Няколко пъти съм пускал сивита на Гугъл. След 2-3 седмици винаги получавам отговор, че след внимателно разглеждаме ... и т.н. не им трябвам. Майкрософт са ми против "политическите" убеждения, така че там и не опитвам. Обаче пуснах на Яху, ей-така, на майтап, дори небрежно, без мотивационно писмо. Известно време - нищо. Викам тия барем едно "не" да кажат. И изведнъж преди около месец ми звъни телефона (ама някак така международно ми звъни
). "Ало, ало, имате ли си бутало, аз съм от Яху". "Екстра", викам. Беше една дама от човешки ресурси да провери дали още проявявам интерес. Позицията беше супер вълнуваща, точно това, което искам да правя. Проявих интерес. "А ще се преместите ли в ЛА, Калифорния?" Ми що не? Тя ми направи час за селдващо интервю на другия ден.
На другия ден говорих с един човечец, който се представи за Hiring Manager. На мен ми прозвуча като Човешки Ресурс и аз започнах да му отговарям на въпросите като на не-ИТ човек. Скоро се оказа, че човека е много в час и че досега съм му говорил като на идиот. Това откритие малко ме извади от равновесие по средата на разговора, но как да е. След около час чукане на лафче + изключително технически въпроси, се разделихме и той рече, че сигурно ще се чуем пак, което ми прозвуча обнадеждаващо.
Ноо ... времето си минава и те не се обаждат. Викам си, че сгафих задето му говорих като вожд на индианец. Но две седмици след разговора, телефона пак звъни (интернационално
) "Ало, аз съм sinior recruiter @ Yahoo! Искаме да додеш за интервю на място, можеш ли, кога?"О-оо, ами аз нямам Щатска виза, леле! Разбрахме се като си извадя посетителска виза да им се обадя, но все пак определихме приблизителна дата. Шаш-паника, процедурата за виза мамата си трака, няма свободни часове в следващите 8 седмици! Писах емайл на консулството, обясних случката и те ми дадоха час за след 1 седмица, кефец! След една седмица и един ден, визата беше готова. Писах на хората в Яху и те ми дадоха час за интервю!
Още шаш, още паника. Интервюто е в понеделник, аз научавам в петък вечерта. Бърза резервация (http://farechase.yahoo.com е супер за целта). По принцип ми бяха казали, че ще ми покрият разноските по пътуването, ама не се бяхме разбрали кой ще прави резервацията. Майната му, викам си, 1200 щ.д., дори и да не ми ги възстановят, опита си струва. Взех си билетите по интернет, билета всъщност е "е-тикет", просто един емайл с номерца
След това:
- 3:30 нощеска, неделя срещу понеделник - ставане
- 4:30 излизане
- 5:00 на летището (бях щателно прегледан на секюрити-служителя Пиер, всъщност Пешко, който беше българин )
- 6:00 - 7:30 полет до Кливланд, Охайо. Първото ми посещение в Щатите.
- 8:30 - 10:30 Кливланд - ЛА (пътуването всъщност е 5 часа, но има 3 часа часова разлика). До мен седеше едно 150 кг honey от Кливланд, която като разбра че идвам от Монреал, почна да си упражнява френския на мен От другата ми страна беше едно бабе, което ме оля с кафе. "Няма страшно" викам й. "Това е на късмет". Тя ми прочете молитва за успешно интервю и завърши с "Амин". Целия самолет беше с хора от някаква църква, които отиваха на събор на тяхната църква в ЛА да празнуват 100 години откакто някой си там в ЛА е възкръснал и мертвих.
- 10:30 сутринта. ЛА. Голямо летище, мамка му! Палми, слънце. Чекирах се за на връщане за да не губя време после, обратния самолет беше за 10 вечерта. Служителката (черна) ми вика: Don't miss your plane, hon, I know you have a whole day! Всички черни булки ми викат "hon"
- 12:00 такси до Яху офиса в Санта Моника. Бакшиша кара като идиот. 40$ за разстояние, което никак не изглежда голямо на картата. Това ЛА е голям град, очевидно.
- Имам два часа и 15 минути да се мотам. Тръгвам към плажа, който на картата иглежда съвсем близо. Оказва се, че не е и се отказвам. Едно бързо двойно старбъкско еспресо и вадя камерата да поснимам квартала. А квартала е супер, Яху офиса където аз отивам не е централния им офис, а е отделна сграда за Яху Мюзик, музикалния клон, там където аз кандидатствам. И кои са комшиите в квартала? MTV Networks, BMG Sony Music, Universal Music Studios, AMI и пр. И навсякъде палми. Цялата обстановка е една такава лежерна, релаксираща, палми, джапанки, плаж, море/океан. В далечината малко планинка - Холивуд. И (да не пропусна) - много палми.
- 1:30 звъни ми телефона, вече някак интерквартално. Обажда се този с който говорих преди две седмици. "Как си", вика, "тръгна ли си от плажа?". Хехе. "Исках само да проверя дали си пристигнал. А, ма ти си в квартала? Ми аре идвай."
- 2 без нещо - офиса на Яху. Целия е в жълто и лилаво, като новото им лого. Идва да ме посрещне човека, с който говорих по телефона, който е тим лидер и потенциален мой шеф. Той се оказва сигурно набор или по-малък от мен, хеви-метъл с дълга коса, черни панталони, черна блузка и черни ... джапанки. Брях мааму!
- 2:00-5:00 - три интервюта и по двама човека, никакви човешки ресурси, само по работа. След три часа говорене (и пребит от път и недоспиване) вече всичко е леко сюреалистично. Аре на кафе с шефчето. Говорим си за пътувания из Европа, за музика, за ужасните цени на недвижимите имоти в ЛА. 600К+ за кондо с две стаи! И по работа - формалности за визата, за мойте планове за ваканция, за неговите, за факта, че не съм канадец все още и че може е да е малко по-заплетено с работната виза.
- 6:00-7:00 Автобус #304 - Санта Моника-Холивуд. Пейзаж. Мексиканци, много мексиканци, Ел Мариачи. Свежа мексиканска архитектура с керемидки. Испански навсякъде, рекламите, надписите, всичко. Автобуса минава покрай Бевърли Хилс, мамка му и квартал, поне малкото което виждам. Зеленинка, красота... богатите също плачат. Колите които излизат от там ... майко мила.
- Слънцето вече ще залезе, а аз исках да посрещна залеза на булевард Залез Sunset blvd
- 7:00 - 8:00 Бегом през Сънсет блвд и блвд Холивуд. Ама наистина бегом. Видях звездите по тротоара - забелязах тези на Стинг и Мечо Пух Видях и най-накрая дето пише Холивуд на хълма.
- 8:00 - 9:30 Три линии на метрото и автобусче до летището. Супер подтискащо метро и хората в него. Като цяло града е подтискащ, ама аз какво ли съм видял от него.
- 10:00 вечерта - не помня - ЛА - Филаделфия. Дремуцане в самолета, вече съм премазан от пътуване и от 15-минутки спане.
- там някъде - час и нещо във Филаделфия, геврек, еспресо. Вече е вторник.
- после - 10:00 - Филаделфия - Монреал. Проспал съм и излитането, и кацането. Но се събудих над Ню Йорк, за да видя океана. Другия океан. Оня в ЛА съм го видял ... кога съм го видял? Днес, вчера?
- 10:00 Монреал. Вали. Мил, "роден", Монреал, френски съобщения на летището, музика за ушите. Вкъщи.
