Заминаването-всички или...?

[free]

Здравейте!Ние сме семейство с дете на 5 год.Наши познати, които са от 4 год. в Монреал ни казаха,че е голям стрес в началото и ни съветват да замина първо аз и след като намеря квартира и оправя това-онова да дойдат и те.Жена ми не е много съгласна и държи всички заедно.Споделете как сте постъпили вие-ще ви бъдем благодарни.Иначе в момента сме на етап чакане писмо за визи-на о6.04минахме медицинските.Вярно ли е ,че юли е най-подходящият месец за наминаране на квартира? :nenam:

[pumpy]

аз дойдох сам, а малкия с майка си два месеца по-късно ине съжаляваме за развитието на нещото тук в Монреал. в БГ имаше проблеми като ги оставих, но това не епо темата и е частен случая
успех

[Леля Екимка]

Navremeto i az pitah za sushtoto, no togava me posavetvaha, che e po-dobre da doidem zaedno - v protiven sluchai tozi, koito pristigne pruv triabva sam da se prebori s mnogo neshta v nachaloto i taman, kogato se pookopiti, triabva da povtori vsichko nanovo s ostanalata chast ot semeistvoto...
Ta nie doidohme zaedno i ne sujaliavam - sega ne si predstaviam kak bih se spravila sama - psihicheski, shtoto sum prekaleno emocionalna - ama predi da zamina chuvstvah neobiatna sila da pokoria celia sviat...ha-ha.
Obache kogato ima i dete, moje bi e po-razumno niakoi da svurshi "chernata rabota" ...

[Joy]

И аз не си представям (както и преди заминаване) каква би било трагедия да идваме поотделно...

Първо единия трепери по пътища-багажи, документи, пари и глупости...Бори се тук сам,търси жилище на совя отговорност без да има възможност да се посъветва с половинката при избора, който може съвсем да не и допадне...После,тя пътува сама с детето,което е не по-леко...Ако не, излишни пари за път на съпруга,който да се върне и да ги докара...

Трето,първите дни,седмици са тежки по-скоро в психологичен план.Когато половината семейство е далече, тежестта е двойна.
Детето не е никаква пречка,особенно ако има кой да ви посрещне и подслони за седмица-две.

Не си представям как бих оставила мъжа си да се оправя сам-така ще "ни оправи",че после ще му оправяме бакиите сума ти време...
И пак не си представям как бих се оправила без неговата морална и физическа подкрепа.
Някои идват двамата без детето,но това е немислимо за мен...Аз съм се делила само веднъж от детето си за 20 дни и съжалих сто пъти...По-голямо доверие в гледането на детето си от мен самата, нямам на никого.

[Sneji]

Дойдохме всички заедно (тогава дъщеря ни още нямаше 4-ри години) и не съжаляваме.

[Kuma Lisa]

И ние така мислихме да направим, споменахме на консулката по време на интервюто и тя каза да не се излагаме, а да тръгнем всички накуп. И тръгнахме. С кучето даже

[free]

Благодаря ви на всички!
Мисля ,че вече и аз нямам съмнения,но досега се замислях защото ми го каза човек ,който е там.
Така,че всички на самолета и там заедно ще се справим! Още повече , че малката вече е била на среща на Форума и чака пътуването със самолет!

[Maria]

Аз дойдох сама и не съжалявам.....Мисля, че спестих доста напрежение най-вече за детето. Дойдох в началото на месец май преди 1 година, а мъжа ми и детето пристигнаха в края на септември. През това време я записах в детски градини, така че като дойдоха, тя вече си имаше място в CPE-то до нас. Жилището беше осигурено, аз вече работех, бях записала мъжа ми и на evaluation за френския, т.е. не му се наложи да чака месеци тука.....Дори и човек да има супер добри приятели тука, не искам да си представям какво е да се мъкнеш с малко дете от улица на улица, от метро на метро, от автобус на автобус, от квартал на квартал, за да търсиш квартира, да уреждаш документи, да се обзавеждаш и т.н. Дъщеря ни, да е жива и здрава, скоро ще стане на 4 годинки, дойде и си легна във вече осигуреното детско креватче, без да се притесняваме дали сме при други хора, без да се налага тепърва с нея да минаваме целия първоначален стрес.....
За раздялата няма да говоря, всеки сам себе си знае.....
Но за нас това беше по-добрия и по-сигурен вариант.....а и дадохме възможност на дъщеря ни и на семействата ни там да бъдат още едно лято заедно.

[taralej]

Доста различни мнения прочетох......всичките си имат собствените + и -.....Най-важно е за самите вас как ще бъде най-добре.....наистина е голям стреса, но пък като сте си всички заедно ще си се подкрепяте и ще си давате сила....ако пътувате поотделно само ще се мислите взаимно и ще се притеснявате един за друг....

[IvHaydu]

Я си елате всички заедно!
Освен ако не ви се играе на иди ми - дойди ми...

[VanBC]

Всичко е въпрос на лични предпочитания и взаимно доверие. Аз също в началото дойдох сам. Първите 2 седмици бях на хотел където за сам човек беше много по-евтино отколкото за двама. След това намерих квартира, купих мебели и компютър, пуснах телефон и интернет и т.н. Семейството ми дойде след един месец когато всичко беше уредено.