Не мога да изкажа с думи колко съм впечатлен от тази страна. В такава страна искам да живея (то кой ли не иска


Белгия, ах Белгия... Номера е че ни настаниха в едно село, по скоро това са богатите предградия на Антверпен, като огромен парк - гора, тук таме едни добре изпипани къщички с градинки, зеленина, подстригана трева, цветя... Снощи ходихме до съседното село, по средата на селото между многото други пътни знаци имаше и един малък знак на който пишеше 'Белгия' и на асвалта лека бяла линия. Досетихме се че това е държавна граница, и ние всъщност стоиме на холандската част. Смяхме се на глас.
Всички спазват ограничинията, светофарите преминават от червено веднага на зелено, а на един червен светофар ми светеше зелено за десен завой, което аз не забелязах веднага, но от опашката зад мен не се намери никой да ми издуе клаксона. Това ме впечатли дори повече от подредените улици, какво спокойствие имат тези хора. Белгия е пренаселена, но още не съм го почувствал. Влагата е висока и много духа. Инфраструктурата е изключителна, автобани, магистрали, надлези, подлези, възли, нема оправия. Малко съм ядосан на моите колеги, снощи тръгнахме за Антверпен, но се оказа че те не са в састояние да четат картата (картата си е карта, дори когато е на фламански). Два пъти се загубихме, и те май се поуплашиха, та ме накараха да се прибереме. До Антверпен има не повече от 30 км. Аз съм инат, и ще ходя сам. Важното е да знам на кого мога да разчитам и кой колко може.

Стъмва се чак към 10 вечерта (11 българско). Всички карат коли и пешоходци са само тези които разхождат кучетата. Изненадан съм од това колко много хора знаят английски, но и колко малко хора знаят френски.

Имат около 150 вида бира, аз в ресторанта изръсих че ще пия бира и се почна едно разпитване, за мен малко неочаквано. Тъмна, светла или средна (имат и такава, полу-тъмна). Ама сега светла по силна, нормална или по слаба. Ама светла силна нормална или по овкусена, та някъде по средата на разпита и аз самия вече не бях сигурен какво точно искам, но на края получих бира която ми хареса, беше готина но корено различна од нашите представи за бира. Втората си поръчах същата, че да не вземат да ме разпитват от начало...

Антверпен (или Антверп на английски) е града на диамантите, тук е най голямата борса в европа. Има много православни евреи (ortodox - беше православен, нали), тук били повече от Йордания. Много са готини с черните костюми и цилиндричните шапки. Антверпен е и едно от най голямите пристанища в Европа, което обяснява толкова силна мрежа автобани около него.
Интересно че най много дупки (ако тези тук изобщо могат да се нарекат дупки) има по автобаните, и са започнали да ги ремонтират.
Това са впечатленията ми от първите три дни.