивни. Опитай се да работиш повече с ръцете и ще откриеш, че се появяват все по-малко сенки.
Виж кво, тодото, кат цитираш, давай си източника, щото аз да не съм библиографски справочникtodoto написа:Ето ти обаче нещо написано от индиец за днешните "духовници"
Освен това съм твърдо зад мнението, че Лальо Дзъовски трябва да посреща българските имигранти още на летището и да им показва накъде да вървят
Тук обаче непознатия творец удари Кастанеда в земята и спокойно можем да заровим глави в пясъка.непознатия индийски духовник написа:Същото важи и за Лаодзъ: той не се интересува от развитието, развитието ще поеме по свой собствен път - ти просто изживявай този момент. Той не се тревожи за духовността - недей да се грижиш за духовността - просто живей тотално, и духовността сама ще се погрижи за себе си. Тя ще се появи - тя е разцъфтяване, не е изучаване.
И аз това се чудя, а уж в Монтреал кацнах, и година поживях там, какъв шок, какъв ужас, какви пет леваЕгати какво става в тоя Монреал, всички са шокирани от първия ден. На мен пък тук ми беше много готино и в началото - ново място, нови хора, чудесии Smile къде съм виждал аз такива работи Razz
Явно аз съм нещо крива или повредена, но още по пътя от летището ми се видя Монтреал един такъв отворен, приветлив - има там един лазерен лъч на върха на един небостъргач, и тоя лъч така ти маха, все едно ти казва "Задравей! Добре си ми дошъл"
Защо предпочитат Квебек?
Защото ги е страх от Алберта.
Kоя е Aлберта?
Жената, дето ги пресява на интервюто за Монреал и Торонто
Защото ги е страх от Алберта.
Kоя е Aлберта?
Жената, дето ги пресява на интервюто за Монреал и Торонто
Joana написа:Много се извинявам, че развалям добрите ви впечатления, но да не би само аз да виждам в този град тържеството на кича?!
Чаровни усмивки,
Joana
Започвам първо с чаровните ми усмивки (само ако можеш да ги видиш
) ... Кажи сега за кича - къде го виждаш, точно и конкретно ? Умирам си от любопитство, кои точно архитектурни и културни особености на града са нарочени за кич -
bravo
, tuk nema NDK, dovolno ozvu4eno s Aziz, Kondio i drugi takiva stojeri na Bg kulturata.