Какво трябва и какво не трябва да правим по време на интервю
Ох ...не видях, че има такава тема, та писах в другата ето това:
Първа грешка: - Издъних се, когато атакуваха мъжа ми с бърз френски...Ядосах се и това пролича. Все пак неговото ниво беше 4-5, а те го смачкаха.
Втора грешка: Държах се по-спокойно и уверено от мосюто...Това не е приемливо на интервю! Не е -защото интервюиращия трябва да е водещият диалога и се предполага, че той трябва да контролира ситуацията. Но в никакъв случай не съм се държала ни най-малко предизвикателно!!!
Трета грешка: Не засвидетелствах внимание на преводачката...!!!Колкото и да ви е странно - това никак не е за пренебрегване, защото ако тя се раздразни - напрежението се отразява.Казах вече, че не пожела да ми преведе една дума, за която я помолих...
Четвърта грешка: Мъжа ми наистина се издъни с френския... Не бива да се пренебрегва езиковото ниво на придружаващия кандидат...!!!
Пета грешка: Бяхме по-официално облечени от интервюиращия... Ама от къде да предположа, че той ще ми дойде с домашния си пуловер...!!!Все пак на интервю трябва да се показва двустранно уважение на личността! Ами ако аз се пръкнех в любимия си стил "лошо момиче", а той се окаже с фрак и папионка?!?
Шеста грешка: Бях с голяма чанта за лаптоп - заради папките и документите...и нямаше къде да я сложа...Не трябва да се слага на земята, но там беше единственото възможно място...
Първа грешка: - Издъних се, когато атакуваха мъжа ми с бърз френски...Ядосах се и това пролича. Все пак неговото ниво беше 4-5, а те го смачкаха.
Втора грешка: Държах се по-спокойно и уверено от мосюто...Това не е приемливо на интервю! Не е -защото интервюиращия трябва да е водещият диалога и се предполага, че той трябва да контролира ситуацията. Но в никакъв случай не съм се държала ни най-малко предизвикателно!!!
Трета грешка: Не засвидетелствах внимание на преводачката...!!!Колкото и да ви е странно - това никак не е за пренебрегване, защото ако тя се раздразни - напрежението се отразява.Казах вече, че не пожела да ми преведе една дума, за която я помолих...
Четвърта грешка: Мъжа ми наистина се издъни с френския... Не бива да се пренебрегва езиковото ниво на придружаващия кандидат...!!!
Пета грешка: Бяхме по-официално облечени от интервюиращия... Ама от къде да предположа, че той ще ми дойде с домашния си пуловер...!!!Все пак на интервю трябва да се показва двустранно уважение на личността! Ами ако аз се пръкнех в любимия си стил "лошо момиче", а той се окаже с фрак и папионка?!?
Шеста грешка: Бях с голяма чанта за лаптоп - заради папките и документите...и нямаше къде да я сложа...Не трябва да се слага на земята, но там беше единственото възможно място...
Не си спомням от къде го свалих това, има много общи приказки, но има и полезно инфо. Който има нерви да чете:
Как да се представим в благоприятна светлина
На интервюто се проверяват Вашите (и на семейството Ви) лични качества – адаптивност, мотивация, инициатива, продуктивност, откритост, честност, зачитане на закона, уравновесеност, практичност, здрав разум, доброта на характера, и други подобни желани качества. Трябва да се постараете да демонстрирате тези качества в колкото се може по-голяма степен. Ето някои съвети, които трябва да се имат впредвид при кандидатстването:
- Научете колкото се може повече за Квебек. Затрупайте имиграционният служител с всякаква информация за тази красива държава – география, история, култура, население, отношения … Не спирайте да говорите по въпроса, докато той не Ви помоли. Така ще го убедите, че очакванията Ви за Квебек са правилни, и че я обичате.
- Покажете се отлично запознат с пазара на работната ръка. Подгответе се отлично с информация как може да се намери работа за професията, която смятате да работите. Впечатлете служителя с това колко добре сте се подготвили да си намерите работа веднага щом влезите в Квебек.
- Покажете запознатост със софтуера, техниката, практиката, изискванията на професията, която смятате да работите в Квебек. Научете имената на водещите фирми в тази сфера и се запознайте с условията на пазара на работна ръка. Така ще създадете представа, че сте ориентирани и знаете къде и как да си търсите работа.
- Представете езиковите си умения колкото се може по-добре; дори ако не са особено добри, по-добре се напъвайте да говорите сами, макар да Ви е трудно и да не се получава гладко, отколкото да разчитате изцяло на преводача. Така ще убедите служителя не само във владеенето Ви на език, но и в смелостта Ви да комуникирате на него (имате ли тази смелост, то като пристигнете на място, много бързо ще го донаучите, и служителите знаят това).
- Проучете предлагането на жилища под наем за населеното място, където смятате да отидите. Покажете на служителя, че сте проучили цените на наемите, и какво жилище си правите сметка да наемите.
- Съставете списък от приятели и роднини в Квебек, които могат да Ви помогнат за това или онова. Покажете този списък. Покажете писма от тях, в които те Ви обещават помощ след като пристигнете, и пр.
- Демонстрирайте, че съпругът/съпругата Ви не е вид багаж, а човек, който също има намерение да работи и може да спомогне за Квебекската икономика. Ако желае да работи професия, която се търси в Квебек, покажете го! Разкажете също за плановете си за работа. Ако имате предложение за работа или приемни изпити за работа, или дори списък с обяви за предлагане на работа в тази област, покажете ги. Не е важно дали ще се реализират, важното е да покажете инициатива и адаптивност.
- Не бъдете срамежливи! Интервюто е своего рода продажба, имиграционният служител – купувачат, а Вие – стоката, продавачът. Ако не се предложите добре, няма кой друг да го направи заради Вас. Покажете по всякакъв начин, че ще се адаптирате чудесно за съвсем кратко време след пристигането си – това е, което служителят иска от Вас.
Изобщо – помислете как да се представите като човек, когото всеки би бил щастлив да има като сънародник.
За в случай че не можете да се ориентирате добре как да демонстрирате търсените качества, ето кратък разбор (ако сте семеен, трябва да ги демонстрирате не само Вие, но и съпругата/съпругът, и по-големите деца; съшо така, разборът далеч не е пълен – добре ще е да направите свой, по-подробен):
- Адаптивност: Покажете добра приспособяемост към променящи се условия. Демонстрирайте познания за живота в Квебек (само неща, които знаете със сигурност, или очакванията Ви за тях са реалистични!). Споменете, че не очаквате да Ви е лесно,но смятате, че с достатъчно работа и постоянство ще се справите. Покажете гъвкавост спрямо това, което имиграционният служител Ви казва – демонстрирайте, чемигновенно го запомняте и вземате впредвид, когато строите плановете си. Ако сте семеен, демонстрирайтежеланиеза търсене и изработване на обща позиция вътре в семейството (обсъждайте сведенията от имиграционния служител със съпруга/съпругата си, като демонстрирате конструктивност и търсене на съгласие при това, и т.н.).
- Мотивация: Демонстрирайте, че имате силна мотивация да отидете в Квебек (и то точно в Квебек, а не просто да избягате някъде от България!), и да останете да живеете там. Покажете какви чудесни и дълбоки познания за Квебек имате (хвърлете достатъчно усилия за подготовка!), и колко харесвате тази държава. Подчертайте предимствата на Квебек пред други богати държави (достоен живот за тези,които работят честно и здраво, ниска престъпност, хубава природа, симпатия към Квебекците като хора, към Квебекската политика, и т.н.).
- Инициатива: Нека имиграционният служител разбере, че не смятате да се оставите течението да Ви носи, че сте омбициозни хора. Избройте колко начини за намиране на работа знаете, кажете, че се гордеете с тези си познания, и споменете, че смятате на място непрекъснато да търсите нови. При подходящ случай вметнете, че не надценявате труда си, но не бихте се отказали да потърсите по-добра работа, ако това, което в момента, не Ви удовлетворява – било като тип работа, било като заплащане. В зависимост от професията си може да споменете, че принципно имате намерение да отворите собствен бизнес, ако можeте да си го позволите (за астроном надали ще е реално, но за готвач примерно не е невъзможно).
- Продуктивност: Споменете, че Ви е приятно да работите, и че с лекота издържате на 12 часа работа по 6 дни в седмицата. Кажете, че обичате работата си, и че не разбирате хората, които я приемат като бреме. Че нямате нищо против да работите на две или повече места, особенно ако изпитвате нужда от средства (споменете и че така сте спечелили част от парите, които ще представите). Изобщо представете се като добър работник. Квебек търси точно такива.
- Откритост: Не се притеснявайте да споделите всичко за себе си или семейството си, за което бъдете попитани. Разказвайте с удоволствие (макар и стегнато и немногословно) за личното и професионално минало, и за плановете си за това как да се справите в Квебек. Не крийте от имиграционният служител нищо – при твърде много от въпросите му ще го интересува дори не толкова конкретния отговор, колкото това дали не сте прикрити и потайни хора; иначе той не изпитва лоши чувства към Вас и няма да използва казаното срещу Вас, а може дори да Ви помогне с добър съвет.
- Честност: Докато всичко Ви е отлично документирано, и отговорите Ви звучат достоверно и изчерпателно, ще бъдете смятани за честен човек. Хване ли Ви обаче консулът в лъжа, става много лошо. Като че ли единственият начин да изгазите някак от ситуацията е да си признаете чистосърдечно лъжата, да я обясните със страха си от това да не бъдете отхвърлени въпреки огромното Ви желание да успеете, да обещаете, че няма да постъпвате така повече, и да кажете, че се надявате на разбирането му и че оставяте съдбата си в негови ръце. Макар и да не гарантира 100 % успех (особенно при много неприятни лъжи), то този начин Ви дава все пак шансове, които иначе с гаранция няма да имате. Поставете се на мястото на имиграционния служител и си помислете – ще пуснете ли за сънародник някой, който маже лъжа върху лъжа…
- Зачитане на закона: Ако бъде засегната темата, обяснете, че законът може и да ограничава в някаква степен правата Ви, но той е основата на реда и сигурността, а без тях ще загубите повече права. Че отлично разбирате, че незаконните действия ще Ви поставят в свят по законите на джунглата (престъпните среди), и че дребните риби като Вас в такъв свят служат винаги за храна на по-големите, така че спечелените по този начин пари не си струват. Кажете, че в Квебек дори със сравнително ниска (за там) заплата можете да живеете достойно, и че нямате нужда от много, но нечестни пари, които да Ви заплашват с присъда и затвор, или действия срещу Вас от “колеги” престъпници. И че сте човек, който предпочита малко, но сигурно и честно спечелено.
- Уравновесеност: Внимавайте да не демонстрирате буйни емоции, не само отрицателни, но и полужителни. Не правете трагедии, ако нещата тръгнат зле, нито пък скачайте и викайте, ако Ви кажат, че Ви одобряват. Дръжте се спокойно и възпитано. Не прибягвайте към сервилничене, нито пък демонстрирайте лошо отношение, дори ако към Вас бъде проявено такова – дори ако Ви кажат, че Ви отхвърлят (всъщност, особено тогава ! Няма гаранция, че при следващ опит няма да успеете – освен ако не се изложите твърде много). Накратко – покажете се като човек, който приема спокойно и балансирано и добро, и лошо.
- Практичност: Демонстрирайте, че умеете да се справяте в широк кръг от ситуации. Че ако нещата не тръгнат както сте очаквали, ще сте достатъчно гъвкави, за да се нагодите някак. Че очакванията Ви за нещата са реалистични. Че умеете да търсите добрата страна и при лоши поврати на съдбата.
- Здрав разум: За всяко едно нещо в Квебек очакванията Ви трябва да са реалистични (всъщност, добре е дори да са леко занижени). Кажете, че не очаквате там да елесно и удобно, и че със сигурност отначало ще Ви е трудно във всичко, като на новоимигранти, и че сте готови за това. Кажете (а ако се наложи – и покажете, например ако имате някакви разлики в мненията с имиграционния служител или членове на семейството), че сте готови да правите отстъпки в името на добрия краен резултат, и че не държите да налагате мнението си на другите, дори когато сте напълно убедени, че така ще е по-добре и за Вас, и за тях. Търсете зад всяко нещо причините му (например зад имиграционните изисквания), и покажете, че разбирате тези причини и оттам необходимостта нещата да са така. И, разбира се, пишете в документите си и в DCS разумни данни и ги документирайте отлично!
- Доброта на характера: Демонстрирайте добросърдечност, загриженост за другите, благост и желание да се помогне. Ако сте семеен – покажете загриженост за другите членове на семейството (напр. кажете, че имигрирате и заради тях). Споменете, че ако някой Ви помоли за помощ, за каквото и да било – от вършене на дребна работа до помощ при имигриране – и ако той е свестен и добър човек, с удоволствие ще помогнете, дори това да Ви струва доста труд, грижи и пари. Покажете, че проявявате разбиране към желанията на другите – като се почне от допълнителна извънредна работа, когато е необходимо, и се свърши с прищявки на членове на семейството (стига да не са съвсем неразумни), или желания на имиграционния служител, формулирани като “лична молба” или по друг невинен начин. Много внимавайте по никакъв начин да не покажете лошо отношение към други кандидат-имигранти, или към България или друга страна като цяло – и да е заслужено, то прави много лошо впечатление.
Облеклото Ви трябва да е максимално подобно на приетото в Квебек. Не е нужно да е (дори е добре да не е) скъпо и луксозно, но трябва да е идеално чисто и в идеално състояние.
Какво да НЕ правим и да НЕ казваме на интервюто
В никакъв случай НЕ изтъквайте политически или други крещящи мотиви за имигрирането – не само че няма да Ви повярват, но и към Вас ще се изработи отношение като към лъжец. Или поне към човек, който е недоволен не точно от вида живот, който водите тук, а от живота по принцип (и в Квебек ще е същият недоволник). Рискувате да се сблъскате например с въпроса “Като Ви преследват политически, защо имигрирате като професионалист, а не като политически имигрант?” (ако се опитате да го направите наистина, ще Ви бъде отказано с мотива, че нямат данни за преследвания в България по политически или друг сроден признак, и край на нещата).
Не правете драми и не показвайте излишни емоции. Да трогнете с тях имиграционен служител е все едно да разплачете свещеник на погребение. Само ще създадете впечатление за прекалено емоционална и небалансирана личност, а такива не са желани. Покажете вместо това сдържаност и уравновесено посрещане на лошите вести (например демонстрирайте добро отношение и липса на лоши чувства към имиграционния служител дори ако току-що Ви е казал, че е длъжен да Ви отхвърли) – няма да загубите от това нищо, а ако решите да кандидатствате отново, може да Ви е от полза.
Не се опитвайте да покриете и замажите лоши неща, които служителят е забелязал. Ако сте убедени, че имате подходящо обяснение за тях, изложете го. Ако не сте убедени, по-добре си мълчете, или кажете нещо от типа на “просто не можах да открия този документ никъде, така че ще разчитам изцяло на Вашето разбиране”, или “да, допуснал съм грешки, но съм си взел поука от тях и нямам никакво намерение да ги повтарям повече”. Опитате ли да се измъкнете с лъжи, няма да стане – на него работата му е да хваща точно такива, бил е подбран за тази работа като най-подходящ от един Господ знае колко хора, и си е изкарвал с нея хляба цял живот и е видял (и отхвърлил) къде по-хитри лъжци от Вас. И не е длъжен да дава на никого обяснение за мотивите си да го направи – има право да постъпи както пожелае. Не правете поне тази глупост.
Как да се представим в благоприятна светлина
На интервюто се проверяват Вашите (и на семейството Ви) лични качества – адаптивност, мотивация, инициатива, продуктивност, откритост, честност, зачитане на закона, уравновесеност, практичност, здрав разум, доброта на характера, и други подобни желани качества. Трябва да се постараете да демонстрирате тези качества в колкото се може по-голяма степен. Ето някои съвети, които трябва да се имат впредвид при кандидатстването:
- Научете колкото се може повече за Квебек. Затрупайте имиграционният служител с всякаква информация за тази красива държава – география, история, култура, население, отношения … Не спирайте да говорите по въпроса, докато той не Ви помоли. Така ще го убедите, че очакванията Ви за Квебек са правилни, и че я обичате.
- Покажете се отлично запознат с пазара на работната ръка. Подгответе се отлично с информация как може да се намери работа за професията, която смятате да работите. Впечатлете служителя с това колко добре сте се подготвили да си намерите работа веднага щом влезите в Квебек.
- Покажете запознатост със софтуера, техниката, практиката, изискванията на професията, която смятате да работите в Квебек. Научете имената на водещите фирми в тази сфера и се запознайте с условията на пазара на работна ръка. Така ще създадете представа, че сте ориентирани и знаете къде и как да си търсите работа.
- Представете езиковите си умения колкото се може по-добре; дори ако не са особено добри, по-добре се напъвайте да говорите сами, макар да Ви е трудно и да не се получава гладко, отколкото да разчитате изцяло на преводача. Така ще убедите служителя не само във владеенето Ви на език, но и в смелостта Ви да комуникирате на него (имате ли тази смелост, то като пристигнете на място, много бързо ще го донаучите, и служителите знаят това).
- Проучете предлагането на жилища под наем за населеното място, където смятате да отидите. Покажете на служителя, че сте проучили цените на наемите, и какво жилище си правите сметка да наемите.
- Съставете списък от приятели и роднини в Квебек, които могат да Ви помогнат за това или онова. Покажете този списък. Покажете писма от тях, в които те Ви обещават помощ след като пристигнете, и пр.
- Демонстрирайте, че съпругът/съпругата Ви не е вид багаж, а човек, който също има намерение да работи и може да спомогне за Квебекската икономика. Ако желае да работи професия, която се търси в Квебек, покажете го! Разкажете също за плановете си за работа. Ако имате предложение за работа или приемни изпити за работа, или дори списък с обяви за предлагане на работа в тази област, покажете ги. Не е важно дали ще се реализират, важното е да покажете инициатива и адаптивност.
- Не бъдете срамежливи! Интервюто е своего рода продажба, имиграционният служител – купувачат, а Вие – стоката, продавачът. Ако не се предложите добре, няма кой друг да го направи заради Вас. Покажете по всякакъв начин, че ще се адаптирате чудесно за съвсем кратко време след пристигането си – това е, което служителят иска от Вас.
Изобщо – помислете как да се представите като човек, когото всеки би бил щастлив да има като сънародник.
За в случай че не можете да се ориентирате добре как да демонстрирате търсените качества, ето кратък разбор (ако сте семеен, трябва да ги демонстрирате не само Вие, но и съпругата/съпругът, и по-големите деца; съшо така, разборът далеч не е пълен – добре ще е да направите свой, по-подробен):
- Адаптивност: Покажете добра приспособяемост към променящи се условия. Демонстрирайте познания за живота в Квебек (само неща, които знаете със сигурност, или очакванията Ви за тях са реалистични!). Споменете, че не очаквате да Ви е лесно,но смятате, че с достатъчно работа и постоянство ще се справите. Покажете гъвкавост спрямо това, което имиграционният служител Ви казва – демонстрирайте, чемигновенно го запомняте и вземате впредвид, когато строите плановете си. Ако сте семеен, демонстрирайтежеланиеза търсене и изработване на обща позиция вътре в семейството (обсъждайте сведенията от имиграционния служител със съпруга/съпругата си, като демонстрирате конструктивност и търсене на съгласие при това, и т.н.).
- Мотивация: Демонстрирайте, че имате силна мотивация да отидете в Квебек (и то точно в Квебек, а не просто да избягате някъде от България!), и да останете да живеете там. Покажете какви чудесни и дълбоки познания за Квебек имате (хвърлете достатъчно усилия за подготовка!), и колко харесвате тази държава. Подчертайте предимствата на Квебек пред други богати държави (достоен живот за тези,които работят честно и здраво, ниска престъпност, хубава природа, симпатия към Квебекците като хора, към Квебекската политика, и т.н.).
- Инициатива: Нека имиграционният служител разбере, че не смятате да се оставите течението да Ви носи, че сте омбициозни хора. Избройте колко начини за намиране на работа знаете, кажете, че се гордеете с тези си познания, и споменете, че смятате на място непрекъснато да търсите нови. При подходящ случай вметнете, че не надценявате труда си, но не бихте се отказали да потърсите по-добра работа, ако това, което в момента, не Ви удовлетворява – било като тип работа, било като заплащане. В зависимост от професията си може да споменете, че принципно имате намерение да отворите собствен бизнес, ако можeте да си го позволите (за астроном надали ще е реално, но за готвач примерно не е невъзможно).
- Продуктивност: Споменете, че Ви е приятно да работите, и че с лекота издържате на 12 часа работа по 6 дни в седмицата. Кажете, че обичате работата си, и че не разбирате хората, които я приемат като бреме. Че нямате нищо против да работите на две или повече места, особенно ако изпитвате нужда от средства (споменете и че така сте спечелили част от парите, които ще представите). Изобщо представете се като добър работник. Квебек търси точно такива.
- Откритост: Не се притеснявайте да споделите всичко за себе си или семейството си, за което бъдете попитани. Разказвайте с удоволствие (макар и стегнато и немногословно) за личното и професионално минало, и за плановете си за това как да се справите в Квебек. Не крийте от имиграционният служител нищо – при твърде много от въпросите му ще го интересува дори не толкова конкретния отговор, колкото това дали не сте прикрити и потайни хора; иначе той не изпитва лоши чувства към Вас и няма да използва казаното срещу Вас, а може дори да Ви помогне с добър съвет.
- Честност: Докато всичко Ви е отлично документирано, и отговорите Ви звучат достоверно и изчерпателно, ще бъдете смятани за честен човек. Хване ли Ви обаче консулът в лъжа, става много лошо. Като че ли единственият начин да изгазите някак от ситуацията е да си признаете чистосърдечно лъжата, да я обясните със страха си от това да не бъдете отхвърлени въпреки огромното Ви желание да успеете, да обещаете, че няма да постъпвате така повече, и да кажете, че се надявате на разбирането му и че оставяте съдбата си в негови ръце. Макар и да не гарантира 100 % успех (особенно при много неприятни лъжи), то този начин Ви дава все пак шансове, които иначе с гаранция няма да имате. Поставете се на мястото на имиграционния служител и си помислете – ще пуснете ли за сънародник някой, който маже лъжа върху лъжа…
- Зачитане на закона: Ако бъде засегната темата, обяснете, че законът може и да ограничава в някаква степен правата Ви, но той е основата на реда и сигурността, а без тях ще загубите повече права. Че отлично разбирате, че незаконните действия ще Ви поставят в свят по законите на джунглата (престъпните среди), и че дребните риби като Вас в такъв свят служат винаги за храна на по-големите, така че спечелените по този начин пари не си струват. Кажете, че в Квебек дори със сравнително ниска (за там) заплата можете да живеете достойно, и че нямате нужда от много, но нечестни пари, които да Ви заплашват с присъда и затвор, или действия срещу Вас от “колеги” престъпници. И че сте човек, който предпочита малко, но сигурно и честно спечелено.
- Уравновесеност: Внимавайте да не демонстрирате буйни емоции, не само отрицателни, но и полужителни. Не правете трагедии, ако нещата тръгнат зле, нито пък скачайте и викайте, ако Ви кажат, че Ви одобряват. Дръжте се спокойно и възпитано. Не прибягвайте към сервилничене, нито пък демонстрирайте лошо отношение, дори ако към Вас бъде проявено такова – дори ако Ви кажат, че Ви отхвърлят (всъщност, особено тогава ! Няма гаранция, че при следващ опит няма да успеете – освен ако не се изложите твърде много). Накратко – покажете се като човек, който приема спокойно и балансирано и добро, и лошо.
- Практичност: Демонстрирайте, че умеете да се справяте в широк кръг от ситуации. Че ако нещата не тръгнат както сте очаквали, ще сте достатъчно гъвкави, за да се нагодите някак. Че очакванията Ви за нещата са реалистични. Че умеете да търсите добрата страна и при лоши поврати на съдбата.
- Здрав разум: За всяко едно нещо в Квебек очакванията Ви трябва да са реалистични (всъщност, добре е дори да са леко занижени). Кажете, че не очаквате там да елесно и удобно, и че със сигурност отначало ще Ви е трудно във всичко, като на новоимигранти, и че сте готови за това. Кажете (а ако се наложи – и покажете, например ако имате някакви разлики в мненията с имиграционния служител или членове на семейството), че сте готови да правите отстъпки в името на добрия краен резултат, и че не държите да налагате мнението си на другите, дори когато сте напълно убедени, че така ще е по-добре и за Вас, и за тях. Търсете зад всяко нещо причините му (например зад имиграционните изисквания), и покажете, че разбирате тези причини и оттам необходимостта нещата да са така. И, разбира се, пишете в документите си и в DCS разумни данни и ги документирайте отлично!
- Доброта на характера: Демонстрирайте добросърдечност, загриженост за другите, благост и желание да се помогне. Ако сте семеен – покажете загриженост за другите членове на семейството (напр. кажете, че имигрирате и заради тях). Споменете, че ако някой Ви помоли за помощ, за каквото и да било – от вършене на дребна работа до помощ при имигриране – и ако той е свестен и добър човек, с удоволствие ще помогнете, дори това да Ви струва доста труд, грижи и пари. Покажете, че проявявате разбиране към желанията на другите – като се почне от допълнителна извънредна работа, когато е необходимо, и се свърши с прищявки на членове на семейството (стига да не са съвсем неразумни), или желания на имиграционния служител, формулирани като “лична молба” или по друг невинен начин. Много внимавайте по никакъв начин да не покажете лошо отношение към други кандидат-имигранти, или към България или друга страна като цяло – и да е заслужено, то прави много лошо впечатление.
Облеклото Ви трябва да е максимално подобно на приетото в Квебек. Не е нужно да е (дори е добре да не е) скъпо и луксозно, но трябва да е идеално чисто и в идеално състояние.
Какво да НЕ правим и да НЕ казваме на интервюто
В никакъв случай НЕ изтъквайте политически или други крещящи мотиви за имигрирането – не само че няма да Ви повярват, но и към Вас ще се изработи отношение като към лъжец. Или поне към човек, който е недоволен не точно от вида живот, който водите тук, а от живота по принцип (и в Квебек ще е същият недоволник). Рискувате да се сблъскате например с въпроса “Като Ви преследват политически, защо имигрирате като професионалист, а не като политически имигрант?” (ако се опитате да го направите наистина, ще Ви бъде отказано с мотива, че нямат данни за преследвания в България по политически или друг сроден признак, и край на нещата).
Не правете драми и не показвайте излишни емоции. Да трогнете с тях имиграционен служител е все едно да разплачете свещеник на погребение. Само ще създадете впечатление за прекалено емоционална и небалансирана личност, а такива не са желани. Покажете вместо това сдържаност и уравновесено посрещане на лошите вести (например демонстрирайте добро отношение и липса на лоши чувства към имиграционния служител дори ако току-що Ви е казал, че е длъжен да Ви отхвърли) – няма да загубите от това нищо, а ако решите да кандидатствате отново, може да Ви е от полза.
Не се опитвайте да покриете и замажите лоши неща, които служителят е забелязал. Ако сте убедени, че имате подходящо обяснение за тях, изложете го. Ако не сте убедени, по-добре си мълчете, или кажете нещо от типа на “просто не можах да открия този документ никъде, така че ще разчитам изцяло на Вашето разбиране”, или “да, допуснал съм грешки, но съм си взел поука от тях и нямам никакво намерение да ги повтарям повече”. Опитате ли да се измъкнете с лъжи, няма да стане – на него работата му е да хваща точно такива, бил е подбран за тази работа като най-подходящ от един Господ знае колко хора, и си е изкарвал с нея хляба цял живот и е видял (и отхвърлил) къде по-хитри лъжци от Вас. И не е длъжен да дава на никого обяснение за мотивите си да го направи – има право да постъпи както пожелае. Не правете поне тази глупост.
Забравихте как изглежда България? Тя е красива - http://nigor.myphotoalbum.com/
Нека и аз изкажа мнение - аз не сам чела форума преди да мина интервюто. Никой не ми е казвал как да се държа и какво да правя. Мисля също, че човек в един такъв момент много често се притеснява и е много важно двамата съпрузи да покажат подкрепата си един към друг. Нашето интервю беше 20 минути, но факта, че съпругът ми в един момент ме беше хванал за ръката и с това показа подрепата си беше много не само за мен, но и за преводачката и интервюиращия. Колкото и да се опитва да бъде спокое човек мисля, че от това зависи все пак бъдещето му. Не правете предварително планове как ще се държите, защото може да се издъните - бъдете естествени и искренни в отговорите си. Много е ясно, че търсите по-добро за децата си, но за да го постигнете, първо Вие трябва да имате по-добър живот. Не дрънкайте глупости. Според мен трябва по-малко да стоите на компютъра сега и да залегнете на фр.език - не се надценявайте. Много хора се мислят за супер - но понякога звездите вечер не се показват, защото е облачно.
Ох, Торнадо, точно за психическата нагласа щях да пиша в другата тема, ама като се извадиха едни ножове в твоя защита, малиии... и се отказах да участвам в караници.Ядосах се и това пролича.
Виждам че много добре осъзнаваш грешките си, карай напред, сега имаш по богат опит и обица на ухото да ти напомня за грешките.

Забравихте как изглежда България? Тя е красива - http://nigor.myphotoalbum.com/
-
- Мнения: 74
- Регистриран на: Чет Май 27, 2004 5:17 am
- Местоположение: Bulgaria
За мен най-важно на интервюто беше спокойствието-ние бяхме болни и много изнервени.Но аз бях усмихната и си поздравих културно.
При нас възникна проблем с трудовите книжки-ние не ги носехме , а представихме заверени трудови справки/носенето на трудови книжки беше равносилно за съпруга ми молба за напускане/, но преводачката тръшна документите и каза че не може така.Тогава аз се намесих учтиво и се обърнах направо към г-н Ландри и му обясних ситуацията.Оказа се разбран и прие на доверие една синя хартийка удостоверяваща че съпруга ми е минал някакъв си курс към БТК.Освен това преводачката ми обърка специалността-не знам нарочно или без да иска.
Така че уважаеми съфорумци-гледайте в очите интервюиращия и слушайте внимателно, но ненатрапчиво какво си хортуват с преводачката относно вашите документи.И никаква излишна информация или емоция-не се знае как ще се изтълкува.
Успех от мен на всички тръгнали по пътеката!
При нас възникна проблем с трудовите книжки-ние не ги носехме , а представихме заверени трудови справки/носенето на трудови книжки беше равносилно за съпруга ми молба за напускане/, но преводачката тръшна документите и каза че не може така.Тогава аз се намесих учтиво и се обърнах направо към г-н Ландри и му обясних ситуацията.Оказа се разбран и прие на доверие една синя хартийка удостоверяваща че съпруга ми е минал някакъв си курс към БТК.Освен това преводачката ми обърка специалността-не знам нарочно или без да иска.
Така че уважаеми съфорумци-гледайте в очите интервюиращия и слушайте внимателно, но ненатрапчиво какво си хортуват с преводачката относно вашите документи.И никаква излишна информация или емоция-не се знае как ще се изтълкува.
Успех от мен на всички тръгнали по пътеката!
Sardechni pozdravi! Dilyana
È àç äà êàæà äâå äóìè âïå÷àòëåíèÿ îò ëè÷åí îïèò. ïî÷íàõ äà ÷åòà ôîðóìà ÷àê ñëåä êàòî âçåõìå âèçèòå, òàêà ÷å íå áÿõ ñëóøàëà íèêàêâè ñúâåòè ïðåäè òîâà:
1. Îáëåêëîòî, è àç ìèñëÿ, ÷å íàé-âàæíîòî å äà ñè ÷èñò è ñïðåòíàò, äîðè è äà íå ñè ñ êîñòþì (íèå òàêà áÿõìå), âñå ïàê ïðàâè ïî-äîáðî âïå÷àòëåíèå àêî íå ñè ñ äúíêèòå çà âñåêè äåí. çà æåíèòå - äà íå å ñèëåí ãðèì, ÷àê çà ïàðôþìà íå ñúì ñúãëàñíà äà íå ñå ñëàãà, íî íå èçëèâàéòå øèøåòî âúðõó âàñ, òîâà è ìåí áè ìå ïîäðàçíèëî ìíîãî, à êàìî ëè äà ñòå â çàòâîðåíî ïîìåùåíèå.
2. Áúäåòå åñòåñòâåíè, êîãàòî ëúæåòå çà íåùî âèíàãè ìîãàò äà ðàçáåðàò. ïðè íàñ Ëà Ðþ ñå îïèòà äà íè ïðîâîêèðà, îáà÷å àç ñè ñòîÿõ ñïîêîéíî. ñòàíà âúïðîñ çà ïîçíàòèòå, àç íàèñòèíà ãè èìàõ, îáà÷å íå çíàì çàùî íå ïðåäïîëàãàõ, ÷å ùå íè ðàçïèòâàò çà òîâà!?! òà êîãàòî ñìå ñå ÷óâàëè ñ òÿõ ïî òåëåôîíà ñúì ïèòàëà âèíàãè "êàê ñòå", "ïúê äà òè ðàçêàæà..." è çíàõ ñàìî ìúæúò êúäå ðàáîòè. îáà÷å êàòî êàêúâ è êàêâî ñà çàâúðøèëè è äðóãè ïîäðîáíîñòè - íå çíàåõ. è çàïî÷íàõ äà èì èçìèñëÿì àâòîáèîãðàôèÿ, è Ëà Ðþ íàêðàÿ ïî÷íà äà ñå óñìèõâà è îïðåäåëåíî ðàçáðà, ÷å ëúæà.
3. Íå ïîäöåíÿâàéòå åçèêîâèòå ïîçíàíèÿ íà âòîðèÿ êàíäèäàò. ðàçïèòâàøå ìúæúò ìè íàðàâíî ñ ìåí, îñâåí òîâà ïðåâîäà÷êàòà èçîáùî îòêàçà äà ñå íàìåñâà, è ïîíÿêîãà ñëåä êàòî ìó çàäàâàõà çà 3 ïúò åäèí è ñúùè âúïðîñ è òîé î÷åâàäíî íå ðàçáèðàøå êàêâî òî÷íî ãî ïèòàò, òÿ îòêàçâàøå äà ïîìîãíå, àç çíàåõ, ÷å ñàìî åäíà äóìà íà áúëãàðñêè ìó òðÿáâà äà çàöåïè, â ìîìåíòà, â êîéòî ñè îòâàðÿõ óñòàòà, ìå ïðåäóïðåæäàâàõà äà íå ñå ìåñÿ, è íà òðåòèÿ ïúò ìå ïðåäóïðåäèõà, ÷å àêî îùå åäèí ïúò ñå îïèòàì äà ìó ïîìîãíà, ùå íè ïîìîëÿò äà íàïóñíåì.
4. Íàèñòèíà å âàæíî äà ñå óñìèõâàòå, à íå äà ãëåäàòå êàòî ÷å ëè ùå âè çàêîëÿò. ñúêðîâèùåòî ñå ðàçòðåïåðà ïî åäíî âðåìå è ìè èäâàøå äà ãî ïåðíà ñ íåùî. ïîìèñëèõ ñè "êàêâî ëè ùå ñè êàæå ÷îâåêúò - òîÿ òóê îùå ñåãà òðåïåðè, à êàêâî ëè ùå å àêî ïîïàäíå òàì è ñå ñòðåñèðà òàêà- è ïîíåæå áÿõìå ñåäíàëè áëèçî åäèí äî äðóã, ïðîñòî ãî õâàíàõ çà ðúêàòà è òîé âåäíàãà ñå óñïîêîè è ñïðÿ äà òðåïåðè.
5. ðúêîñòèñêàíåòî - àìè íà íàñ êîíñóëà íè ïîäàäå ðúêà è íà âëèçàíå è íà èçëèçàíå, íÿìàì íèêàêâî ìíåíèå ïî âúïðîñà, òàêà èëè èíà÷å èìàõìå èçáîð ñàìî äà ñå ðúêóâàìå.
6. è àç ìèñëÿ, ÷å å ìíîãî ãðîçíî äà ñå ïëþå Áúëãàðèÿ, ïîìèñëåòå ñàìî êàê èçãëåæäà îòñòðàíè - âñå íåäîâîëíè è âñå íÿêîé èì å êðèâ, òîçè òèï õîðà è â Êàíàäà êàòî äîéäàò òàêà ùå îïëþâàò äúðæàâàòà.
7. òîâà å ïðîñòî èíòåðâþ, íèòî ùå ìðå íÿêîé, íèòî ïúê ùå ñòàíå íåùî ôàòàëíî è íåïîïðàâèìî, íå âëèçàéòå ñ ìèñúëòà êàêâî ùå ñòàíå àêî...âëèçàø, çàäàâàò òè âúïðîñè è ñè îòãîâàðÿø, è ïàê ùå ãî êàæà ÁÚÄÅÒÅ ÅÑÒÅÑÒÂÅÍÈ, òå ñè âàäÿò èçâîäèòå, êîèòî èì òðÿáâàò, íå ñå ïðàâåòå íà ãîëåìèòå ñïåöèàëèñòè "àç ñúì íàé-äîáðèÿò è ðàçáèðàì îò âñè÷êî".
8. îòãîâàðÿéòå òî÷íî êàêâîòî âè ïèòàò, íèòî ïîâå÷å, íèòî ïî-ìàëêî, èíà÷å ðèñêóâàòå äà âè çàäàäàò îùå âúïðîñè è äà ñãàôèòå íåùî. è íå ñå âïóñêàéòå äà îáÿñíÿâàòå ñúñ ñëîæíè èçðå÷åíèÿ, àêî íå âëàäååòå åçèêà äîáðå. êðàòêè è ÿñíè îòãîâîðè. íå å íóæíî äà ñå ìú÷èòå äà ïîêàæåòå óìåíèÿ ïî åçèêà, êîèòî ìîæå è äà íÿìàòå, çàùîòî íàêðàÿ è âèå ìîæå äà íå ìîæåòå äà ñè ïðåâåäåòå êàêâî ñòå èñêàëè äà êàæåòå, à ùå ñòå äëúæíè äà ïðîäúëæèòå.
Àìè ãîðå-äîëó çà òîâà ñå ñåùàì â ìîìåíòà, äàíî âñå ïàê äà âè ïîìîãíå!
1. Îáëåêëîòî, è àç ìèñëÿ, ÷å íàé-âàæíîòî å äà ñè ÷èñò è ñïðåòíàò, äîðè è äà íå ñè ñ êîñòþì (íèå òàêà áÿõìå), âñå ïàê ïðàâè ïî-äîáðî âïå÷àòëåíèå àêî íå ñè ñ äúíêèòå çà âñåêè äåí. çà æåíèòå - äà íå å ñèëåí ãðèì, ÷àê çà ïàðôþìà íå ñúì ñúãëàñíà äà íå ñå ñëàãà, íî íå èçëèâàéòå øèøåòî âúðõó âàñ, òîâà è ìåí áè ìå ïîäðàçíèëî ìíîãî, à êàìî ëè äà ñòå â çàòâîðåíî ïîìåùåíèå.
2. Áúäåòå åñòåñòâåíè, êîãàòî ëúæåòå çà íåùî âèíàãè ìîãàò äà ðàçáåðàò. ïðè íàñ Ëà Ðþ ñå îïèòà äà íè ïðîâîêèðà, îáà÷å àç ñè ñòîÿõ ñïîêîéíî. ñòàíà âúïðîñ çà ïîçíàòèòå, àç íàèñòèíà ãè èìàõ, îáà÷å íå çíàì çàùî íå ïðåäïîëàãàõ, ÷å ùå íè ðàçïèòâàò çà òîâà!?! òà êîãàòî ñìå ñå ÷óâàëè ñ òÿõ ïî òåëåôîíà ñúì ïèòàëà âèíàãè "êàê ñòå", "ïúê äà òè ðàçêàæà..." è çíàõ ñàìî ìúæúò êúäå ðàáîòè. îáà÷å êàòî êàêúâ è êàêâî ñà çàâúðøèëè è äðóãè ïîäðîáíîñòè - íå çíàåõ. è çàïî÷íàõ äà èì èçìèñëÿì àâòîáèîãðàôèÿ, è Ëà Ðþ íàêðàÿ ïî÷íà äà ñå óñìèõâà è îïðåäåëåíî ðàçáðà, ÷å ëúæà.
3. Íå ïîäöåíÿâàéòå åçèêîâèòå ïîçíàíèÿ íà âòîðèÿ êàíäèäàò. ðàçïèòâàøå ìúæúò ìè íàðàâíî ñ ìåí, îñâåí òîâà ïðåâîäà÷êàòà èçîáùî îòêàçà äà ñå íàìåñâà, è ïîíÿêîãà ñëåä êàòî ìó çàäàâàõà çà 3 ïúò åäèí è ñúùè âúïðîñ è òîé î÷åâàäíî íå ðàçáèðàøå êàêâî òî÷íî ãî ïèòàò, òÿ îòêàçâàøå äà ïîìîãíå, àç çíàåõ, ÷å ñàìî åäíà äóìà íà áúëãàðñêè ìó òðÿáâà äà çàöåïè, â ìîìåíòà, â êîéòî ñè îòâàðÿõ óñòàòà, ìå ïðåäóïðåæäàâàõà äà íå ñå ìåñÿ, è íà òðåòèÿ ïúò ìå ïðåäóïðåäèõà, ÷å àêî îùå åäèí ïúò ñå îïèòàì äà ìó ïîìîãíà, ùå íè ïîìîëÿò äà íàïóñíåì.
4. Íàèñòèíà å âàæíî äà ñå óñìèõâàòå, à íå äà ãëåäàòå êàòî ÷å ëè ùå âè çàêîëÿò. ñúêðîâèùåòî ñå ðàçòðåïåðà ïî åäíî âðåìå è ìè èäâàøå äà ãî ïåðíà ñ íåùî. ïîìèñëèõ ñè "êàêâî ëè ùå ñè êàæå ÷îâåêúò - òîÿ òóê îùå ñåãà òðåïåðè, à êàêâî ëè ùå å àêî ïîïàäíå òàì è ñå ñòðåñèðà òàêà- è ïîíåæå áÿõìå ñåäíàëè áëèçî åäèí äî äðóã, ïðîñòî ãî õâàíàõ çà ðúêàòà è òîé âåäíàãà ñå óñïîêîè è ñïðÿ äà òðåïåðè.
5. ðúêîñòèñêàíåòî - àìè íà íàñ êîíñóëà íè ïîäàäå ðúêà è íà âëèçàíå è íà èçëèçàíå, íÿìàì íèêàêâî ìíåíèå ïî âúïðîñà, òàêà èëè èíà÷å èìàõìå èçáîð ñàìî äà ñå ðúêóâàìå.
6. è àç ìèñëÿ, ÷å å ìíîãî ãðîçíî äà ñå ïëþå Áúëãàðèÿ, ïîìèñëåòå ñàìî êàê èçãëåæäà îòñòðàíè - âñå íåäîâîëíè è âñå íÿêîé èì å êðèâ, òîçè òèï õîðà è â Êàíàäà êàòî äîéäàò òàêà ùå îïëþâàò äúðæàâàòà.
7. òîâà å ïðîñòî èíòåðâþ, íèòî ùå ìðå íÿêîé, íèòî ïúê ùå ñòàíå íåùî ôàòàëíî è íåïîïðàâèìî, íå âëèçàéòå ñ ìèñúëòà êàêâî ùå ñòàíå àêî...âëèçàø, çàäàâàò òè âúïðîñè è ñè îòãîâàðÿø, è ïàê ùå ãî êàæà ÁÚÄÅÒÅ ÅÑÒÅÑÒÂÅÍÈ, òå ñè âàäÿò èçâîäèòå, êîèòî èì òðÿáâàò, íå ñå ïðàâåòå íà ãîëåìèòå ñïåöèàëèñòè "àç ñúì íàé-äîáðèÿò è ðàçáèðàì îò âñè÷êî".
8. îòãîâàðÿéòå òî÷íî êàêâîòî âè ïèòàò, íèòî ïîâå÷å, íèòî ïî-ìàëêî, èíà÷å ðèñêóâàòå äà âè çàäàäàò îùå âúïðîñè è äà ñãàôèòå íåùî. è íå ñå âïóñêàéòå äà îáÿñíÿâàòå ñúñ ñëîæíè èçðå÷åíèÿ, àêî íå âëàäååòå åçèêà äîáðå. êðàòêè è ÿñíè îòãîâîðè. íå å íóæíî äà ñå ìú÷èòå äà ïîêàæåòå óìåíèÿ ïî åçèêà, êîèòî ìîæå è äà íÿìàòå, çàùîòî íàêðàÿ è âèå ìîæå äà íå ìîæåòå äà ñè ïðåâåäåòå êàêâî ñòå èñêàëè äà êàæåòå, à ùå ñòå äëúæíè äà ïðîäúëæèòå.
Àìè ãîðå-äîëó çà òîâà ñå ñåùàì â ìîìåíòà, äàíî âñå ïàê äà âè ïîìîãíå!
1.влизаш със строева крачка(бръснат до синьо и леко пиян или обратно)-медните копчета - излъскани,обувките и колана-също.
2.Високо ясно и неразбрано крещиш ,че се яваваш по заповед,може да не се отдава чест.
3.ръката се стиска 0.25 паскала преди счупване(счупваш ръката и отпускаш до съответното налягане)
4.Отговаряш високо,отривисто-със следната сила на гласа - ако интервюиращия е със сламена шапка - шапката трябва да изхвърчи от първата дума.
5.към преводачката кратък поклон до максимум 15 градуса.
6.на въпросите се отговаря "Тъй вре"или"съвсем но"
...при отрицателен резултата НЕ се стреля със личното оръжие
:idea:
като чета мненията и си мисля - някой да не се представи като пълно дърво
да го питат нещо и да каже"ааа тайна" или пък като му подадат ръка да се дърпа като от прокажен.
на нашето интервю жената настояваше да съм с костюм - тоя от абитюренската не ми ставаше
аз друг нямам
все пак намерих някво кирливо сако(викам си "бе да отида с папионка",ама нали себе си ще представям все пак-очевдино ще е ,че не ходя с папионки всеки ден)
лафиха си безгрижно с жената(Лиз Бедуан се казваше-много мила женица) и се отвличаха по разни теми дето са далеч извън въпроса"ама как било в Сингапур ,ама на Карибите,в Дубай" иии тъй ли ама наистина - толкова ли е заплатата тцтцтц
и все към тея счетоводители се отнасяха бе мамка му-ще кажеш че всеки скапаняк от българия с икономическо образование,идва тука и почва като счетоводител ,разбииш ли.
аз извън цялата си професия и образование само 3 месеца бях работил полуофициално нещо друго и тя ме пита - ваш ли е бил бизнеса,аз естествено на моя добър френски и казах "си с'ете мон,пуркуа д'емигре дан во пеи фруа авек юн ланг тотальмон инкомпренсибль?"но благодарения на тежкия ми акцент може и да не ме е разбрала
при всичките и въпроси(общо 4 май бяха)-аз и бутах под носа сертификатите си без да ме пита и да и обяснявам как щял съм да се оправя тука,тя хич не благоволи да ги погледна ,а и жена ми се намесваше да ме защити от време на време(обърнете му внимание демек-не е толкоз смотан, колкото изглежда-абе никой не е толкоз смотан ,колкото тоя изглежда
)
тая интервюиращата все към жена ми - счетоводителите туй-то,онуй-то.
сигурно си викаше тоя жена у ще го издържа ясно е!
ма кво стана дойдохме и от 1-та седмица съм директор бре!
и ни един въпрос на английски мамка му - да и скрия шайбата малко
на второто интервю - ясно - 5 минути с друг военен- "агент колев-ще слагате ли бомби под белтауър""няма бе 007-спокойно!"
"ааа о'к тогава след обяд имате виза"
ай ши ги таковам в интервюиращите
и да добавя-чантата с документите - не исках да я цапам и да слагам на земята сложих я на масата пред нея-тя си държи там документи-аз що да не мога?
2.Високо ясно и неразбрано крещиш ,че се яваваш по заповед,може да не се отдава чест.
3.ръката се стиска 0.25 паскала преди счупване(счупваш ръката и отпускаш до съответното налягане)
4.Отговаряш високо,отривисто-със следната сила на гласа - ако интервюиращия е със сламена шапка - шапката трябва да изхвърчи от първата дума.
5.към преводачката кратък поклон до максимум 15 градуса.
6.на въпросите се отговаря "Тъй вре"или"съвсем но"
...при отрицателен резултата НЕ се стреля със личното оръжие
:idea:
като чета мненията и си мисля - някой да не се представи като пълно дърво
да го питат нещо и да каже"ааа тайна" или пък като му подадат ръка да се дърпа като от прокажен.
на нашето интервю жената настояваше да съм с костюм - тоя от абитюренската не ми ставаше


все пак намерих някво кирливо сако(викам си "бе да отида с папионка",ама нали себе си ще представям все пак-очевдино ще е ,че не ходя с папионки всеки ден)
лафиха си безгрижно с жената(Лиз Бедуан се казваше-много мила женица) и се отвличаха по разни теми дето са далеч извън въпроса"ама как било в Сингапур ,ама на Карибите,в Дубай" иии тъй ли ама наистина - толкова ли е заплатата тцтцтц
и все към тея счетоводители се отнасяха бе мамка му-ще кажеш че всеки скапаняк от българия с икономическо образование,идва тука и почва като счетоводител ,разбииш ли.
аз извън цялата си професия и образование само 3 месеца бях работил полуофициално нещо друго и тя ме пита - ваш ли е бил бизнеса,аз естествено на моя добър френски и казах "си с'ете мон,пуркуа д'емигре дан во пеи фруа авек юн ланг тотальмон инкомпренсибль?"но благодарения на тежкия ми акцент може и да не ме е разбрала

при всичките и въпроси(общо 4 май бяха)-аз и бутах под носа сертификатите си без да ме пита и да и обяснявам как щял съм да се оправя тука,тя хич не благоволи да ги погледна ,а и жена ми се намесваше да ме защити от време на време(обърнете му внимание демек-не е толкоз смотан, колкото изглежда-абе никой не е толкоз смотан ,колкото тоя изглежда


тая интервюиращата все към жена ми - счетоводителите туй-то,онуй-то.
сигурно си викаше тоя жена у ще го издържа ясно е!
ма кво стана дойдохме и от 1-та седмица съм директор бре!
и ни един въпрос на английски мамка му - да и скрия шайбата малко


на второто интервю - ясно - 5 минути с друг военен- "агент колев-ще слагате ли бомби под белтауър""няма бе 007-спокойно!"
"ааа о'к тогава след обяд имате виза"
ай ши ги таковам в интервюиращите
и да добавя-чантата с документите - не исках да я цапам и да слагам на земята сложих я на масата пред нея-тя си държи там документи-аз що да не мога?
Виждам че темата стана доста сериозна, което е супер откъм инфо, обаче аз пак реших сега малко да ви развеселя и да ви споделя какво трябва да направите преди интервюто. Ами просто си изгубете едната обувка от единствения чифт, с които сте дошли на интервю !
Та този екшън преживя моя милост. Пристигнахме ден преди борбите (събитието имам предвид). Излязохме кам 18 часа вечерта да хапнем нещо и седнахме в едно заведение близо до хотела, за сведение бяхме отседнали в х-л Шипка, срещу Пирогов. Та хапнахме и кам 21 часа започна да вали дъжд, та то не беше дъжд ами потоп ! За около половин час и водата стана до коляно. Заведението беше външно и стана просто като езеро до колене. Решихме да тръгваме, защото нямаше изглед да спре скоро. Тръгнахме и на крастовището на Пирогов моя милост пресичаики стъпа на криво и просто за секунди даже не разбрах как останах без чехъл ( за летните интервюта става въпрос, та за това бях и с летни чехли ). Видях си чехъла как се носи по водата, аз просто изпищях : "Чехъла ми ! ", но трябваше да се пресече. Моят мъж като един Батман хукна след чехъла, но просто нямаше смисъл, защото тои бягаше по тротоара, а чехъла се носеше толкова бързо, на всичко отгоре те се движеха успредно и ги деляха парапетите, които не позволявят на пешехоците да пресичат. И така тои бягя, чехъла си плува, а аз куцукам отзад отчаяна и невярвяща какво се случва. По едно време мъжат ми се отказа и вика : " Караи нали имаш други !", аз само го погледнах и казах тихичко : " Не нося други, освен чехли за баня !". Тои се хвана за главата невярващ, ами аз откаде да знам че ще стане така!
Прибрахме се в хотела, мокри и на всичко отгоре аз срамежливо пристъпвах след него боса, да не ме видят от рецепцията.
Влязохме в стаята, мъж ми изнесе едно конско, да му мине малко поне, а аз трескаво мисля какво да правя. А за интервюто изобщо не мислех даже. Почнах да го уговарям да излезем да си търся чехъла, тои вика ти в час ли си, дъжда вали от 21 часа , а сега е 23 и още не е спрял савсем. Аз обаче не та не, викам му като заспиш и излизам да го търся. Та с мен излиза ли се на глава и в 23:30, росни пресни сме на улицата и търсим, зяпахме покраи тротоарите, близките спирки, на два три пъти ни питаха такси ли искаме, два полицеиски патрула сащо ни загледаха странно, но аз тарся ли тарся. Нали знаете луд умора нема. Не че го намерихме, но аз трябва да се убедя.
И така следва план Б, станахме рано, интервюто беше в 11 часа. Питах на рецепцията за магазин за обувки, ама не от сорта на скапарските по Витошка, а за нещо по народно и свястно ако може. Девоиката от рецепцията вика има един магазин на Флавия - Пловдивската фирма, викам знам я хубави са им обувките, казваи каде е. И си хванахме такси и директно там- в Обеля незнам си коя беше по номер. Докато чакахме таксито да не ви описвам как изглеждах, официална с риза и панталон, гримирана леко и върха с чехли за баня, електрикаво зелени, е и ризата и панталона бяха зелени, ама не е там въпроса. Абе с две думи селска поста в градски условия, както му викам аз. Умрях си от срам докато се качим на такси - кво да правиш Радини вълнения!
Отидохме в Обеля и магазина затворен още, аз вече ще се прасна по шевовете. Седнахме в едно кафе наблизо и зачакахме. Отвориха го в 9:30, аз влязох и казах на продавачките : "Мили момичета деистваите бързо с предложения, защото трябва до 10 минути да изляза от тук обута с нещо по свястно от това !" И познаите какво си купих пак - чехли естествено, нали сам мазохистка. Бегом после в друго такси и се озовахме там за къдто бяхме тръгнали всъщност още в 10:15 часа.
Ако искаите вярваите едва тогава почнах да мисля какво ми предстои всъщност. Мъжът ми се панира малко, а аз му викам щом сам обута и сме тука и другото ще стане.
Влязохме и интервюто мина сравнително леко, макар че не бяхме на супер ниво с френския. Ама след преживяното си мислех вече че всичко мога да видя и чуя от тук нататък. Е аз откъде да знам че щяло да ни върви толкова по вода, то бива вода и чудо ама чак пък толкоз!
Та това преживяхме ние, до преди да заминем за Канада си пазех за спомен другия чехъл, ама покраи приготвянето на багажа го хвърлих, защото мисля знаете че със събирането на багажа пада и голямо разчистване( които не знаят им пожелавам да видят).
Дано да сам ви развеселила малко, пак може и вие да пробвате да си изгубите едната обувка преди интервюто, ама по-добре си носете резервни, че не е работа толкова емоции наведнъж ! Успех на следващите и касмет !
Та този екшън преживя моя милост. Пристигнахме ден преди борбите (събитието имам предвид). Излязохме кам 18 часа вечерта да хапнем нещо и седнахме в едно заведение близо до хотела, за сведение бяхме отседнали в х-л Шипка, срещу Пирогов. Та хапнахме и кам 21 часа започна да вали дъжд, та то не беше дъжд ами потоп ! За около половин час и водата стана до коляно. Заведението беше външно и стана просто като езеро до колене. Решихме да тръгваме, защото нямаше изглед да спре скоро. Тръгнахме и на крастовището на Пирогов моя милост пресичаики стъпа на криво и просто за секунди даже не разбрах как останах без чехъл ( за летните интервюта става въпрос, та за това бях и с летни чехли ). Видях си чехъла как се носи по водата, аз просто изпищях : "Чехъла ми ! ", но трябваше да се пресече. Моят мъж като един Батман хукна след чехъла, но просто нямаше смисъл, защото тои бягаше по тротоара, а чехъла се носеше толкова бързо, на всичко отгоре те се движеха успредно и ги деляха парапетите, които не позволявят на пешехоците да пресичат. И така тои бягя, чехъла си плува, а аз куцукам отзад отчаяна и невярвяща какво се случва. По едно време мъжат ми се отказа и вика : " Караи нали имаш други !", аз само го погледнах и казах тихичко : " Не нося други, освен чехли за баня !". Тои се хвана за главата невярващ, ами аз откаде да знам че ще стане така!
Прибрахме се в хотела, мокри и на всичко отгоре аз срамежливо пристъпвах след него боса, да не ме видят от рецепцията.
Влязохме в стаята, мъж ми изнесе едно конско, да му мине малко поне, а аз трескаво мисля какво да правя. А за интервюто изобщо не мислех даже. Почнах да го уговарям да излезем да си търся чехъла, тои вика ти в час ли си, дъжда вали от 21 часа , а сега е 23 и още не е спрял савсем. Аз обаче не та не, викам му като заспиш и излизам да го търся. Та с мен излиза ли се на глава и в 23:30, росни пресни сме на улицата и търсим, зяпахме покраи тротоарите, близките спирки, на два три пъти ни питаха такси ли искаме, два полицеиски патрула сащо ни загледаха странно, но аз тарся ли тарся. Нали знаете луд умора нема. Не че го намерихме, но аз трябва да се убедя.
И така следва план Б, станахме рано, интервюто беше в 11 часа. Питах на рецепцията за магазин за обувки, ама не от сорта на скапарските по Витошка, а за нещо по народно и свястно ако може. Девоиката от рецепцията вика има един магазин на Флавия - Пловдивската фирма, викам знам я хубави са им обувките, казваи каде е. И си хванахме такси и директно там- в Обеля незнам си коя беше по номер. Докато чакахме таксито да не ви описвам как изглеждах, официална с риза и панталон, гримирана леко и върха с чехли за баня, електрикаво зелени, е и ризата и панталона бяха зелени, ама не е там въпроса. Абе с две думи селска поста в градски условия, както му викам аз. Умрях си от срам докато се качим на такси - кво да правиш Радини вълнения!
Отидохме в Обеля и магазина затворен още, аз вече ще се прасна по шевовете. Седнахме в едно кафе наблизо и зачакахме. Отвориха го в 9:30, аз влязох и казах на продавачките : "Мили момичета деистваите бързо с предложения, защото трябва до 10 минути да изляза от тук обута с нещо по свястно от това !" И познаите какво си купих пак - чехли естествено, нали сам мазохистка. Бегом после в друго такси и се озовахме там за къдто бяхме тръгнали всъщност още в 10:15 часа.
Ако искаите вярваите едва тогава почнах да мисля какво ми предстои всъщност. Мъжът ми се панира малко, а аз му викам щом сам обута и сме тука и другото ще стане.
Влязохме и интервюто мина сравнително леко, макар че не бяхме на супер ниво с френския. Ама след преживяното си мислех вече че всичко мога да видя и чуя от тук нататък. Е аз откъде да знам че щяло да ни върви толкова по вода, то бива вода и чудо ама чак пък толкоз!
Та това преживяхме ние, до преди да заминем за Канада си пазех за спомен другия чехъл, ама покраи приготвянето на багажа го хвърлих, защото мисля знаете че със събирането на багажа пада и голямо разчистване( които не знаят им пожелавам да видят).
Дано да сам ви развеселила малко, пак може и вие да пробвате да си изгубите едната обувка преди интервюто, ама по-добре си носете резервни, че не е работа толкова емоции наведнъж ! Успех на следващите и касмет !
Хахаха, разсмя ме с тоя чехъл
Докато стигна до края на постинга ти, все си мислех, че си загубила и чехъл от новия чифт
Дано все по вода ти върви, Jane


Дано все по вода ти върви, Jane

Нали знаете как в САЩ се избира президент:
минават целия му род под лупа, и се гледа какво е направил за благополучието на страната си и какво е учил и какви титли е защитил.
powered by Botzo
минават целия му род под лупа, и се гледа какво е направил за благополучието на страната си и какво е учил и какви титли е защитил.
powered by Botzo
Ei tova s obyvkata e mnogo zabavno samo da ne sum bila na va6e miasto... Kakto i da e.
1. za rukostiskaneto - stiskaite rukata kolkoto e vuzmojno po-SILNO. Repetiraite predi tova i si postavete za tzel da go pravite SURDE4NO i s ysmivka.
2. parfumut e zaduljitelen no da ne e v neograni4eni koli4estva. Ami ia si predstavete ot 4akane i pritesnenie da se izpotite kak 6te ponese izpitva6tia niakolko 4asa smrad. Kakto za drehite taka i za grima budete stilni no ne kraini...Za svedenie da kaja 4e tyk kusite poli sa riadkost v Kanada.
3. Ei tova za podvejda6tite i 6okira6tite vuprosi su6to e viarno...ZAPAZETE SAMOOBLADANIE. Kazvam tova i vednaga 6te dam primer s moeto intervu. Ami v edin moment izpitva6tata kazva "Ne stava...ne vi stigat to4kite" Az opylih o4i:shock: ...Tia produljava"Ami staja vi e malko..." O6te ne moga da poviarvam 4e i kazah suvsem spokoino 4e staja mi e pove4e ot 4 godini ... Tia be6e "zabravila" da smetne staja mi ot podavaneto na dokymentite do intervuto mi (pove4e ot dve godini). Moje bi i biah yverena v ezitzite i zatova ne se predadoh, no e fakt 4e e dosta 6okira6to...i nepriatno.
Ami tova e... smelo napred ....
1. za rukostiskaneto - stiskaite rukata kolkoto e vuzmojno po-SILNO. Repetiraite predi tova i si postavete za tzel da go pravite SURDE4NO i s ysmivka.
2. parfumut e zaduljitelen no da ne e v neograni4eni koli4estva. Ami ia si predstavete ot 4akane i pritesnenie da se izpotite kak 6te ponese izpitva6tia niakolko 4asa smrad. Kakto za drehite taka i za grima budete stilni no ne kraini...Za svedenie da kaja 4e tyk kusite poli sa riadkost v Kanada.
3. Ei tova za podvejda6tite i 6okira6tite vuprosi su6to e viarno...ZAPAZETE SAMOOBLADANIE. Kazvam tova i vednaga 6te dam primer s moeto intervu. Ami v edin moment izpitva6tata kazva "Ne stava...ne vi stigat to4kite" Az opylih o4i:shock: ...Tia produljava"Ami staja vi e malko..." O6te ne moga da poviarvam 4e i kazah suvsem spokoino 4e staja mi e pove4e ot 4 godini ... Tia be6e "zabravila" da smetne staja mi ot podavaneto na dokymentite do intervuto mi (pove4e ot dve godini). Moje bi i biah yverena v ezitzite i zatova ne se predadoh, no e fakt 4e e dosta 6okira6to...i nepriatno.
Ami tova e... smelo napred ....
"If you don't know jewelry, know the jeweller." (Warren E. Buffett)