anito написа: [ ... ] Но нещо тия сгради не могат да ме накарат да не виждам мизерията около тях [ ... ]
Животът се подреди така, че през периода 1994 - 2002 г. имах служебни контакти - а от тук и отблизо поглед върху работата и успешното развитие на бизнеса на един извънредно интелигентен и образован млад мъж, български производител на, ще ги нарека най-общо (за да съм коректен към него) "бързооборотни стоки". Дейността му се извършваше под различна юридическа форма - отначало ЕТ, сетне ООД и АД, но все негова мажоритарна собственост. Успоредно с развитие и контрол на бизнеса си (производство извън София, търговско представяне в складовете на едро по цялата страна, износ в чужбина - Албания, Македония, Украйна) той, незнайно за мен как, съумяваше да работи и да се развива по специалността си - като лекар, завеждащ отделение в едно от, да го речем, петте най-сериозни и престижни (за мен, аз съм дилетант в тази област) медицински заведения в София. Вероятно е имал и съответните контакти, по този въпрос нямам информация.
Още тогава той прозря например, че е България не трябва да шумиш много около мащабите на развитие на дейността си (тук не става дума за аспекта "сенчеста икономика") и например съвсем преценено (и оскъдно, както тогава ми се струваше, някъде 1994-98 г.) организираше рекламната си дейност; защото, ако много "надигаш глава", ще дойдат ония - "батковците", - и ще ти "стегнат вратовръзката".
Защо се сетих сега за него, по асоцоация с постинга на anito?
Нееднократно съм разговарял с този мъж през тези години на тема "емиграция". През цялото време той беше твърдо "против" като целесъобразност за себе си. Обосноваваше го с успешната си профисионална, като лекар, реализация - не само в страната, а и активни участия в международни научни форуми по специалността си - а там ще съм, казваше, поне за много дълго време, господин Никой. Благополучното развитие на бизнеса му също го караше да не чувства каквато и да е било икономическа необходимост от едно такова радикално мероприятие.
Някъде към края на активните ни контакти - около 2002-2003 г., които прекъснаха поради смяня харатера на работатата ми, той вече беше на съвсем друго мнение. Добре, казваше, - пари имам; и възможност за развитие и признание като специалист - също. Докато си в къщата си - всичко е О. К. (къщата е в престижен столичен квартал). Но как можеш да си щастлив, когато като излезеш например извън нея, виждаш гимназиалния си учител, който рови в кофата за боклук? И когато се спираш да го поздравиш и го питаш как е, той ти обяснява колко рано става сутрин, защото му е неудобно да гледа хората в очите, които е учил ... В тая среда ли да расте детето ти?
Това не е измислена история, макар да е може би и с малко повече от необходимия сантиментален край.
И ситуацията в България оттогава, ако се е променила, то никак не е в положителна посока.
7 милиона имат щастието да живеят в България. Другите нямат това щастие, но затова пък имат всичко останало.
Спокоен и уютен и доста чист (един от малкото чисти градове). Аз в София не бях забелязвала чистачи от сто години, а в Ст.Загора сноват всяка сутрин по паркове и градинки.
Това е то гражданското общество у нашия град 
