26 март - бомба на софийското летище! Набързо се простихме с близки и познати, формалности и т.н. и на самолета...Оказа се, че сме стабилна група - сещам се поне за 10 човека, които пътуваха с полета на КЛМ.
Монреалското летище - на пръв поглед грозно...Хора, които пътуваха след това го намират не лошо на втори поглед - извод, свикваме...
С имиграционните приключихме бързо - т.е. времето за новопристигнал има друго измерение, така че бързо може да е било и 2 часа - не помня...Както и да е.
Посрещнаха ни добри хора, подслониха ни. Сега си давам сметка, че сме имали вид на стреляни зайци, ама това е неизбежно.
На първата седмица наехме апартамент. Започна се обикаляне по разни мероприятия за интеграция - след една година осъзнавам, че това е полезно, ама не жизненонеобходимо. Но! канадците трябва да си заслужат заплатите, та има какви ли не тинтири-минтири, с които да започне така наречената интеграция...Хи-хи...
Когато говориш и двата езика поне на средно ниво, нещата не са чак така отчайващи...Но въпреки това намирането на работа е нещо твърде неприятно - не знаеш как да им напишеш автобиография, как да се държиш на интервю - даже си има организации, които пък си заслужават заплащането именно като те научат на разни похвати - аз така се прецаках и потроших 3 седмици с дейно участие в едно КРЕ - там сутрин те тормозят да звъниш по телефони и да досаждаш на работодатели - поне да те изслушат, пък ако благоволят да те видят...да не говорим за нещо повече...После има обучение - какво да кажеш, как точно да го кажеш. Пък снимат интервю с теб - цирк! Аз тогава го намирах за супер измислено, но бях една от тримата в групата, които си намериха работа по този начин...
Та работата - не знам, ама на мен никой не ми отдели време да ми каже това е така, пък онова иначе - меткат те на къра и работи!
Да спомена - в CVто толкова лъжи изписах, че направо и аз взех да си вярвам...Но това са благородните лъжи и никой да не се притеснява - няма лошо...Някои съветват да се изтрие българската следа от документите за кандидатстване за работа. Ама при мен се случи обратното - на третата ми работа се озовах само и единствено поради факта, че съм от България - няма да обеснявам защо...
И кола си купихме, и пиано си купихме, за компютър е ясно - т.е. финансовият проблем не е проблем.
От всичките приятели, които пристигнаха на 26 март - няма един без работа, повечето вече учат, някои даже ще завършат лятото...
Животът се подрежда. И което е много важно - тук, ако искаш да направиш нещо - няма начин да не стане! Обаче трябва да оставиш на времето някои неща - те там е гадното - никой не се е научил на такова търпение. Та и това го усъвършенстваме с всеки изминал ден...
за една година изпълнихме плана за петилетката. Върнахме се с около 10 години назад, ама наваксахме 2! Остават още няколко
Сблъскахме се със здравеопазването - на никой не го пожелавам, но по мои наблюдения - на ниво личен лекар ситуацията е...ела ме ритни! В болниците - три медицински сетри ти пърхат наоколо, чисто, обстановката не те кара да искаш ей сега да умреш и да те оставят на мира...не смърди, тоалетните ги чистят през 15 минути - това много ме впечатли, особено след като имам примера на някои болници в БГ, където вони безобразно, има мухъл и плъхове се разхождат небрежно по коридорите...Както и да е...
Много изписах, пък нищо не казах...Дано някои от едногодишните се включи да разведри темата:-)...Дойдохме с големи очаквания и съм благодарна, че бързо забравихме за мечтите и се опитахме да гледамо трезво - тук много неща са трудни за свикване, има още толкова, които пък ни се харесват - рай няма...Обаче за миг не съжалявам и за момента Канада е правилният избор.
Хайде да приключвам, че това започва да става нечетяемо. Искам да поздравя всички приятели, които дойдоха преди една година и не се предават! Гордейте се с това, което правите всеки един ден тук! Бъдете живи и здрави и нека помагаме на тези, които са в нужда, така както са помогнали и на нас.
А на тези, които тепърва ще борят процедурата и ще предприемат промяната - не вярвайте на американските филми, нито на кандаската пропаганда - истината е някъде по средата и е такава, каквато си я направим Човешката воля няма граници, а когато има мотивация има и резултат.
Поздрави
жената каза че се върнала с 10 години назад а вие всички в хор "Честито"