Дойде и нашия ред да разкажем за нашето интервю!
Влезнахме 20 минути по-късно, защото преди нас имаше други хора. Тези 20 минути ни се видяха цяла вечност
Първо малко предистория за нас: Ние кандидатстваме като conjoint de fait.
Той/водещ/-ниво на френски-3:4, английски- 7:9, висше образование
Аз-придружаващ- френски-4:4, английски-6:7, с незавършено висше образование
Ето и нашето интервю-Дойде преводачката и ни поиска всички документи,свързани с образование и работа, след което се върна в стаята.Няколко минути по-късно ни покани да влезем. Попита моя conjoint той ли е водещ, поиска му паспорта и го попита кога и къде е роден.След, което поиска моя паспорт и ме попита на колко години съм- аз съм придружаващия.
Поиска ни адресните регистраций и попита, отново него, защо иска да напусне България, дали има роднини в Монреал/той има брат в Монреал/, какво се изисква, за да кандидатстваш за имиграция в Квебек. После попита мен какво работя и дали съм завършила образованието си, каква е специалността ми в университета, дали работя по нея, какво ще работя в Квебек, имам ли брат или сестра и с какво се занимава.
На английски пита само моя conjoint - Каза му, че е писал високо ниво на английски, така ли е и той отговори, че е така, но в момента му е трудно да говори на английски и тя продължи на френски.
Поиска ни банковата референция и двете декларации за финансова независимост, които бяхме попълнили предварително, само се подписахме пред нея.
След което каза, че сме минали, но заради, това че моя conjoint има брат в Монреал, че има търсена порфесия и стаж по професията, а не заради френския, макар че се справихме доста добре/даже мисля, че трябваше да ни вдигне малко нивото на френски

Цялото интервю протече за около 25 минути.
И интервюиращата, и преводачката са прекрасни жени, много спокойни и добронамерени. И двете ни помагаха изключително много.
Пожелавам успех на всички останали.