Ето някои от съветие, които ми даде моята учителка по френски, преди интервюто.
- интервюиращия може да ви зададе изненадващи, подвеждащи въпроси с невярна информация за да види реакцията ти, както и да провери реалното ниво на френския ти, защото са абсолютно наясно че се ползват не само в БГ а и в цял свят учители, подготвящи специално за интервюта.
- понеже френският ти звучи отстрани доста добре като произношение, но само аз(учителката) и ти знаем че като думи, понятия и граматика си жива трагедия,
НЕ отговаряй с кратки отговори от типа - Да, Не... и тем подобни. Говори колкото можеш по-дълго ти, защото заговори ли интервюиращия, може и да не разбереш правилно какво точно иска от теб, какво точно те пита, и така да издадеш реалното ниво на френския си.
- отговорите на въпросите се делят на
ОТВОРЕНИ и ЗАТВОРЕНИ. Отворени са, когато отговаряш само с ДА или НЕ , и тогава интервюиращия може да ти зададе допълнителен въпрос по темата, който може да не разбереш, или да нямаш готов отговор за него. Затова отговорите трябва да са ЗАТВОРЕНИ(изчерпателни) и свързани помежду си, и за каквото и да те попита, ти да можеш да говориш дългопо това, като го свързваш с други факти, свързани с интервюто ти. Колкото по-дълго говориш ти(на вече заучени и отработени теми), толкова по-малко ще говори интервюиращия и по-малък шанс да се провалиш има.
Пример. Имам магистратура + Специализация в университета. Как се говори по-дълго и се губи време. Ами... Какво ви е образованието, какво сте учили....-
отговор: Имам магистратура по... от....Университет която направих в продължение на... години. По време на магистратурата карах паралелно в същия университет и...., което ми помогна после много в .... професия.... И ако учителката ви е добра, такава хубава и продължителна реч можете да дръпнете, че не само да ви пишат франкофон, ами и да ви похвалят колко ви е красив френския. Е, на мен това ми се случи, с 3 месеца учене на френски. Но учителката ми много държеше на произношение и маниери, оттренирване на интервюто в стил - влизане в стаята, леко стегнато ръкостискате, кръстосан разпит... все едно си на реално интервю.
- Облеклото е важно - нищо ярко, без грим, без парфюми, лек ежедневен костюм тип панталон и сако ще свърши работа. Баш дънки... аз не бих облякла.
- Гледайте интервюиращия в очите през цялото време и се усмихвайте леко и приятелски. Не е необходимо да изкарвате фалшива усмивка от ухо до ухо. Никой не харесва престорените хора и усмивки.
- Аз като влязох треперех и не можех да обеля лаф. Той ми поиска паспорта, а аз треперя и 2-3 минути не мога да отворя джоба на папката и да му го подам. Просто ръцете ми трепереха, гласът също... трагедия.
- Първи въпрос - Мадам....... На което аз реагирам - аз не съм Мадам, аз съм Мадмуазел, не съм омъжена. На което той се засмя и каза, че в Канада всички са Мадам. И каква мадмуазел на тези години... и каза нещо на много бърз френски(квебекски), от което нищо не разбрах, а само една единствена дума хванах - КУШЕ....

От което ми стана ясно какво има предвид - няма начин на тези години още да не си си лягала с някой, все едно

Т.е. каква мадмуазел на тия години

Те се скъсват от смях с преводачката, аз почервенях като морков ама и аз се разсмях, тогава падна напрежението и се отприщих и си проговорих вече нормално, изкарах си целият репертоар... Много е важно да успеете да се отпуснете на интервюто.
- При оттренирване на готовите, заучени отговори, автоматизирайте ги, но не като робот, а ако можете да ви научи учителката къде да вдишвате, да правите паузи, за да не изглежда заучено, а като естествена реакция. Ако може да вложите и малко емоция - защо не. Усмивка, жест(но не прекалено жестикулиране) - моята учителка ми каза преди интервюто, че по нищо не ми личи че казвам стихотворение. Защото точно като стихотворение бях научила много, много отговори на много, много въпроси. И все пак, във всеки момент знаех какво точно казвам със всяко едно стихотворение, и това ми даваше възможност да превключвам от една тема на други и да ги свързвам при един единствен зададен въпрос. Това ви позволява едва ли не на вас да водите интервюто, вие да сте водещия...
-
Никога, по никакъв начин не плюйте България на интервюто. Кажете, че сте доволни тук, но смятате че можете много повече, и защото сте млади и образовани, имате и богат опит, сред успелите хора се считате в България, искате да поемете това предизвикателство да отидете в Квебек и сте убедени, че и там ще успеете. Защото Квебек ще ви даде още повече възможности за израстване. Никакъв негативизъм, никакво недоволство от БГ, нищо за децата(ако вече не е абсолютно необходимо да ги намесите). Защото
ТЕ ИСКАТ УСПЕлИ ХОрА. Логичен въпрос е -
АКО ВИЕ НЕ СТЕ УСПЕлИ ТУК, В СОбСТВЕНАТА СИ СТрАНА НА СОбСТВЕНИЯ СИ ЕЗИК, КАК ЩЕ УСПЕЕТЕ В чУЖДА СТрАНА НА мАлКО ПОЗНАТ ИлИ НЕПОЗНАТ ЕЗИК. Така че, нищо негативно в думите ви, нищо което да показва, че сте се справяли зле в БГ, че нямате възможности за развитие, за корупцията, ниските заплати... Интервюто трябва да е изцяло позитивно, да ви представя като професионалисти, успели хора...
- Често питат - имате деца, или нямате деца - смятате ли да имате деца. Някои се изсилват и казват - искам 3-5 деца, на което приятели ми казаха че са им казали - ами толкова е трудно с много деца, детските градини са скъпи, как ще ги издържате толкова много деца. Много леко с този въпрос. Ако нямате деца, кажете нещо от рода - искаме 1-2 деца и искаме да се родят в Квебек, за да няма да се налага да учат чужд език, а френския да им е роден, и да не се налага да евалюират дипломи. Да се родят в Квебек и да бъдат приети не като имигранти, а като местни жители, като квебекари.
- По възможност избягвайте да казвате, че ще евалюирате дипломи, ако не ви питат за това. Те знаят, че докато евалюират, повечето са на социал и това не им харесва. По-добре покажете, че имате доста и различни дипломи и умения и познания, по които можете да си намерите бързо работа. Нещо което можете, и за което не се изисква допълнително учене. Аз казах, че мога да рисувам коприна, което в огромен и туристически град като Монреал не може да не върви, мога да пиша бързо на десетопръстната на 3 езика, имам такива и такива дипломи.... и познания.... и съм убедена, че ще УСПЕЯ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАМ. Не че ще успея да си намеря работа, а да се РЕАЛИЗИРАМ.
- Изкарайте от нета работни предложения от предните дни преди интервюто от града, за който ще кажете че отивате там. Интернет е пълен със сайтове за търсене на работа. Принтирайте много не като брой, а като
различие оферти, подходящи за вас и за съпруга(та). За колкото повече различни професии, които сте работили или владеете изкарате копия, толкова по-добре.
- Според йогийските учения, ако дишате през едната ноздра повече, захранвате повече едната част от мозъка, ако дишате с другата захранвате другата част от мозъка. Знаете, че мозъкът е разделен на 2 полукълба, като лявото мисля беше свързано с емоциите(жените го ползват повече и затова са по-емоционални), а дясното с логиката(мъжете употребяват повече него). Не съм убедена точно коя ноздра на кой дял от мозъка отговаряше, но мисля че ако се натиснеше лявата ноздра и се диша само през дясната, се захранва лявата част от мозъка, т.е. човек е по-емоционален. И обратното, ако се натисне дясната ноздра и се диша през лявата, тогава човек мисли по-логично. За ноздрите не съм сигурна коя на кой дял отговаряше, затова може и да е обратното. Но моята учителка ми го каза и на интервюто като се бях шашнала и треперех, за момент си затиснах не помня коя ноздра леко, и за около половин минута, докато мосюто ми проверяваше документите подишах през другата на 3 такта със заържане, като при пълното йогийско дишане, и определено имаше ефект. Наистина се успокоих и се взех в ръце.
Ако някой има повече инфо по този параграф, моля да го даде. Мина много време и съм забравила подробностите.
- Важен въпрос, на който ме питаха, но и бях подготвена -
Напускали ли сте до сега за по-дълго България, и какво ще правите с носталгията в Квебек. Отговор - Децата рано или късно напускат домашното огнище. Моите родители са го направили, аз ще го направя, моите деца също някой ден ще ме напуснат и ще поемат техния собствен път. Това е неизменния кръговрат на живота. Освен това, живеем във век със бързи компютри и телекомуникации. Няма проблем с контакта с близките през Интернет или през телефона.
-
Защо точно Квебек - защото е мултинационален и приятелски настроен към имигрантите, към различните култури и религии, защото е отворен към имигрантите и има много агенции, подпомагащи имигрантите, а това за едно ново начало е много важно. Освен това там(казвате името на града) е един,а от най-добрите ми приятели, с който,ято сме израсли заедно от деца, и те ще ни чакат на летището, ще ни помогнат в нашите първи стъпки, институции, оправяне на всички документи.... При тях ще живеем и първият месец, докато си намерим подходяща квартира.
- Как ще си намерите квартира, сега е много трудно да се намери квартира - отговор: Ние отиваме с достатъчно пари, с които да гарантираме платежоспособността си на наемодателите. А освен това и нашите приятели ще гарантират за нас.
-
Какво работят вашите приятели - Ей тук за малко да се издъня. ( Моят приятел евалюираше диплома и работеше в цех, а жена му тъкмо беше родила. Аз много гордо заявих, че жена му тъкмо е родила и си имат сладко малко момиченце, леле направо се разтопих, а приятелят евалюира диплома. Тук интервюиращия ме пита - тогава с какви пари живеят. Ужас. Не можеш да кажеш - той работи нелегално.)
Никога, при никакви обстоятелства не казвайте, че приятелите ви са на социал. Измислете някаква професия ако трябва. Да не мислите, че някой ще проверява приятелите ви. Те ви искат само тяхно име и адрес. Не социален номер. Просто казвате някаква професия и това е.
- Ако ви питат къде учите френски - кажете си къде, и че до заминаването си ще продължите да учите дори по-усилено, защото тогава знаейки че напускате България, ще учите още по-сериозно, за да успеете по-бързо да реализирате плановете, които сте си начертали. Така показвате и мотивация да се реализирате успешно. НЕ казвайте, че ще разчитате на курсовете по френски във КОФИ. Това показва слаба мотивация и дълги месеци стоене на социал.
- Евалюирането - покажете пълна информираност точно какво ви предстои, точно какви изпити трябва да вземете, дори ако имате и разпечатки от университети още по-добре. Ще учите вечер, ще взимате по 2-3 курса на семестър вечерно или събота-неделя, което ще ви позволи да работите през деня. Има и много възможности за доброволци, където ще работите по няколко часа на седмица без да сте платени, но това ви дава реален стаж по вашата професия, т.н. канадски опит. За всичко сте много добре информирани от вашите приятели, които ще ви посрещнат, защото някой от тях е минал по същия път и знае всички подробности по тази процедура. Т.е. имате готова, проверена информация, която ви е дадена от вашите приятели(които са еди къде си, познавате се от еди колко си години, те са там от еди кога си, и ще ви чакат и ще ви помагат.... това е пример, как ако знаете наистина добре отговорите на въпросите, как може да ги
свържете и всъщност
ВИЕ да водите интервюто)
Т.е. колокото и малко да знаете френски, свързвайки постоянно темите, по които сте подготвени, не спирайки вие да говорите, по-малко позволявате на интервюиращия да говори и да ви задава по-малко въпроси. Така създавате и впечатление на добро владеене на езика.
Ох, сигурно е имало и други неща, ама съм ги забравила. Минаха вече 2 години от тогава. Ако се сетя още нещо, ще го напиша.