Canuck,
zashto podkrepiash flamandtsite v nastoreniata im sreshtou les walones.
Interesno e da se choue/prochete.
Tova vse pak ne sa li nastroenia po skoro sazdavani ot polititsite otkolkoto ot samite hora.
Белгия, ах Белгия...
Темата предизвика голям интерес, благодаря на всички за коментарите.
Секси, впечатлен съм и от България, виж линка долу.
Може би mjdu също описа нешто важно, белгийците са непосредствени и симпатични, и имат усет за различни култури. Поне аз срещам такива.
Пред кметството има статуя на човек който хвърля ръка, обясняваха ми легендата, ама бях напреднал с бирите та не запомних....
Секси, впечатлен съм и от България, виж линка долу.
Може би mjdu също описа нешто важно, белгийците са непосредствени и симпатични, и имат усет за различни култури. Поне аз срещам такива.
Канак, напредваш със сръбския, само така.Canuck написа:E, super opisanie si napravil! Bravo, Igore! Jako dobro!
Beshe li i na centralniya ploshtad, kadto ima statuya na Silvius Brabo? Nauchi li legendata za osnovavaneto na grada?
Пред кметството има статуя на човек който хвърля ръка, обясняваха ми легендата, ама бях напреднал с бирите та не запомних....
Забравихте как изглежда България? Тя е красива - http://nigor.myphotoalbum.com/
Ami po princip ne samo politicite, ami i v samata Flandriya ima mnogo silna nacionalistichna partiya i povecheto hora se smyatat prvo za flamandci i posle za belgiyci. Frankofonite sa si nalojili samo frenskiyat za oficialen ezik pri osnovavaneto na Belgiya prez 1830 godina kato nezavisima drjava. Flamandskite voynici sa umirali po vreme na Prvata svetovna voyna, prosto shtoto ne sa razbirali zapovedite na frenski. 
Edva 1929 niderlandskiyat e stanal oficialen ezik.
Do 1581 g. Belgiya i Holandiya sa bili edna drjava pod imeto Saedineni niderlandski shtati, bez maytap (V Bulgaria tova go provejdat kato Obedineni niderlandski provincii.) No, posle poradi tapotiyata na ispanskite upravnici i nay-veche na fanatichniya katolik kral Filip II (1555-1598), koyto e obyavil smrtna prisada na vsichki protestanti, izbuhva prvata burjoazna revolyuciya v sveta- Niderlandskata i severnite provincii se otdelyat, tova e nachaloto na dneshna Holandiya, koyato pak si se naricha oficialno Niderlandiya. Imalo e mnogo action. Kralyat prashta hercog Alba, toy organizira t.nar. Krvav Sad v Bryuksel. Hilyadi protestanti za izbiti i ispancite zapazvat dneshna Belgiya, a Ispaniya priznava nezavisimostta na Holandiya edva sled kraya na brutalnata religiozna 30-godihsna voyna (1618-1648). Belgiya minava v avsriyski race sled voynata za izpanskoto nasledstvo prez 1701-1713, a prez 1795 ya zavzema Napoleon. Toya ya razdelya na departamenti kato Franciya. Sled bitkata pri Waterloo- 1815, Belgiya ya obedinyavat s Niderlandiya, no samo sled 15 godini, na 15 avgust 1830 g. belgiycite vdigat revolyuciya. Prosto sled tolkova godini razdelenie, te sa chuvstvali holandcite kato chujdenci. A, i makar che ezikat uj e edin, flamandskiyat e evolyuiral po razlichen nachin i e po-arhaichen, taka che i v ezikovo otnoshenie e imalo razlika. Osven tova flamandskata burjoaziya e bila frankofonizirana.
Oh, otplesnah se. Belgiyskata i holandska istoriya sa mi golyama slabost. Ot 6 klas nasam cheta kato besen za tova.
I taka kato cyalo, flamandcite sa mi bili vinagi po-simpatichni, otkokkoto frankofonite. Lichen izbor.
A, kato se razpyaha v avtobusa v polunosht Nishka banya, topla voda.
Inache legendata nakratko e, che na reka Shelda, na koyto e razpolojen grad Antwerpen e imalo velikan, koyto e reketiral vsicvhki preminavashti i ako nyamat pari im rejel ednata raka. No, nyakakv katil na ime Silvius Brabo pobedil velikana, otryazal mu rakata da vidi hubavo li e i ya hvrlil. I myastoto kadeto padnala rakata se osnoval grada Hand-raka i werpen- hvrlyam i ot tam uj Antwerpen stanalo. Ta, na toya yunak Silvius Brabo ima pametnik v centara kak e hvanal edna ogromna otryazana raka.
Edva 1929 niderlandskiyat e stanal oficialen ezik. Do 1581 g. Belgiya i Holandiya sa bili edna drjava pod imeto Saedineni niderlandski shtati, bez maytap
(V Bulgaria tova go provejdat kato Obedineni niderlandski provincii.) No, posle poradi tapotiyata na ispanskite upravnici i nay-veche na fanatichniya katolik kral Filip II (1555-1598), koyto e obyavil smrtna prisada na vsichki protestanti, izbuhva prvata burjoazna revolyuciya v sveta- Niderlandskata i severnite provincii se otdelyat, tova e nachaloto na dneshna Holandiya, koyato pak si se naricha oficialno Niderlandiya. Imalo e mnogo action. Kralyat prashta hercog Alba, toy organizira t.nar. Krvav Sad v Bryuksel. Hilyadi protestanti za izbiti i ispancite zapazvat dneshna Belgiya, a Ispaniya priznava nezavisimostta na Holandiya edva sled kraya na brutalnata religiozna 30-godihsna voyna (1618-1648). Belgiya minava v avsriyski race sled voynata za izpanskoto nasledstvo prez 1701-1713, a prez 1795 ya zavzema Napoleon. Toya ya razdelya na departamenti kato Franciya. Sled bitkata pri Waterloo- 1815, Belgiya ya obedinyavat s Niderlandiya, no samo sled 15 godini, na 15 avgust 1830 g. belgiycite vdigat revolyuciya. Prosto sled tolkova godini razdelenie, te sa chuvstvali holandcite kato chujdenci. A, i makar che ezikat uj e edin, flamandskiyat e evolyuiral po razlichen nachin i e po-arhaichen, taka che i v ezikovo otnoshenie e imalo razlika. Osven tova flamandskata burjoaziya e bila frankofonizirana.Oh, otplesnah se. Belgiyskata i holandska istoriya sa mi golyama slabost. Ot 6 klas nasam cheta kato besen za tova.
I taka kato cyalo, flamandcite sa mi bili vinagi po-simpatichni, otkokkoto frankofonite. Lichen izbor.
He-he, Igore! Az imam super yaki srbski priyateli ot Nish i ako znaesh kvi kuponi sme pravili v Sofiya s tyahIgor написа:
Канак, напредваш със сръбския, само така.
Пред кметството има статуя на човек който хвърля ръка, обясняваха ми легендата, ама бях напреднал с бирите та не запомних....
A, kato se razpyaha v avtobusa v polunosht Nishka banya, topla voda. Inache legendata nakratko e, che na reka Shelda, na koyto e razpolojen grad Antwerpen e imalo velikan, koyto e reketiral vsicvhki preminavashti i ako nyamat pari im rejel ednata raka. No, nyakakv katil na ime Silvius Brabo pobedil velikana, otryazal mu rakata da vidi hubavo li e
i ya hvrlil. I myastoto kadeto padnala rakata se osnoval grada Hand-raka i werpen- hvrlyam i ot tam uj Antwerpen stanalo. Ta, na toya yunak Silvius Brabo ima pametnik v centara kak e hvanal edna ogromna otryazana raka.Per aspera ad astra!
Горд канадски гражданин в Мадрид
Горд канадски гражданин в Мадрид
много яко инфо мерси - пусни една тема с подробна история на региона,че аз искам като порастна да живея в Нидерландия-е тва е мечта само,ама кой знае 
някой си испански свещеник си спомням беше възмутено възклинал:
В тази държава всичко е позволено!
най-вече ще емигрирам там заради кофи шоповете пък и ми харесва какво е зелено с разни канали и т.н. ,но най-вече заради кофи шоповете-е тва е държава никакви безмислици и лицемерие като в сащ примерно
някой си испански свещеник си спомням беше възмутено възклинал:
В тази държава всичко е позволено!
най-вече ще емигрирам там заради кофи шоповете пък и ми харесва какво е зелено с разни канали и т.н. ,но най-вече заради кофи шоповете-е тва е държава никакви безмислици и лицемерие като в сащ примерно
Само да добавя, че през 1831 г, белгийците избират Leopold of Saxe-Coburg за първи крал на Белгия. Не знам какво общо имат с нашия Симеон. После при Leopold II, Конго става колония на Белгия до 1960 г.
А що се отнася до Antwerpen то Silvius Brabo е Roman soldier, който хвърля отрязаната ръка в реката Шелда. И сега ръката я има в флага на града и сега произвеждат бисквитки и шоколадчета с форма на ръка.
И не на последно място Antwerpen е световен диамантен център. Може да се види как се режат и шлифоват.
А що се отнася до Antwerpen то Silvius Brabo е Roman soldier, който хвърля отрязаната ръка в реката Шелда. И сега ръката я има в флага на града и сега произвеждат бисквитки и шоколадчета с форма на ръка.
И не на последно място Antwerpen е световен диамантен център. Може да се види как се режат и шлифоват.