Здравейте,
На 10.04 минах успешно интервюто при мосю Normand Lemay, може малко разбъркано да изредя въпросите, които ми зададе, но да жи успокоя - не се притеснявайте, мен, колкото и да бях притеснена ме накара да се усмихна, много е добронамерен и любезен, малко бързо говори, но се разбира същността на въпроса. Сега въпросите: първо ме пита къде съм учила френски, защо искам да емигрирам, защо в Монреал, (така да се каже отзад напред по DSC формуляра), имам ли приятели там, после почна по формуляра, като изобщо не ме попита за име, само си отмяташе, пита за адреса, за съпруг и деца, после почна да ми иска оригиналите на документите, сравняваха ги с преводачката, пита ме винаги ли съм живяла в същия град, ходила ли съм в чужбина, после си написа отстрани на листа с образованието ми 3 години за средното образование, после почна да смята, пита ме кога съм завършила средно образование, защо е 4, а не 3 години, какво точно е образованието ми, показах му сертификат и му обясних, че е към дипломата за средното образование, той ме попита работила ли съм по специалността, отговорих, че съм продължила с висшето си обазование, после погледна и висшето, аз му обясних, че имам две специалности от средното, защото втората е с педагогически профил, той кимна и каза, да, за да работите и да преподавате, пита ме къде съм учила английски, кой език знам по-добре, после за трудовата книжка, имаше една промяна във фирмата, за която аз казах в началото, тук трябва да отбележа, че преводачката много помагаше, мосюто и тя си сравняваха оригиналите на документите и изпратените към DSC-то копия, аз даже малко късно усетих, че нещо не могат да намерят и дадох превода на промените във фирмата, от време на време мосюто си попълваше нещо във компютъра, най-инфарктния ми момент беше като погледна дипломата от средното, и ме пита нещо, обаче аз освен, че ме пита за очилата, друго не разбрах, и казвам на френски 'не разбрах', преводачката пак му обясни нещо, аз освен от кой клас ги нося друго не можех да измисля, ама не мога да го кажа на френски, че и да му обяснявам за нашата училищна система, ошашавих се и казах, че съм била jeune fille, той вика oui, развеселих ги май, имаше и други въпроси след това, като този къде съм учила английски, зададе ми го като на дете, държи един от документите и ме пита, един вид да видим сега дали знаете, тогава се усмихнах и вече не си спомням да съм била претеснена, после ми каза да изчакам навън, докато си подготви той каквото трябва, навън почаках доста, но имаше една жена, която по нейни си работи ме питаше да й помагам, аз й казах, че мога да и бъда по-полезна на френски, писахме 'в пенсия', съпруг и т.н., та и навън не ми остана време да се притеснявам много, а изобщо не смеех да си погледна часовника, защото седях точно пред стаята и не знаех дали те ме виждат от щорите, но като излязох навън, пред сградата установих, че са минали 45 минути, като в това време е чакането, асансьори надолу, нагоре и самото интервю, и да завърша като ме повика пак преводачката видях до моите документи, бях ги оставила вътре, едни листи, като седнах прочетох Certificat de selection, тогава мосюто ме попита какво точно работя, на мен ми се стори странно, но му отговорих, той ме пита за една длъжност програмист, която имам в трудовата си биография, но то само името й беше такова, нищо не съм програмирала, обясних му с какво точно съм се занимавала, но той пита, ама поне малко - и аз отговарям, малко, да. Разбрах, че съм одобрена чак като мосюто каза ecoutez и почна да ми говори и да ми дава листи и една книжка, аз разбирах, както казах основното, после и преводачката започна да ми обяснява и аз си кимам и казвам да, разбрах, стиснахме си ръцете (както и в началото), мосюто казва au revoir, аз съответно merci, au revoir даже няколко пъти...
Това е, дано съм била полезна на хората, на които им предстои интервю. Това в началото трябваше да го пиша, но и аз наобратно почнах, че съм на 33, с висше математика и информатика, средно специално техникум, специалност промишлена електроника, стаж около 6 години, като почти 5 от тях преподавател компютърна грамотност, сама, без съпруг, деца, без приятели там. Не знам дали е по-лесно за жените без ангажименти, но аз като четох за върнати, си мислех, че нещата не клонят в моя полза. Явно има много фактори, които определят какво ще е решението.
Сега да пожелая успех и късмет на всички, на които им предстои интервю и да благодаря, че съществува този форум и хората, които ми помогнаха със съвети и информация, със сигурност ще продължавам да разчитам на тях.
uspeshno intervyu na 10.04
още информация
Здравейте,
Много благодаря за пожеланията, на вас също късмет и успех.
Нивото на френски, което бях посочила - 6 и за двете: разбиране и говорене, същото и за английския, макар че казах, че френския ми е по-добър, най-малко съм го учила по-скоро.
Не, освен трудовата книжка не ми искаха справки от НОИ.
Много благодаря за пожеланията, на вас също късмет и успех.
Нивото на френски, което бях посочила - 6 и за двете: разбиране и говорене, същото и за английския, макар че казах, че френския ми е по-добър, най-малко съм го учила по-скоро.
Не, освен трудовата книжка не ми искаха справки от НОИ.